Общество

Свободата е състояние на духа! Трети март празнуваме заедно в България и Русия!

Българо-руска научно-практическа конференция, посветена на 145-та годишнина на Руско-Турската война 1877 г. – 1878 г. на тема „Освобождението на България от османското иго. Съвременни аспекти”

Капитан I ранг о.р., професор, доктор на психологическите науки Илия Пеев

В навечерието на Трети март в Съюза на писателите на Русия, в град Москва, на 2 март 2023 г. от 16 часа се, провежда вълнуваща българо-руска научно-практическа конференция, посветена на 145-та годишнинана Руско-Турската война 1877 г. – 1878 г.на тема „Освобождението на България от османското иго. Съвременни аспекти”.

Както организаторите, така и участниците, са български и руски граждани.

Конференцията се организира от Евразийския международен университет в Москва, Съюза на приятелите на България, Асоциацията „Асоциация и развитие на българската култура”, Българската диаспора в Москва, Съюза на нациите и народите в Русия, Общественото движение „Русия”.

Конференцията се открива от професор Константин Петрович Клименко, ректор на Евразийския международен университет в Москва.

С приветствия към участниците в конференцията се обръщат: Валерий Анатольевич Латынин, член на УС на Съюза на писателите на Русия; Станка Шопова, председател на Фонда „Устойчиво развитие на България”; Николай Малинов, председател на НС на НД „Русофили”; Анатолий Дмитриевич Усов, председател на Общоруското обществено движение „Русия”; д-р Анатолий Викторович Щелкунов, дипломат, член на Съюза на писателите на Русия, почетен гражданин на Варна, бивш Генерален консул на Русия във Варна, автор на много книги за България; Президента на Асоциацията „Асоциация и развитие на българската култура”.

Свои доклади пред конференцията представят:

1. Валерий Анатольевич Латынин – „Участие на казачеството в Руско-турската война 1877 г. – 1878 г.”.

2. Ирина Юрьевна Глинская, д.ист.н., професор в университета Дружба на народите, член на Съюза на писателите на Русия – „Трансформация на международния имидж на Русия в контекста на глобалната информационна война”.

3. Д-р Надежда Николаевна Воробьева, сътрудник на МИД на Русия – „Генерал В. И. Гурко. Признание и памет в България днес”.

4. Здравко Димитров – „Участие на българското опълчение в Руско-турската война 1877 г. – 1878 г.”.

5. Сергей Игоревич Перелыгин, представител на Московското отделение на Руското военно-историческо общество – „Героическата отбрана на Шипка”.

6. Владимир Александрович Суровцев, скулптор, лауреат на премия на Правителството на Москва, автор на паметника на генерал Скобелев в град Плевен – „За историята на създаването на паметника на Скобелев”.

7. Илия Пеев, капитан I ранг от запаса, професор, доктор на психологическите науки – „Континуитета в българо-руските отношения: народно-психологически и културологически аспекти”.

8. Професор Андрей Андреев – „Русия и българите в Освободителната война 1877 г. -1878 г.”.

9. Калина Канева, писател, журналист, автор на книгата „Рицар на Балканите. Граф Н. П. Игнатиев” – „Пред освободителите – на колене!”.

10. Професор Румяна Михнева – „Ефектът на коловоза” – Руско-турската война 1877 г. – 1878 г. – проблеми на обществената интерпретация и научното осмисляне”.

11. Любомир Коларов, редседател на Софийската организация за дружба с Русия „Александър Невски” и председател на Фонда „Героите на България” – „Българското опълчение”.

12. Доцент, д.ист.н. Емилия Лазарова – „Освобождението като част от националната памет и духовността на българина”.

Професор Владимир Анатольевич Семидедко, водещ експерт по военно-историческа и военно-мемориална работа във Фонда на ветераните от дипломатическата служба, член-кореспондент и главен научен секретар на Международната академия по исторически и социални науки, представя книгата за руските паметници в България, издадена със съдействието на Фонда на ветераните от дипломатическите служби на МИД на Русия.

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest