Съветският хеликоптер Яковлев ЕГ – без опашка и без задни перки
Това е експериментална машина с коаксиални ротори, която полита за първи път през декември 1947 година.
Конструкцията на АГ е от заварени стоманени тръби с дуралуминиева облицовка от предния фюзелаж до задната част на двигателното отделение. Първоначално задната част на фюзелажа е покрита с плат и поддържа двойни перки и опашката. Пилотът и пътникът седят един до друг под стъклен капак с врата, подобна на кола, от всяка страна.
airwar.ru
На Airwar.ru може да се прочете, че двигателят М-11ФР е монтиран зад скоростната кутия, която се задвижва от къс вал. Редукторът поддържа пилона на ротора, който има два насрещно въртящи се коаксиални ротора с две лопатки. Фиксиран триколесен колесник, монтиран на стоманени тръби, поддържа хеликоптера на земята.
airwar.ru
При тестовите полети са открити вибрации при скорости напред над 20-30 км/ч. В опит да се намалят вибрациите, опашната плоскост и перките са отстранени.
В началото на 1948 г. двигателят M-11FR е заменен с М-12 от 190 к.с. (140 kW), който се оказва проблематичен, така че е поставен M-11ФР, за да бъдат завърши тестовите полети на 8 юли 1948 година.
airwar.ru
Тестовете дават следните полетни данни: максимална скорост от 150 км/ч, максимална скорост на издигане при номинална мощност от 3,1 м/с, динамичен таван при номинална мощност от 2700 м, максимална вертикална скорост от 1,1 м/с, статичен таван 250 м и обхват на полета 235 км.
автор:
източник: bg.rbth.com
