Сибир е толкова разнообразен – в разказите на самите сибиряци

Хора, родени или живели дълго в Сибир, разказват за детството си, за сибирския характер и за особеностите на живота в този голям и мразовит регион.

Сибир е толкова необятно понятие, колкото е и територията, която заема. Казват, че това е цяла планета, различна за всеки. „Там има собствена гравитация, закони и президент, наречен Природа. Хората в Сибир са упорити. Обширни в думите, делата и чувствата си“, разказва писателят Сергей Шаргунов, един от съставителите на сборника от разкази „Сибир: щастие отвъд планините“ („Сибирь: счастье за горами“ (Редакция Елена Шубина, 2021). 

Ето и няколко цитата от сборника от известни руски актьори, режисьори, ТВ водещи и писатели.

Актрисата Альона Бабенко (родена в Кемеров)

Сергей Пятаков/Sputnik; Кемерово/Getty Images

Никога никъде в живота ми до ден днешен не съм изпитвала такава наслада от храненето, както в детството ми в Сибир през зимата! Горещ беляш (котлет, обвит в тесто), купен от будката и горещ чай със захар – вкусотия!!!

<…>

През зимата всяка неделя грабвахме ските и отивахме на пистата с татко. Возехме се с автобуса до спирка „Соснови бор“. Мажехме ските със специална вакса в зависимост от времето и плътността на снега. Карах с километри. Най-хубаво беше, когато татко вървеше отпред, спираше, за да ме изчака и удряше щеката в близкия бор, за да ме обсипе, после се връщахме обратно. И така сто пъти подред. Носехме термос и сандвичи и похапвахме на някой пън. Вкъщи замръзналите и подгизнали клинове се сушаха на радиатора. И борша на мама! А вечер гледахме фигурно пързаляне по телевизията. Какво друго му трябва на човек!

<…>

Когато, например, срещам непознат човек и той ми каже: „И аз съм от Сибир!“. И това е! Чувствам го като сродна душа и разстоянието се съкращава.

ТВ водещата Татяна Лазарева (родена в Новосибирск)

Екатерина Чеснокова/Sputnik; Новосибирск/Александър Кряжев/Sputnik

Зима. Шейна. Лежиш по гръб. Тъмно е – сутрин ли е или е вечер? Над главата ти има звезди – те не се движат, но ти се движиш. Возят те. Някой, на когото имаш пълно доверие, който те е завил в най-различни топли пластове: дебел боцкащ панталон, вълнени чорапи, после валенки, задължително фланелка под топлата жилетка и тънък памучен шал под топлата кожена шапка. Над яката имаш шал до носа, понякога и над него – той също боцка, затова между шала и лицето някой добър човек понякога слага носна кърпичка и тя винаги е мокра от топлия ти дъх. И разбира се, дебел агнешки кожух.

Драмтургът и режисьор Иван Вирипаев (роден в Иркутск)

Сергей Пятаков/Sputnik; Иркутск/Getty Images

Родителите ми имаха дача. В тайгата. Е, беше до шосето. Но около нея беше тайга. Веднъж до оградата ни дойде мечка. Баща ми взе пушката и започна да стреля във въздуха. Видях как мечката бяга и изчезва в гората. А веднъж, когато с мама вървяхме по пътека в гората и беряхме ягоди в кошници, насреща ни се изпречиха два вълка. Гледахме ги, а те гледаха нас. Мама прошепна: „Не мърдай, сине“. Стояхме неподвижно. Вълците ни погледаха, а после се обърнаха и си тръгнаха.

<…>

Тогава седях на ръба на една скала насред тайгата. Там има такива самотни скали. На хиляди километри наоколо е само тайга. Седях на края на скалата. Гледах в далечината. Почивах си, защото в онзи ден с приятелите ми бяхме вървели дълго пеша. Бях на около 26 години. Сибир. Обичам този Сибир. Той ми е като майка. Като голяма жена, полегнала с цялото си тяло на земята – и това е Сибир. Сибир е тяло. Той е пространство <…>. Докато стоях на скалата разбрах, че където и да съм, където и да ходя… Сибир винаги ще бъде у мен, защото аз съм част от него. Сибир е вселена.

Писателят Андрей Филимонов (роден в Барнаул, израснал в Томск)

Рамил Ситдиков/Sputnik; Томск/Legion Media

От незапомнени времена любимото занимание на жителите на Томск през свободното време е юмручният бой. Пратените в изгнание журналисти от по-миналия век (на практика там други няма до откриването на университета през 1888 г.) описват цветно на страниците на губернските вестници как в неделя, когато се връщат от църква, жителите се бият с юмруци. Налагат се по час-два, докато изпитат пълно удоволствие, а после се разотиват – уморени, но доволни.

Горе-долу това беше положението и през 1981 г., когато се нанесохме в нов апартамент с изглед към стария град. С една разлика: преди боя народът вече не ходеше на църква.

Писателят Иля Кочергин (роден в Москва, работил като горски в Алтай)

Лична Facebook страница; Legion Media

Само на север от Урал може би е възможно да застанете на някой стръмен проход и да видите Европа от едната страна и Сибир – от другата. А на други места пък не може да разберете къде свършва Сибир и къде започва Далечният изток. Защо планинският Алтай е в Сибир, а монголският Алтай не е? Сибиряци могат да се нарекат единствено коренното население на Сибир, а бурятите, алтайците, тувинците или якутите не се наричат така – дори от самите себе си.

Като млад прекарах 3-4 месеца от живота си във влаковете от Москва до Сибир и винаги усещах кога влизам и излизам от него. Колко време съм прекарал в гледане през прозореца на влака? Огромните пространства през прозореца пленяваха мен, московчанина – толкова бяха величествени и слабонаселени.

<…>

Писателят Роман Сенчин (роден в Кизил, Тува)

Евгений Биятов/Sputnik; Александър Кряжев/Sputnik

… Повечето хора или изобщо не са чували за Тува, или знаят само, че там е роден сегашният министър на отбраната на Русия Сергей Шойгу и че президентът Путин е хванал там голяма щука. Но Тува е изключително красив край със сложна и объркана съдба.

<…>

В спомените ми Кизил винаги изскача със суровите си нрави. Дори не става въпрос за междунационална вражда, която в общи линии винаги е съществувала, като ту се обостря, ту почти (но само почти) изчезва. По-скоро става дума за състава на руското население, което до края на 1980-те преобладава в града. Тук живееха активни, изпълнени с енергия хора. Това бяха децата и внуците на първите преселници, заточеници и каторжници или пък доброволци, дошли да благоустроят „младата Тува“ след 1944 година. Имаше и затворници, които излежаваха присъдите си (около Кизил в онези години имаше няколко колонии със строг режим). Но канали за изразходване на енергията им почти нямаше – имаше по-скоро едно усещане за затвореност в „каменна дупка“ и злостно разочарование сред тези, дошли в Тува с надеждата да построят един специален свят (по-късно същото разочарование срещнах и сред жителите на забравените градчета по линията Баку-Амур). И тази неизразходена енергия и злост беше особено силна у младежите.

Геологът и писател Евгений Попов (роден в Красноярск)

Зураб Джавахадзе/ТАСС; Григорий Сысоев/Sputnik

Сибиряците са особена порода руснаци, а фразата „богатството на Русия ще расте благодарение на Сибир“ отдавна не е просто лозунг. И тук дори не става въпрос за изобилието от газ, петрол, гори, елементи от Менделеевата таблица и диаманти, закопани в земята, а за това, че хората тук по някакъв необясним начин умеят да превръщат минусите от живота в плюсове.

Някак си в средата на 1960-те попаднах в отдалечено населено място на староверци в района на дивата сибирска река Подкаменная Тунгуска и бях доста учуден, че в заможните домове на тези уж изостанали граждани има ток, какъвто в онези години нямаше дори в по-просветени места, например в много села край Москва, където хората продължаваха да се осветяват с керосинови лампи. Не можех да повярвам на очите си – богомолците ползваха сепаратори, перални, водата от кладенеца се вадеше с електрическа помпа. Тайната имаше едно просто обяснение: властта ги беше оставила да се оправят сами и те процъфтяваха, като продаваха на туристите в круизните кораби по Енисей риба, хайвер, гъби, а изкараните пари харчеха не за водка, а за бизнес. 

<…>

И някак си си мисля, че не случайно Тунгуският метеорит, който, според някои хипотези, е бил космически кораб с извънземни, се е приземил именно в Сибир в търсене на комуникация със свои братя по разум.

автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest