Общество

Шайката на Тома Белев в имотни далавери

През последните си часове на поста, буквално дни преди да бъде прекратено трудовото правоотношение на еколога идеалист с ДПП “Витоша”, г-н Белев ударно приема за членове цяла свита доверени нему хора, които осигуряват превъзходство при гласуване от общото събрание на асоциацията.

Изглежда, така се дели държавната баница в България – като загърбиш всякакви професионални критерии, обградиш се с обръчи от верни свои хора и после се правиш на светена вода ненапита, убеден, че тромавите бюрократични институции не могат да те пипнат.

Ето ги хората от приятелския кръг на вездесъщия г-н Белев, скоропостижно приети в Асоциацията на парковете още през 2012 г.:

Добромира Димова – зам.-директор на ДПП “Витоша” по времето на Тома Белев. Тя също участва в конкурса за директор и е класирана на второ място.

Александър Дунчев – служител на ДПП “Витоша” по времето на Белев. След неговата смяна, принуден да… спазва работното време, сам си подава оставката и напуска ДПП “Витоша”. Не остава на улицата – назначен е при съпругата на Белев – г-жа Кавръкова в WWF.

Николай Ненчев – бивш директор на ПП “Врачански Балкан”.

Милко Берберов – бивш директор на ПП “Русенски Лом”.

Юлия Тумбаркова – бивш директор на ПП “Златни пясъци”.

Силвия Арангелова и Симеон Арангелов – участват в различни проекти като експерти, сами са членове на няколко неправителствени организации.

Цонка Христова – директор на ПП “Русенски Лом”.

Иван Иванов – бивш директор на ПП “Сините камъни”.

Зорница Стратиева – секретар на Асоциацията на парковете.

Красимира Аксерова – експерт, участвала в редица проекти.

Мая Радева – бивш директор на ПП “Българка”.

Иван Камбуров – експерт по различни проекти.

Стефан Златарев – бивш директор на ПП “Странджа”.

Внушителен списък нови членове. Лоялните служители на парк “Витоша”, обединени около бившия си директор, заедно с освободените директори на други природни паркове започват подготовка за слагане на ръка върху Асоциацията на парковете в България по схемата на работническо-мениджърската приватизация. Тайно, под масата, без никакви конкурси и ясни правила. Целта си заслужава – един ден държавното да стане частно, без да се даде една стотинка.

Любопитен е фактът, че между 2007 и 2010 г. Асоциацията на парковете в България придобива значителен брой недвижими имоти. Неясно защо. Замислена от държавата като юридическо лице с нестопанска цел, призвано да работи изцяло в обществена полза, асоциацията явно се е специализирала в… търговия с имоти.

Да, придобитите имоти не са луксозни вили край морето, а предимно земеделски земи в различни райони – Разград, Сливен, Бяла, Велико Търново, Русе. Но какво общо имат природните паркове и тяхната неправителствена организация със земеделски земи, далеч извън територията на същите паркове?! И още по-интересно – кои са източниците на финансиране?

Може би случайно имената на една от продавачките съвпада с това на адвокат на асоциацията… И някак твърде често едни и същи имена на продавачи се появяват в различни области… Не е лишено от представителство и небезизвестното село Миндя, отразено в списъка с имоти с едно “пасище” на скромните 3 декара.

Крайно любопитно е, ако в един момент Асоциацията на парковете остане… без паркове под своето грижовно крило – тогава кой ще се разпорежда с тези имоти? Дали апетитната хапка ще се приватизира, или още точно – ще премине безвъзмездно в ръцете на Тома Белев и неговото обкръжение. Колко по-прозрачни трябва да са далаверите с държавни организации, обществени постове и парични ресурси, за да си мръдне пръста мастодонтът, наречен държавна машина?

За финал обаче идва най-интересното. Отдавна освободен от поста директор на ПП “Витоша” (още през 2012 г.), Тома Белев вече няма нищо общо с Асоциацията на парковете, но въпреки това продължава повече от три години да се представя от нейно име! Документи съвсем не липсват: двукратно ВАС е потвърдил в две дела дела (от 4.06.2014 г. и 7.04.2015 г.), че жалбите на Белев от името на асоциацията остават “без разглеждане поради нелегитимност”. Без грам респект от съдебните актове той продължава да се представя за председател на УС на Асоциация на парковете в България и управлява проекта “Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони”. Бомбастично дълго заглавие, което няма да запомним.

Но къде е ключът от бараката?

Въпросният проект следва да бъде изпълнен в рамките на периода 2013-2016 г. (т.е. в момента) и е финансиран от българо-швейцарска програма за сътрудничество чрез Фонда за реформи, като стойността му е близо 5 млн. швейцарски франка!

Ето къде е кристално чистият извор на природозащитната страст у инж. Тома Белев и неговия кръг от “еко играчи”. В държава, където прокуратурата е в почти перманентен летаргичен сън, подобни “зелени приказки” звучат като пасторален швейцарски пейзаж – спокойно и безбрежно. В ъгълчето има и крава.

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest