Седемте най-известни руски писатели емигранти
По различни причини те са напуснали страната и са създали в чужбина ярки „островчета“ на руската култура
От времената на революцията от 1917 г. та чак до разпадането на СССР от Русия са емигрирали над два милиона души и то най-вече по политически причини. Сред тях има немалко художници, музиканти, философи, учени и, разбира се, писатели, които не са пожелали да се примирят с тоталитарния режим.
- Владимир Набоков (1899-1977), емигрира през 1919 г.
Какво да прочетеш:„Машенка“, „Покана за екзекуция“, „Лолита“, „Дар“, „Други брегове“
Getty Images
Набоков е синоним на политик и опонент на болшевиките, затова, когато съветската власт се установява окончателно в страната, цялото семейство напуска Русия – те не са имали друг избор.
Отначало Набоков учи в колеж в Англия, после живее в Европа, но отново е принуден да бяга – този път от нацистите. Дълго време живее в САЩ, където започва да чете лекции по руска литература, а последните години от живота си прекарва в швейцарския град Монтрьо, където е погребан.
Набоков вероятно е единственият писател от нашия списък, станал еднакво известен и като руски, и като американски автор. Няколко от своите ранни романи той написва на руски, а след това пише само на английски език, който владее прекрасно от детството си. Той превежда и собствените си произведения.
- Иван Бунин (1870-1953), емигрира през 1920 г.
Какво да прочетеш: Животът на Арсениев“, „Леко дихание“, „Любовта на Митя“, сборник разкази „Тъмни алеи“
Михаил Дмитиев/Sputnik
Още на границата между XIX-XX век Бунин става известен като поет и автор на кратки разкази. Освен това прави преводи на стихотворения от английски. През 1910-те години Бунин много пътешества, посещава Европа, Близкия изток и Египет. Посреща отрицателно Октомврийската революция, а в емиграция от своите дневници създава книгата „Окаяни дни“, описваща колоритно събитията на онова време.
През 1920 г. Бунин напуска страната и се мести в Париж. Общува много с други руски емигранти и открито критикува съветската власт. Във Франция пише първия си голям роман „Животът на Арсениев“ и през 1933 г. получава Нобелова награда за литература.
По-късно властите в СССР предлагат на Бунин да възстанови гражданството си, но той отказва. Също като мнозина руски емигранти, живеещи в Париж, той е погребан на гробището „Сент-Женевиев-де-Буа“.
- Гайто Газданов (1903-1971), емигрира през 1920 г.
Какво да прочетеш:„Вечер у Клер“, „Нощни пътища“, „Завръщането на Буда“
Свободни източници
Газданов напуска родината твърде млад, макар вече да е успял да се сражава срещу болшевиките на страната на бялата армия. Започва да пише в емиграция във Франция.
По-голямата част от живота си прекарва в Париж. Първоначално бедства, работи каквото намери и дори спи на улицата. Въпреки това успява да учи в Сорбоната. Дори когато издава първата си, твърде успешна книга „Вечер у Клер“, продължава да свързва трудно двата края и работи допълнително като нощно такси – опит, който му служи като основа за новата книга „Нощни пътища“.
Газданов моли главния пролетарски писател Максим Горки да му съдейства да се върне в родината, но Горки умира и тези планове се провалят.
- Йосиф Бродски (1940-1996), емигрира през 1972 г.
Какво да прочетеш:стихове, есето „Крайбрежната на неизцелимите“, „По-малко от единица“
Dutch National Archives (CC BY-SA 3.0)
В неофициалната съветска литература от 1960-те той е известен поет, който не е завършил дори и средно училище. Бяга от него и работи ту в геоложки експедиции, ту в моргата, но през повече време безделничи и само пише стихове. За тунеядство лежи две години в затвора, а през 1972-а с помощта на издателите Карл и Елендея Профър емигрира в САЩ.
Преподава литература в университета „Анн Арбора“ и се опитва да пише стихотворения на английски, които между другото не постигат успех. Тогава той се обръща към есето и се прославя в Америка като автор на проза.
През 1987-а Бродски получава Нобелова награда за литература. И макар да не пожелава да се върне в родината дори на кратко посещение, именно в Русия той става истинска звезда и символ на поета изгнаник и борец срещу режима.
- Сергей Довлатов (1941-1990), емигрира през 1978 г.
Какво да прочетеш: „Зона“, „Резерват“, „Компромис“, „Куфар“
Getty Images
Това е един от най-големите съветски писатели хумористи. В неговите разкази няма остра сатира, а само трогателни спомени за живота в СССР, който понякога е абсурден. Цялото му творчество е автобиографично: той описва ту как е служил като надзирател в зона, ту как е работил като екскурзовод в музея „Пушкинские гори“ или как е пиел по време на журналистически командировки.
Заради „идеологически вредния“ хумор Давлатов не е публикуван в СССР, а след това заради разпространение на самиздат през 1978 г. е помолен да напусне страната. Емигрира в САЩ и се установява в Ню Йорк, където заедно с други съветски журналисти издава вестник, списания и създава радио на руски език. („Бандата“ емигранти той описва шеговито в книгата „Филиал“).
Писателят умира твърде млад – на 48 години и е погребан в Ню Йорк. Дъщерята на Довлатов – Екатерина – успява да издейства една от улиците на града да бъде наречена в негова чест „Sergei Dovlatov Way“, освен това тя превежда произведенията на Довлатов на английски.
- Василий Аксьонов (1932-2009), емигрира през 1980 г.
Какво да прочетеш: „Остров Крим“, „Московска сага“, разкази
Александър Поляков/Sputnik
Аксьонов още като дете страда от съветския режим: родителите му са осъдени на по 10 години лагер, а самият той е изпратен в детски дом за деца на затворници (майка му Евгения Гинзбург е автор на мемоарите за сталинското време „Стръмен маршрут“, по който през 2009 г. заснемат филма „Вътре във вихъра“ с Емили Уотсън). По-късно му разрешават да пристигне в Магадан и да живее с майка си. Тези години той описва в книгата „Опарване“.
През 1970-те Аксьонов е обвинен в антисъветизъм и романите му престават да се издават. През 1980 г. го канят в САЩ и той заминава, лишавайки се от съветско гражданство. Чете лекции по руска литература и пише.
В емиграция Аксьонов създава голям роман за няколко поколения на едно семейство на фона на първите 30 съветски години. Романът жъне голям успех, а в Русия по-късно по него заснемат сериал. Английският превод излиза под заглавието „Generations of Winter“ („Поколенията на зимата“) и той е сравнен с „Доктор Живаго“ на Пастернак.
Аксьонов е един от малкото емигранти писатели, които посещават Русия след перестройката. Живее ту в Русия, ту във Франция. Умира и е погребан в Москва.
- Саша Соколов (р. 1943), емигрира през 1976 г.
Какво да прочетеш:„Училище за глупаци“, „Между куче и вълк“, „Палисандрия“
Иля Белов/Саша Соколов. Филма „Последният руски писател“, 2016
Биографията на този писател прилича на шпионски детектив, а самият той живее като затворник в Канада. Соколов е роден в Отава, баща му е бил или военен аташе, или служител в търговската палата на СССР, но със сигурност е бил най-вече съветски шпионин и затова го отзовават от Канада заедно със семейството му.
Соколов се опитва да избяга от СССР, когато е на 19 години, но го залавят на границата с Иран. Връзките на баща му помагат да излезе от затвора. По-късно той работи като журналист, а през 1975 г. се жени за австрийка и, следвайки я, напуска СССР.
След година стига до САЩ, където Карл и Елендея Профър публикуват неговия роман „Училище за глупаци“, който е високо оценен дори от номер 1 в нашия списък – Владимир Набоков, който по принцип цени малцина.
Соколов живее ту в САЩ, ту в Канада, ту в Гърция, работи като ски инструктор и чете лекции по литература. Няколко пъти посещава Русия. През 2017 г. за него е заснет документалният филм „Последният руски писател“.
автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
