Спомени на непълнолетни затворници от нацистки концентрационни лагери и жертви на фашистката окупация
От спомените на непълнолетни затворници от нацистки концентрационни лагери и жертви на фашистката окупация:
И.Л.Клюев, роден през 1938 г., бивш затворник в Майданек, освободен в лагера Константинув-Тухинген: „По време на голяма наказателна експедиция хитлеристите заловиха жителите на моето родно село и някои съседни села. <…> Ден по-късно вече бяхме във Витебск, а месец по-късно – в Майданек… От петимата членове на семейството ни останахме живи само двама: по-големият ми брат и аз. Баща ни и майка ни починаха. Братът близнак на Вася също почина. Той беше изгорен заедно с майка в Майданек, в крематориума…”
М.И.Симанович, роден през 1934 г.: „В Саласпилс загубих братята си Антон и Феликс, сестрите си Вера и Нина. Най-големият от тях беше на десет години, най-малката на една година. Антон, Феликс, Вера и Нина бяха използвани за донори. От всеки вземаха кръв четири до пет пъти. След Саласпилс майка ми и аз се озовахме в Майданек“.
В.З.Будюхина, родена 1937 г., номер на татуировка 69149: „Филтрирането в концлагера бе не само ужасно физическо, но и морално мъчение. Фашистите се стремяха да внушат чувство на несигурност и обреченост в душите на децата. Искаха да унищожат характерите ни, да парализират волята ни и да унищожат разума ни“.
