Общество

Строителя на Мемориала

Aко не беше патриотизмът, и най-вече хъсът, на Пеньо Атанасов – Бомбето и коравите българи от Балкана с жилавите мулета, Паметникът на Свободата щеше да остане скициран на хартия.
Пеньо Атанасов е от село Дралфа, Търговищко. Баща му е строител, който е имал късмета да работи с Кольо Фичето, и от него е усвоил много тънкости от занаята. Синът Пеньо от 15 годишен работи с баща си по строителните обекти. Природно надарен с умения за работата, с която се захваща, Пеньо на 20 години става майстор. Прочул се е в страната. По това време започват да търсят усилено строители за посторяването на паметник на връх Свети Никола, който да увековечи загиналите за Свободата на България. Търсят строители, но поради трудните условия се отказват. Накрая е възложено на Пеньо Бомбето да построи паметното съоръжение и… той осъществява мечтата на много поколения БЪЛГАРИ!
Но като всяко велико дело, остава недооценено! Срам и позор е за тогавашните властници, че не канят Пеньо Бомбето при откриването на Паметника на Свободата, на 26 август 1934 година, даже и не го споменават като главния строител на величественото съоръжение. Все едно този монумент е изникнал като гъба. Не споменават и нито един строител. Само се носят високопарни, кухи слова над Орлово гнездо. До последните си дни в началото на 80-те години на 20-ти век Пеньо остава с горчилка в душата си.
Потомственият строител Пеньо като всеки човек при първите трудности се отчайва, даже мисли да се прибира в родния си край, но го спира само реакцията на един 75 годишен опълченец. Когато през месец април 1928 година се качват група строители на връх Св. Никола, сред които е и споменатият опълченец, този изстрадал и вече стар човек, целува земята и започва да ридае! Казва на Пеньо: „Аз вече не мога, но ти, младо, можеш, направи това, което ние не успяхме!“
Тези слова на стария опълченец до последно остават в съзнанието на Пеньо Бомбето. Нито бурите, нито ураганите успяват да го сломят. Той казва на себе си: „Абе тия хора на това място в тези непосилни сражения са проляли кръвта и оставили костите си, а аз в мирно време ли ще се предам!“
Хвала на такива люде като Пеньо Атанасов – Бомбето, благодарение на които България съществува. На всяко честване на 3-ти март, Националния празник на България, името на Пеньо – Строителя на паметника – трябва да се споменава редом с имената на опълченците, защото подвигът му в мирно време е не по-малко важен, напротив, без неговия творчески труд връх Св. Никола нямаше да е същият!
Без автор, за България

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest