Свързани денисовият човек и хомо сапиенс?
Има архаично човешко същество като никое друго, което споделя общ предшественик с хомо сапиенс. Живее на най-хубавото място в света – Алтай, Русия.
Денисовият човек (Homo denisova) е изчезнал вид архаични хора. Той принадлежи към рода Homo, но въпреки, че не е разумен човек (Homo sapiens) – имаме някои общи предци. Изучавайки денисовия човек, учените успяват да се „потопят“ в дълбините на древната ДНК.
Откъде идва наименованието?
Входът на Денисовската пещераАлександър Кряжев/Sputnik
Денисовата пещера в алтайските планини на Сибир, Русия, е обитавана от праисторически времена – първо от неандерталци, после от хора. Пещерата, лесно достъпна за човек без умения за катерене и разположена близо до вода, предлага много удобно убежище. Вътрешната ѝ площ е 270 кв.м. С течение на времето в пещерата са се образували 20 археологически слоя.
Археолози от Сибирския клон на Руската академия на науките в Денисовската пещераАлександър Кряжев/Sputnik
Тя е открита като археологически обект през 1970-те години. Първите останки са намерени през 1984, 2000 и 2010 г., но се смята, че са останки на неандерталец. Едва през 2008 г., с откриването на кост от пръста на момиче, денисовият човек най-накрая е идентифициран.
Какви останки от денисовия човек са открити?
Кътник на денисовец, открит през 2000Thilo Parg (CC BY-SA 3.0)
Досега в Денисовата пещера са открити кост от пръст, три зъба, някои костни фрагменти и фрагмент от череп – и частична челюстна кост, открита в Тибет през 1980 г., също е идентифицирана като принадлежаща на денисовия човек.
Какво е толкова уникалното на денисовия човек?
Реконструкцията на челюст на денисовецАРХЭология знаний/youtube.com
Откритата през 2008 г. кост от пръст (идентифицирана по-късно през 2017 г. като принадлежаща на тъмнокосо кафявооко момиче на възраст 7-12 години) е проучена от екип от института „Макс Планк“ за еволюционна антропология в Лайпциг, ръководен от шведския генетик Сванте Паабо.
Там стигат до извода, че ДНК на денисовия човек се различава от човешката ДНК с 385 нуклеотида (основни градивни елементи на ДНК), докато човешката и неандерталската ДНК имат само 202 различни нуклеотида. По принцип денисовият човек е бил древен и сложен проточовешки вид.
През февруари 2019 г. в Денисовата пещера е направено най-новото (досега) сензационно откритие – още една черепна кост на денисовия човек, най-голямата открита досега.
Как изглежда денисовият човек? Какво умее?
Thilo Parg (CC BY-SA 4.0)
Имаме много, много малко информация за външния му вид. Съдейки по големината на зъбите и челюстната кост, денисовият човек е по-голям от хората. Има тъмна кожа, челюстите му са по-дълги и обемни, лицето му е по-широко от това на хората. Все още обаче нямаме надеждна реконструкция на външния му вид.
Каменните инструменти, вероятно създадени от денисовецаThilo Parg (CC BY-SA 4.0)
Популацията на денисовия човек, както показва генетичното проучване за 2019 г., живее във високите планини на Тибет. Съдейки по находките от Денисовата пещера, той е много опитен в изработката на инструменти, далеч надминавайки предците ни, а може би дори неандерталците. Използва птичи кости за игли и създава примитивни бижута – колиета и гривни. Денисовците използват сложни техники за обработка на камъни – пробиване, шлифоване и полиране. Хората достигат това ниво на владеене едва през бронзовата епоха (началото на 3500 г. пр.н.е.). Изглежда още, че денисовците търгуват скъпоценните материали с жители на по-далечни населени места.
Денисов човек, неандерталци, хора: как са свързани?
Предполагаемото родословно дърво на хомо сапиенс и неговите предциНаталия Носова
Денисовият човек и неандерталците имат общ прародител; те се разделят преди около 390 000 години. Прародителят на този общ прародител, предшественикът на Homo, вероятно е живял преди милион години.
Денисовият човек вероятно произхожда от Африка преди около 750 000 години; напуска континента по-рано от хомо сапиенс. Вячеслав Иванов (1929-2017), един от водещите руски антрополози и индоевропейци, смята, че денисовият човек напуска Африка по-рано и мигрира в Алтай. Хиляди години по-късно, когато видът хомо сапиенс достига Алтай, той се „запознава“ с денисовия човек и се смесва с него, аргументира се Иванов.
Денисовците живеят в Денисовата пещера между 170 000-110 000 години. Има най-малко две групи денисовци с 65 000 години разлика между тях. Дълго време в тази пещера съжителстват денисовци и неандерталци и дори се смесват. През 2018 г. проучванията показват, че костен фрагмент от 2012 г. от денисово момиче носи 36,6% от неандерталската ДНК и 42,3% денисова ДНК, което означава, че момичето е хибрид от първо поколение между неандерталска майка и баща денисовец.
През 2014 г. става ясно, че тибетските хора могат да се адаптират към хипоксична среда с ниско съдържание на кислород, характерна голяма надморска височина, защото са наследили от денисовите си предци хипоксичния ген EPAS1. Така ДНК данните предполагат, че денисовецът вероятно е живял в Тибет и се е научил да се адаптира към средата. Денисови ДНК линии са открити и в ДНК на коренното население на Нова Гвинея. Археологическите данни и ДНК данните предполагат, че и трите вида (съвременен човек, неандерталец и денисовец) живеят в Денисовата пещера по различно време и че и трите вида взаимодействат помежду си.
автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
