Що е СЪтворчество или как се рисува на четири ръце
Важно е да открием ценностите си и да живеем с тях, казват Иван и Ирина
„В окото на деня“ и „В окото на нощта“ – така се наричат двете творби, с които творческият тандем Ирина Колева – Иван Арабаджиев участва в традиционната изложба „Рисунка и малка пластика“. Осмото й издание бе открито на 6 юли в зала „Байер“ в Стара Загора.
„Животът е благословия, а миговете щастие, мечтите, стремежите към по-добро, уютът и спокойствието на душите ни го осмислят. Нека имаме очи за ценните и за съкровените неща, които са в сърцето на живота! С тези рисунки се стремим да провокираме зрителя да се отдаде на усета си, да позволи на усета си да доминира за един кратък момент, в който чрез него може да достигне до дълбоко прозрение. Като изключи потока от мисли посредством усещането, човек може да навлезе дълбоко в себе си, да открие един подреден свят, в който царува хармония и изконен ред. За съжаление, заради трудностите в ежедневието, в което живеем, този свят често е дълбоко скрит и забравен. Ако позволим обаче на усещането да ни води, то ще ни доближи до вътрешната ни подредба и така нашите ценности ще изплуват, ще станат осъзнати, за всеки те са различни, но еднакво важни. И тогава, както в слънчевия ясен ден, така и в мрака на нощта, ясно ще ги виждаме, осъзнаваме и живеем с тях. Нека зрителят погледне в „Окото на деня“ и открие своите ценности! Ако успее да направи това, то нощта, във всичките нейни измерения, няма да успее да ги скрие. Те ще бъдат там и в „Окото на нощта“, така емоционално Ирина обяснява замисъла на двете рисунки.
От няколко години двамата показват как се рисува на четири ръце и каква е разликата между творчество и СЪтворчество. Иван има по-дълга творческа биография, зад гърба му са повече от 30 самостоятелни изложби, много участия в регионални, национални и международни изложби, множество награди. Завършил е Института по изобразителни изкуства в Дупница. Той е утвърдено име, на 30 години става член на СБХ. И така до 2016 година, когато на Лятната академия „Огънят на Орфей“ в Разлог, където е преподавател на творчески клас, се срещат с Ирина. Тя е лингвист и работи като преводач, но от малка искала да рисува, посещавала е Центъра за работа с деца. Двамата се познавали и преди това, но там се срещат творческите им светове. В началото на съвместното им творчество Иван, уж на шега, казва: „Аз съм човек, който сбъдва мечти“. Но не е шега, защото Ирина, заедно с работата си, започва да се занимава сериозно с живопис. И общите им картини не остават незабелязани. През 2016 година участват в Балканското квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ”, после няколко години в традиционния Есенен салон, откъдето имат награди. Докато през 2019 години идва времето на първата им обща изложба „Сияния“, в която показаха 77 творби, от които 57 общи, 16 на Иван и 4 – на Ирина. Следват съвместни участия в няколко национални и международни уъркшопа, в традиционните изложби на групата на старозагорските художници, още една грамота от Есенния салон през 2019 г., участие в през 2020 г. в Балканско квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ”. Иван има и самостоятелни изяви – през 2019 г. – художествена изложба, посветена на Глаголицата и българските азбуки в галерия „Арсенал на изкуствата“, Пловдив, участва и в Националната изложба „Графичен форум“ в Стара Загора през 2019 г.
А как точно работят? Не си мислете, че стоят пред платното едновременно. Единият започва, рисува докато усети, че повече не може да каже нищо, после другият продължава. И това може да се случи няколко пъти. Накрая, ако харесат резултата, решават – подписваме картината. Това е много провокиращо, защото няма как да си представиш завършената картина, след като не можеш да предугадиш как съавторът ще продължи. „Истинско предизвикателство е да видиш как твоята идея се съчетава и дообогатява с идеята на човека, с когото работиш. Заставаш пред картина, разработена до един определен етап, но не от теб. Трябва да я продължиш, без да имаш и представа как би я продължил човекът, който я е започнал. Трябва да я усетиш, да се потопиш в темата, да усетиш накъде иска да те поведе, за да я доразвиеш. Творчеството е прекрасен начин за себеизразяване, а при сътворчеството освен себеизразяване има и обогатяване и дообогатяване. Разбира се, за да се случи това, трябва да познаващ добре човека, с когото твориш, да имате равновесие и баланс. „Когато рисуваме двамата, картината става цялостна, в нея се съчетават моето мъжко рисуване и нейното тънко и фино допълване. Накрая не личи кой къде е работил, няма какво да се пипне повече – нито да се добави, нито да се поправи“, разказва Иван.
С голямо удоволствие той отбелязва и успеха на съвместния им проект с Ива Накова „По пътя към Слънцето с йога и творчество”. В него Иван води творчески клас и рейки практика в китното село Бачево, разположено между 3 величествени планини – Рила, Пирин и Родопи. В тази вълшебна атмосфера той разказа на участниците за голямата организираща сила на изкуството, вътрешното събуждане и осъзнаването чрез рисуване.
Иван и Ирина се готвят за нова самостоятелна изложба в Свиленград през есента. Но преди това предстои тазгодишното издание на Лятната академия „Огънят на Орфей“ в Златоград, където Иван отново ще води творчески клас и където се срещат творческите им светове с Ирина. Днес тя казва, че предпочита цветовете като изразно средство, че на платното с Иван нямат никакви противоречия. В абсолютна хармония сме, затова и рисуването на четири ръце продължава вече пет години, усмихва се тя.
