Староверците: как в Русия се появяват местни „протестанти“

В Русия през XVII в. се провежда реформа.

Но за разлика от Европа, тук тя се ръководи от централната църковна власт със съгласието на царя, а „протестантите“ се оказват онези вярващи, които държат на „старите“ традиции.

И до днес специалистите не могат да обяснят точно в какво се състои принципната разлика между старата и новата вяра. Броят на пръстите, с които се кръстят вярващите, как се покланят и как пеят „алилуя“ по време на служба са може би сред дребните разлики, които днес различават обикновените православни християни от староверците. Преди половин век Руската православна църква най-накрая признава староверците и днес тя иска да се обедини с тях. Но през XVII в. църковната реформа, проведена от патриарх Никон, предизвиква истинско сътресение в обществото, което продължава да отеква и до наши дни.

„В онези времена вероотстъпникът Никон определя законите на църквата“, пише първият руски староверец протопоп Аввакум. Никон е на пратика патриархът, извършил реформата в църковното богослужение. Тази реформа полага основите на сериозния разкол сред руските православни вярващи. Но всичко по реда си.

Кой е Никон?

Музей „Нови Йерусалим“/Свободни източници

Никон се ражда в Нижегородска област и, преди да стане патриарх, служи като свещеник, женен е и има семейство. Но децата му умират и той влиза в манастир, където по-късно дори става игумен. Според правилата, новите игумени трябва да бъдат закарани да се поклонят на царя – и Никон прави добро впечатление на Алексей Михайлович, вторият владетел от династията Романови. Царът нарежда Никон да бъде преместен по-близо до него и му дава висок пост в един от московските манастири.

Царят дори приема Никон в т.нар. кръг на „ревнителите на благочестието“, които се наричат още и боголюбци. Целта им е да повишат нивото на нравственост както сред духовенството, така и сред обикновените хора. Кръгът се събира редовно и Никон често общува с царя.

През 1652 г. умира патриарх Йосиф и Алексей Михайлович предлага именно Никон да заеме този пост. След като царят му обещава, че няма да се меси в делата на църквата, Никон започва да провежда своята реформа.

В какво се състои реформата на никон?

Патриарх Никон от Алексей Кившенко

Патриарх Никон от Алексей КившенкоСвободни източници

1. Редакция на църковните книги

Една от най-големите грижи на Никон са църковните книги – още като монах той служи в различни храмове из цяла Русия и навсякъде свещените книги са различни – преведени и интерпретирани по различен начин. Така, богослуженията в Русия се провеждат по различен начин. Голямата мечта на Никон е да унифицира тези книги. За образец той иска да ползва гръцките свещени текстове, по които се водят службите във Византия, тъй като православието в Рус е пренесено именно от тях.

Така че редакцията на църковните книги и Светото писание са в основата на реформата на Никон. В обичайните формулировки са внесени множество най-различни поправки: например, към името на Христос се добавя една буква и вместо „Исус“ то започва да се пише и да се произнася като „Иисус“.

2. Освен това е променен и начинът на богослужение. Една от най-ярките прояви е кръстенето, което вече се прави не с два, а с три пръста. Поклоните до земята и „мятането“ на земята са заменени с поклони до кръста.

3. Празничните процесии с кръста и иконите около църквата вече се движат в друга посока – не посока на движението на слънцето, а в обратна посока.

4. По време на службата „Алилуя“ се произнася не два пъти, а три пъти.

5. Променя се и количеството специален хляб, нужен по време на богослужението. В литургиите вместо седем просфора, вече се използват само пет.

Разколът в православната църква

Въстание на Соловецкия манастир срещу новопечатните книги, 1666 г.

Въстание на Соловецкия манастир срещу новопечатните книги, 1666 г.Държавна Третяковска галерия/Свободни източници

Сред високите чинове от духовенството има много недоволни от реформата – царят заповядва да се свика заседание, което влиза в историята като Московския събор от 1654 година. Но на него е решен само въпросът с поправките в църковните книги. Никон продължава да реализира своята реформа, като се ползва с подкрепата на царя. Тези, които се съпротивляват и искат да служат „според старите обреди“, започват да се наричат разколници, а по-късно и староверци.

На друго мащабно заседание на духовенството – Големия московски събор от 1666-1667 г., където идва и константинополския патриарх Паисий, „разколниците“ окончателно са признати за метежници и е решено те да бъдат наказвани.

Много от староверците са пратени в Сибир, включително и протопоп Аввакум, когото споменахме по-рано. Той е яростен предводител на староверците и се изказва особено активно против реформата. От по-сериозно наказание тогава го опазва царят. Аввакум нарича Никон еретик и вероотстъпник. Освен това, по време на епидемията от чума в Рус през 1654-1655 г. той обвинява Никон за нещастието, като смята, че Бог е пратил наказание за неговите грехове.

„Изгарянето на протопоп Аввакум“ от Петър Мясоедов, 1897Държавен музей на историята на религията/Свободни източници

Гоненията срещу староверците са жестоки: свещениците, които проповядват против волята на Никон, дори могат да получат наказание отрязване на езика. По-късно и Аввакум е арестуван и наказан – заедно със свои единомишленици той е изгорен жив в изба. Това води до бум на самозапалванията сред староверците.

Арестувани са и влиятелни светски представители на староверците – подобна сцена е изобразена на знаменитата картина на Василий Суриков „Болярката Морозова“. Жената от болярското съсловие е отведена в окови, но не отстъпва от вярата си и показва два пръста постарому.

„Болярката Морозова“ от Василий СуриковДържавна Третяковска галерия/Свободни източници

Срещу реформата се съпротивляват и цели манастири. Най-дълго от всички тях „устоява“ Соловецкият манастир – когато царската войска идва да им отнеме имуществото за наказание, монасите ги посрещат с оръжие. В крайна сметка манастирът е на практика обсаден в продължение на няколко години (1668-1675).

Оставката на Никон

Повечето зверства се случват чак след оставката на Никон. Отношенията между патриарха и царя постепенно се влошават – на Никон не му харесва искането манастирските земи и немалките доходи от тях да бъдат превеждани в държавната хазна. Сред староверците има и много влиятелни хора, които настройват царя против патриарха. Но освен това, самият Никон е прекалено самонадеян и, според историците, се опитва да постави църковната власт над държавната.

„Съд срещу партиарх Никон“ от Сергей Милорадович, 1885 г.Свободни източници

По-късно Екатерина II се изказва рязко срещу Никон, като смята, че той се опитва да стане Папа на православния цвят и да подчини царя. „Трипръстието ни е наложено от гърците с помощта на проклятия, изтезания и смъртни наказания“, казва тя.

В крайна сметка Никон напуска Москва и обиден заминава в Новойерусалимския манастир на Истра, построен от него по образ и подобие на Йерусалим. Царят е недоволен и на същия този Голям московски събор през 1666-1667 г. срещу Никон е проведен съдебен процес.

Той е признат за виновен по редица обвинения и е лишен от всичките си санове. Като обикновено монах е пратен на заточение в северните манастири – във Ферапонтовия, а след това и в Кирило-Белозерския манастир, където живее в много сурови условия. Чак след смъртта на цар Алексей Михайлович старият и болен Никон е пуснат да се върне обратно в Новойерусалимския манастир, но умира на път за там, без да стигне до своята Голгота.

източник: RUSSIA BEYOND

Pin It on Pinterest