Седем покушения срещу Александър II – цар освободител
На 16 април 1866 г. е извършен първият революционен терористичен акт в Русия – Каракозов стреля по император Александър.
Шест пъти император Александър Николаевич остава жив и невредим след опити за покушения срещу живота му. Пречка пред терористите е или абсурдна случайност, или пък верноподаници защитават царя. Само че към седмото фатално покушение царят буквално отива със собствените си крака, въпреки протестите на телохранителите („личници“) от неговата охрана.
Дмитрий Каракозов, Санкт Петербург, 16 април 1866
Каракозов стреля по Александър II. Съветска пощенска картичкаСвободни източници
В един хубав ден императорът се разхожда в Лятната градина. Когато излиза от портата, за да се качи в каретата, от тълпата около императора проехтява изстрел.
26-годишният Дмитрий Каракозов пише в своята прокламация (намерена в джоба му): „Моят любим народ умира и затова реших да унищожа царя-злодей“. Осип Комисаров, 28-годишен майстор артилерист, удря ръката, в която нападателят държи пистолета, и той стреля по-нависоко.
Царят кани Осип в Зимния дворец на прием същата вечер и го обявява за дворянин. Каракозов е обесен през септември 1866 година. Заради славата и неочаквано придобитото богатство Комисаров впоследствие се самоубива в пристъп на безумие.
Антон Березовски, Париж, 6 юни 1867
Руският цар Александър II оцелява след опит за убийство, докато седи до френския император Наполеон III в Париж през 1867 г.Legion Media
Император Александър със синовете си Владимир и Александър посещава Наполеон III във Франция.
По време на разходка с открита карета полякът Антон Березовски стреля по императора, но оръжието избухва в ръката му. Ранен е само самият стрелец.
Мотивът е да се отмъсти на Александър за потушаването на полското въстание от 1863 година. Березовски е изпратен от френски съд на вечна каторга.
Александър Соловьов, Санкт Петербург, 14 април 1879
Атака срещу император Александър II Романов от революционера Александър Соловьов, 14 април 1879 г., Санкт Петербург, Русия, гравюра от Канеди от L’Illustrazione Italiana, № 18, 4 май 1879 г.Getty Images
Една сутрин императорът се разхожда край Зимния дворец. По целия маршрут има 7 охранители, разпределени на големи интервали край домовете. Въпреки двата опита за убийство, императорът смята личната охрана за проява на малодушие. На крайбрежната улица „Мойка“ Александър Соловьов, 32-годишен пенсиониран чиновник, дворянин и член на революционната група „Земя и свобода“, открива огън по императора.
Първият изстрел от 12 крачки не улучва, царят започва да бяга по улицата, Соловьов го следва, стреля още два пъти, докато бяга, куршум пробива палтото на царя, третият изстрел не улучва, жандармът Кох настига Соловьов, удар със сабя по гърба, Соловьов бяга, нов изстрел по царя, той е заобиколен от тълпа, изстрел в тълпата, хващат атентатора, той сдъвква ампула с калиев цианид, веднага дворцовите лекари го реанимират.
Соловьов признава, че „е действал самостоятелно“. Обесват го три дни по-късно в присъствието на около 70 000 души.
„Народна воля“, взривяване на влак, Москва, 1 декември 1879
Опитът за взривяване на императорския влак край Москва: сцена след експлозиятаLegion Media
Влакът с царското семейство пътува от Крим. Във втория влак са свитата и „обозът“ – провизии и вещи. Между Харков и Москва влаковете си разменят реда, но терористите от „Народна воля“ не знаят за това и вместо вагона с царското семейство, взривяват вагона с провизиите и свитата. Няма пострадали хора.
Степан Халтурин, взрив в Зимния дворец, 17 февруари 1880
Император Александър II след експлозията, вечерта на 5 февруари 1880 г. От Le Monde Illustré, 1880 г. Художник Фредерик Де Хенен (1853-1928)Getty Images
През септември 1879-а, още преди експлозията на влака, Степан Халтурин, използва фалшиви документи и получава работа като дърводелец в Зимния дворец. Към февруари той пренася на части 32 килограма динамит в стаичката си. Един етаж над нея е трапезарията, където царят е трябвало да вечеря с принца на Хесен.
Принцът закъснява с половин час, но Халтурин не научава това. Експлозията застига царя много стаи далеч от трапезарията. В резултат на експлозията загиват 11 войници, а 56 души са ранени.
Степан Халтурин се укрива, без да бъде разпознат. Обесен е в Одеса през 1882 г. за участие в убийство на прокурор.
Николай Русаков, взрив на каретата на царя в Петербург, 13 март 1881
Крайбежната улица на Екатерининския канал, 1 март 1881 г.Свободни източници
Това покушение е подготвено от изпълнителния комитет на „Народна воля“ под ръководството на Андрей Желябов. Два дни преди определената дата той е заловен и покушението оглавява София Перовская, дъщеря на бивш губернатор на Санкт Петербург.
На 13 март следобед царят отива в Михайловския дворец. На пътя на каретата по крайбрежната на Екатерининския се оказва един от атентаторите на „Народна воля“ – Николай Рисаков. Той хвърля бомба под краката на конете – каретата се взривява, но царят остава невредим. Рисаков хуква да бяга, но е повален и заловен.
След смъртта на царя мнозина смятат Рисаков за цареубиец, тъй като истинският убиец не е идентифициран. Деветнадесетгодишният юноша се страхува от и предава своите съучастници, включително София Перовская и като цяло цялата „Народна воля“. Въпреки това той е обесен заедно със съучастниците си на 3 април 1881 година. На ешафода Перовская, Желябов и други отказат да се сбогуват с Рисаков, наричайки го предател.
Игнатий Гриневицки, убийството на царя с граната, 13 март 1881
Покушението над император Александър II, 1 март 1881 г.Свободни източници
Царят излиза от взривената карета, приближава се до пленения Рисаков и тръгва към ранените казаци от конвоя. Кочияшът и охраната настояват царят да бяга възможно най-скоро, но Александър „почувствал, че … достойнството изисква да погледнете ранените … и да им каже няколко думи“.
В това време 24-годишният поляк и член на „Народная воля“ Игнатий Гриневицки хвърля друга бомба в краката на императора, която моментално избухва.
Краката на царя са разкъсани и го отвеждат в Зимния дворец, където след половин час почива от кръвозагуба. Гриневицки също получава рани, несъвместими с живота, и почива в болницата още същата вечер. Попитан за истинското му име преди да умре, Игнатий отговаря „не зная“ и не е идентифициран като убиец на императора. В текста на присъдата по делото „първомайци“ той фигурира като „човек, починал на 1 март, живеещ под фалшивото име Елников“. Истинската му роля в убийството става ясна едва след много години.
Можело ли е царят да бъде спасен?
Убийството на Александър II, 1881Свободни източници
След като идва на себе си след взрива, императорът прошепва: „Заведете ме в двореца… за да умра там“. С тази заповед той сам се погубва. Както си спомня историкът Игор Зимин, от другата страна на канала се е намирала съдебна болница с „апаратура за кръвопреливане“ и дежурни квалифицирани хирурзи. Доктор Дворяшин, един от дворцовите лекари, праща да донесат именно тази апаратура от болницата, всъщност на мястото на експлозията, веднага щом царят е докаран в двореца. Но тъй като той е транспортиран без турникета на Есмарх на разкъсаните му крака, кръвозагубата вече е твърде силна. Въпреки половинчасовата реанимация, императорът умира.
автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
