Самолетът на първо място: как жените завладяват гражданската авиация в Русия
Жените в авиацията: RT разговаря с пилоти и инженер от конструкторското бюро на руската авиационна индустрия
В навечерието на 8 март RT разговаря с жени пилоти и инженер от руско бюро за проектиране на самолети. Жените ни разказаха защо са започнали да упражняват тази професия, как са успели да изградят отношения с колегите си мъже, на какво посвещават свободното си време и за какво мечтаят. Нашите събеседници бяха Ирина Долинина, пилот на хеликоптер „Ансат“ на Националната санитарна авиационна служба, Мария Литвинова, втори пилот на самолет за къси разстояния „Суперджет“, и Динара Шорина, специалист от Уляновското конструкторско бюро за инструменти.
Авиацията изисква смели и рационални решения. Тя винаги е била смятана за изключително мъжка професия, но ситуацията постепенно се променя. През последните години все повече жени навлизат в пилотската кабина и високотехнологичните предприятия на руската авиационна индустрия.
С подкрепата на „Ростех“, в навечерието на Международния ден на жената, RT разговаря с пилоти и инженер от руско бюро за проектиране на самолети. Представителките на нежната половина на човечеството ни разказаха защо са започнали да упражняват тази професия, как са успели да изградят отношения с колегите си мъже, на какво посвещават свободното си време и за какво мечтаят.
Ирина Долинина, пилот на хеликоптера „Ансат“ на Националната санитарна авиационна служба (НССА) на държавната корпорация „Ростех“:
- Родена съм и съм израснала в Щёлково-4. Този град край Москва се намира между легендарния Чкаловски и Звездния град (Щьолково-14), където е разположен Центърът за подготовка на космонавти „Гагарин“.
Дядо ми е служил в Чкаловски – летял е на военнотранспортния самолет Ан-12 като борден инженер. С възхищение гледах военната униформа, която гордо носеше, медалите и наградите, които дядо ми получи за службата си във военновъздушните сили. Също така, още от детството ми космосът ме привличаше. Винаги излизах нощем, за да гледам звездите, вдъхновен от историята на нашите космически изследвания, от книгите и филмите по темата.
Още от първите години на живота си слушах шума на двигателите и свистенето на витлата вместо приспивни песни. Мисля, че тази аерокосмическа атмосфера изигра решаваща роля при избора на бъдещата ми професия. Отначало исках да стана астронавт или военен пилот, да летя на изтребители, но по онова време момичета не се приемаха във военновъздушните сили, а в гражданската авиация разглеждах само хеликоптерите.
През 2016 г., веднага след като завършва училище, постъпва в Техникума за летателна техника на гражданската авиация в Омск Ляпидевски, а през 2020 г. се дипломира с отличие.
Тя започва да пилотира Ansat като кадет през есента на 2020 г. Година по-късно стана командир на самолет. Освен Ansat тя може да пилотира и френския многоцелеви хеликоптер Eurocopter AS350. През 2024 г. тя влиза в Международния регистър на рекордите и в Руската книга на рекордите като първата жена пилот на Ansat.
Работя в NCCA на Ростех от ноември 2022 г. Ако говорим конкретно за санавиация, нямам планове да летя там. Всеки, който учи за пилот на хеликоптер, просто иска да лети, а след това намира своята специализация в авиацията.
Ирина Долинина© пресс-служба «Ростех»
Сега мога да кажа със 100-процентова сигурност, че съм открила професията, за която съм мечтала. Изпитвам несравнимо удоволствие не само когато вдигам хеликоптера в небето. Ние – пилотите на въздушна линейка – заедно с лекарите извършваме истинска, благородна и необходима работа. Резултатът от нашия труд е хиляди спасени животи. Радвам се, че участвам пряко в това.
От пилота се изисква не само любов към небето. Важно е да умеете да контролирате емоциите си, а краткосрочните емоции никога не трябва да замъгляват преценката ви. Пилотът трябва да бъде рационален и винаги да взема балансирани решения. Може би затова авиацията се смята за мъжко занимание. В това отношение вероятно ми помогна фактът, че интересите ми от детството бяха по-скоро момчешки, отколкото момичешки.
Не мога да скрия, че работата в санавиацията не е лесна. Поради интензивността на полетите, сложността на района на полета, липсата или наличието на навигация, работният ден на екипажа може да бъде много различен. В някои региони се налага да летим по 3-4 пъти на ден, а в други – по 1-2 полета седмично.
Ирина Долинина © пресс-служба «Ростех»
Някои дни са трудни за мен, но се справям. Вдъхновява ме детската ми мечта да стана астронавт. Но ако тя се сбъдне, няма да напусна NSSA. Авиацията е в сърцето ми завинаги. Посветил съм живота си на нея.
Мария Литвинова, пилот на самолета за къси разстояния Superjet на Red Wings (част от веригата на „Ростех“):
- Започнах да летя през 2019 г. Това беше моята мечта, моята основна цел. Преди 11 години, в младостта си, твърдо реших за себе си, че работата трябва да носи удоволствие, а след това и пари. Изхождайки от този принцип, пробвах различни професии и реших, че летенето със самолет е това, което наистина ми харесва. Чувствах, че тази работа никога няма да ми омръзне.
Освен това авиацията ви дава възможност да пътувате, да посещавате различни градове и държави. Това е постоянна смяна на пейзажа, членовете на екипажа, нови хора и летища. Харесва ми такова безкрайно разнообразие и страстност.
Например при следващата си почивка ще сменя небето с море. Заедно с шестима безразсъдни руски туристи смятам да се науча да управлявам ветроходна яхта в открито море. Надявам се, че това умение ще ми помогне да осъществя мечтата си да прекося Атлантическия океан.
Естествено, завладяването на Атлантическия океан все още е мечта. Но това изобщо не ме спира, защото успях да стана пилот на самолет. Развълнувах се, почувствах, че това е моето нещо, научих се и получих работа, която обичам.
Не мога да не си спомня как, когато родителите ми разбраха за плановете ми, меко казано, не бяха щастливи. Категорично не одобряваха идеята да стана пилот. Вероятно дори бяха шокирани от избора на такава нетрадиционна професия.
Аз самият съм от Башкирия, от Стерлитамак. Никой от моето семейство или от нашите познати не се е занимавал с авиация. Освен това през 2000 г. момичетата работеха като стюардеси и едва сега започнаха да пробват костюма на пилот от гражданската авиация.
Мария Литвинова © пресс-служба «Ростех»
Жените пилоти бяха рядкост, но намеренията ми бяха сериозни. И упоритостта ми започна да дава плодове. След известно време родителите ми промениха гледната си точка и аз се записах в Бугурусланското училище за гражданска авиация (Оренбургска област), а веднага след като го завърших, получих работа в Red Wings като втори пилот на Superjet.
Сега родителите ми се гордеят с професията ми. Те винаги се интересуват как вървят полетите ми. А аз с удоволствие споделям с тях емоциите и впечатленията си от любимата си работа.
Да си пилот обаче не е лесна работа. Работният ден може да започне по всяко време на денонощието. Нито почивните дни, нито празниците играят някаква роля. Пилотът живее в ритъм, с който не всеки може да се справи.
Често ме питат как съм успяла да овладея професията си и да се сработя с мъжки екип. Всъщност нямаше никакви проблеми. Всички командири на самолети, с които работех, бяха тактични и учтиви. Мога уверено да кажа, че в нашата професия няма предразсъдъци. Разбира се, бях преизпълнена с вълнение, но само в началото.
Мария Литвинова © Red Wings
Ще кажа още: мисля, че в мъжки отбор е още по-лесно. Мъжете са открити и директни. Поне аз не съм забелязал никакви подводни камъни. В гражданската авиация по принцип процесът на подбор е доста строг. Там няма случайни хора. Изискванията към пилота и особено към командира на самолет са много сериозни, тъй като те отговарят най-вече за безопасността на пътниците.
В същото време в руската авиация няма ограничения за нежната половина на човечеството. Лично аз сега трупам опит и се надявам да стана командир на самолет. Бих искала да се възползвам от възможността да призова жените да не се страхуват да следват мечтите си, независимо колко странни и налудничави могат да изглеждат те. Ако сърцето ви тегли към пилотската кабина, така да бъде.
Динара Шорина, ръководител на тематичния интегриран екип на Уляновското бюро за проектиране на прибори (UKBP) на концерна за радиоелектронни технологии (KRET, част от „Ростех“):
Целият ми живот е свързан с Уляновск, където се намира един от най-големите заводи за самолети в Русия. Имам предвид „Авиастар“, където се произвеждаха прочутите „Руслани“ (най-тежкият сериен военнотранспортен самолет Ан-124. – RT), а сега се сглобяват гигантските стоманени птици – Ил-76 и Ил-96.
Музеят на историята на гражданската авиация е друга запазена марка на града. В него има около 50 пълноразмерни модела на самолети, сред които легендарните Туполев Ту-104, Ту-114, Ту-124, свръхзвуковият Ту-144 и турбореактивният Ил-62 за далечни разстояния. Сигурен съм, че експозицията на нашия музей е вдъхнала на огромен брой хора любов към авиацията и е вдъхновила хиляди деца да свържат съдбата си с нея. Точно такова дете станах и аз.
Не реших да стана пилот, но чувствах, че имам големи способности за инженерство. Винаги съм искал да разбера как тези „птици“ излитат, маневрират и се приземяват и как се управляват. Когато се гмурнах в конструктивните особености и електрониката, все повече се убеждавах колко сложен е всеки самолет. Представете си, че цял инженерен екип може да работи върху един електронен блок, а такива блокове са десетки или дори стотици.
Динара Шорина © пресс-служба «Ростех»
Хората, които могат да проектират самолети и хеликоптери, са истински гении. Те нямат равни на себе си. Аз съм безкрайно далеч от тях, но изпитвам искрено удоволствие от скромното си участие в производството на апаратура за самолети.
Между другото, кариерата ми започна в Aviastar. Работих там на непълно работно време по време на четвъртата си година в Уляновския държавен технически университет, но след това мои съученици ме „привлякоха“ в УКБП. Завърших специалност „Авиационни прибори, измервателни и компютърни системи“ и продължих да работя в конструкторското бюро.
Признавам, че в началото ми беше трудно. Трябваше да науча много неща, а нямаше много време да овладея професията си. Както по-късно казаха колегите ми мъже, те разпознаха в мен момиче с любознателен ум и горящи очи.
Предполагам, че наистина не ми липсва усърдие, защото си намерих мечтаната работа и стимул да продължа образованието си. През 2016 г. получих магистърска степен по инженерна апаратура. През 2021 г. завърших следдипломното си обучение с квалификация „Преподавател-изследовател“ в направление „Фотоника. Инструментална техника. Оптични и биотехнически системи и технологии“.
До момента съм автор и съавтор на 17 статии. Някои от тях са публикувани в списанията VAK (Висша атестационна комисия) и Skopus (международна база данни за научни списания. – RT).
В конструкторското бюро за инструменти в Уляновск се занимавам с разработването на полезни продукти, тествам прототипи и ги придружавам при експлоатацията им. Няма да разкривам асортимента от продукти, но мога да ви кажа, че те ще направят индикацията на вътрешните авиационни инструменти по-ефективна, надеждна и удобна.
Нито един от работните ми дни не прилича на друг. Работата е интензивна и разнообразна. Например, в понеделник мога да посветя времето си на изготвяне на проектна документация, във вторник – на общуване със служители на UKBP, а в сряда – на работа в центъра за изпитване и контрол. Такива разнообразни дейности и липсата на монотонност вероятно са най-добрият мотиватор за мен.
В нашето предприятие има сравнително малко жени, макар че как да кажа – около една трета от общия брой служители. В повечето случаи жените изготвят проектната документация и след това я съгласуват с другите служби на УКБП. Това е много важна част от нашата работа и, честно казано, именно жените се справят най-добре с нея поради естественото си старание и внимание към детайлите.
Динара Шорина © пресс-служба «Ростех»
Доста рядко жени участват в тестването на продукти. Такава отговорна работа е поверена на мъжете. Аз съм изключение в това отношение: занимавам се с тестване от 2017 г. насам, а сега имам трима мъже на подчинение.
Като гражданин и инженер със сигурност мечтая страната ни да продължи успешно да внася заместители на продукти за гражданската авиация. Ранната пролет в това трудно начинание със сигурност трябва да завърши с разцвета на този стратегически важен за страната ни отрасъл.
Личните ми стремежи са по-малко амбициозни. Бих искал да защитя докторат в областта на техническите науки, но този път е трънлив и ще изисква много усилия от мен. Като жена мечтая за мирно небе, спокойствие, благополучие и вечна пролет в сърцата на хората.
източник: russian.rt.com
