Срещу кого воюват руснаците в Иран през Първата световна война?

В неутрален Иран противниците в Първата световна война се оказват ангажирани в борба, която може да промени историята на цяла Западна и Южна Азия.

Бойно поле: Иран

Иран не планира да се присъедини към Първата световна война. Страната, която е отслабена от вътрешнополитически раздори, икономически проблеми, безкрайни бунтове и неприятности, се надява да остане встрани от конфликта между Антантата и Централните сили.Руски войски в Исфахан

Руски войски в ИсфаханПубличен домейн

Стратегическата позиция на Иран обаче е твърде важна за враждуващите страни, за да отговорят на желанието му за неутралитет. Силното влияние, което Русия и Великобритания имат там, не е нещо, на което Османската и Германската империя, които искат да изтласкат своите съперници от региона, са готови да подкрепят дълго.

Турция е загрижена най-вече от присъствието на руски войски в северозападната част на Иран (т.нар. Ирански Азербайджан). Те са разположени там от царя, за да защитят руските поданици по време на гражданска война в Иран през 1909 г. и въпреки многократните призиви от иранското правителство, остават там до избухването на Първата световна война. През октомври 1914 г. Турция официално уведомява Иран, че при тези обстоятелства няма да може да зачита неговия неутралитет.

След като се включва във войната на 2 ноември, Османската империя започва военни действия срещу Русия не само в Кавказ, но и в Персия. В началото на 1915 г. турците успяват да превземат по-голямата част от провинцията със столица Тебриз. По този начин врагът успява да си осигури директен достъп до петролни полета в Азербайджан, който по това време е част от Руската империя.

Осъзнавайки опасността, руснаците почти веднага предприемат контранастъпление, като принуждават турските войски да отстъпят. Страните преминават към окопна война, докато Иран е принуден да приеме изчаквателна позиция, без да влиза в конфронтация с никоя от страните.

„Свещена война“

Публичен домейн

След като не успява да постигне военни успехи, Турция (заедно с Германия) се фокусира върху усилията за пропаганда и шпионаж. Те започват да предизвикват антируски и антибритански настроения сред местното население, призовавайки иранците към „свещена война“ срещу двете империи, потискащи страната им, и ги призовава да се борят за освобождение от „опеката“ на двете империи. Турски и германски разузнавачи, фургонис оръжия и боеприпаси започват тайно да навлизат в страната и започват да се установяват контакти с шиитски духовници и лидери на местни племена.

Основният лост за влияние на германците в Иран са местните жандармерийски звена, създадени от шаха по европейски модел с помощта на Швеция. Обаче командващите ги шведски офицери преди войната са вербувани от германците за свои агенти. Интересното е, че има противовес на жандармите под формата на персийски казашки отряди, създадени с участието на Русия и подчинени на руски офицери, обслужващи шаха.

Разузнавателните служби на Централните сили действат и в южната част на Иран, където войските на Нейно Величество идват през октомври 1914 година. Британците оправдават това нарушение на неутралитета на Иран с желанието да защитят петролните полета на англо-персийската петролна компания, в която британското правителство държи мажоритарен дял.Британски и руски офицери в Месопотамия, 1916 г.

Британски и руски офицери в Месопотамия, 1916 г.Публичен домейн

В резултат на дейността на германски и турски агенти влиянието на Централните сили в Иран се увеличава значително. Под тяхно ръководство са създадени партизански и диверсионни отряди. Жандармерията открито застава на страната на противниците на Антантата и се сблъсква с персийски казаци. Османската империя, след като вече е нарушила неутралитета на Иран, въпреки това не смее да предприеме пълномащабна инвазия. Истанбул и Берлин се опитват да убедят шаха да застане на тяхна страна чрез дипломатически натиск и чрез своите агенти в правителството на страната.

Стремителният ръст на антибританските и антируските настроения показва, че тази надежда може скоро да се сбъдне. Както си спомня Алексей Емелянов, руски офицер, който по това време е бил в Персия, по време на проповедите си местните молли често казват: „Турските сунити вече са вдигнали меча си срещу кръста… Шиити, сега е ваш ред! Поробените народи имат един приятел – германския народ… Ислямът има защитник пред Аллах – Пророка, а на тази грешна земя – германския император“.

Руски корпус

За Берлин и Истанбул вербуването на Иран на тяхна страна е само началото. Изпращайки свои агенти и военни отряди в Афганистан и Северозападна Индия, те се стремят да запалят пламъка на национално-освободителната война там, да съберат местните мюсюлмани за борба срещу неверниците.Публичен домейн

След като разбират, че чрез турски и германски усилия огромен регион може да бъде „подпален“ като клечка кибрит, съюзниците от Антантата започват да действат. През октомври 1915 г. руски експедиционен корпус, воден от генерал Николай Баратов, акостира в иранското пристанище Анзали на Каспийско море – около 8000 войници с 20 оръдия.

Руският корпус постига бърз напредък в южната част на страната, като унищожава части от персийската жандармерия, прогерманските и протурските сили. Лишени от числено предимство (само жандармите наброяват над 7000 души), руските сили компенсират с бързина и елемент на изненада. Шахът все още поддържа неутралитет, но в случай че реши (или е принуден) да обяви война на Антантата, на Баратов е наредено да „окупира Техеран, за да затвърди политическата позиция на Русия в Персия“.

През декември 1915 г. Хорасански отряд от 1000 войници влиза в Иран от централноазиатската част на Руската империя. След като обединяват сили с британските войски, те имат за задача да хванат и елиминират германско-турските отряди, които се опитват да пробият до Афганистан.

Към пролетта на 1916 г. основните прогермански и протурски сили в Иран са или унищожени, или изтласкани на османска територия. Корпусът на Баратов влиза в Месопотамия (Ирак), която принадлежи на Османската империя, за да се присъедини към британските сили там. По молба на съюзниците, които са под силен натиск от турските войски край Багдад, Баратов изпраща отряд от 100 души, водени от Василий Гамалий, да си проправят път зад вражеските линии. След като изминават разстояние от над 1000 км в непоносима жега, те успяват да отклонят вниманието на врага, което позволява на британците да спечелят време и да извикат подкрепления.Публичен домейн

През ноември 1916 г. руските войски спасяват режима на иранския владетел Ахмад Шах Каджар, когато в Техеран започва въстание срещу неговото управление. През цялото време шахът се крие в руското посолство.

Оттегляне от Иран

През 1917 г. руските експедиционни сили трябва да участват в съвместна кампания с британците срещу Мосул, но избухналата в Русия Февруарска революция отменя тези планове.

Така наречената „демократизация на армията“ (премахване на принципа на единоначалието), стартирана от новото правителство, води до бързо разпадане на руската армия, което засяга и войниците на Баратов в Персия. След Болшевишката революция и оттеглянето на страната от войната в региона не остават руски войски.Кайзерът в Галиполи, октомври 1917 г. Отляво: германски адмирал (в османска униформа) Гидо фон Узедом, император Вилхелм II., Енвер паша, вицеадмирал Йоханес Мертен

Кайзерът в Галиполи, октомври 1917 г. Отляво: германски адмирал (в османска униформа) Гидо фон Узедом, император Вилхелм II., Енвер паша, вицеадмирал Йоханес МертенПубличен домейн

След като Русия губи цялото си влияние в Иран, единствената значима чужда сила, останала там, е Великобритания. Скоро нейните гарнизони се появяват дори в северната част на страната, която някога е в сферата на интересите на Русия.

През 1920 г. (вече съветска) Русия се завръща в Иран. След като акостират на пристанището на Анзали и побеждават разположените там британски войски, болшевиките помагат на въстание, избухнало срещу управлението на шаха, с надеждата да превърнат Иран в социалистическа държава. Опитът им обаче не дава резултат.Генерал от кавалерията Н.Н. Баратов

Генерал от кавалерията Н.Н. БаратовПубличен домейн

Малко повече от 20 години по-късно Русия и Великобритания отново действат като съюзници в Иран. По време на Втората световна война, през август и септември 1941 г., двете държави провеждат съвместно операция „Съгласие“, в резултат на което временно окупират част от страната и свалят прогерманския шах Реза Пахлави.1-ва кавказка казашка дивизия

1-ва кавказка казашка дивизияПубличен домейн

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest