С какво трябва да се храниш, за да оцелееш на Северния полюс?

Изпращали са хора на Северния полюс като в космоса, но с пет тона храна.

Преди космосът да стане пътеводната мечта на световните свръхдържави, всички се стремят да отидат на полюсите на Земята. Надпреварата кой пръв ще стигне до тези недостъпни зони се води най-вече между Съветския съюз и САЩ. През 1937-а Сталин подписва таен указ за експедиция до Северния полюс, най-труднодостъпното място на земята, където на практика няма и земя: Северният полюс са само дрейфащи ледени късове в Северния ледовит океан. Руски държавен музей на Арктика и Антарктика

Сред множеството въпроси изпъква един ключов: с какво ще се храни експедицията и колко? Четирима души е трябвало да останат в екстремни условия в пълно уединение почти година.  

„Солен шоколад с месен и пилешки прах“

Цял институт се заема година преди експедицията с разработката на менюто. „Осигурете ни обяд за две години“, казва тогава Иван Папанин, ръководител на експедицията. Поради някаква причина хората се страхуват най-много да не умрат от глад. Руски държавен музей на Арктика и Антарктика

Изискванията към храната са много строги – всеки ден в условията на полюса всеки човек е трябвало да поеме 7 (!) хиляди калории (при обикновена норма за възрастен мъж от 2500 калории). Само че да се пренесе толкова храна в нормалния ѝ вид до полюса е твърде нереалистично, затова учените решават да разработват концентрати – сублимирани продукти.

Институтът създава 40 вида концентрата на кубчета – от пилешки котлети и борш до „солен  шоколад с примес на месен и птичи прах“ (той, казват, е бил отвратителен на вкус, но го обявяват за върха на концентрирания питателен „фураж“ в екстремни ситуации).

Всеки концентрат е трябвало да се сложи във вряла вода за три до пет минути. Това време е изчислявано в института с хронометър. От значение е било приготвянето да става максимално бързо. Много продукти са били тествани: например експериментите показват, че от всички сирена най-добре за полярните условия е приспособено топеното сирене. Архивна снимка

Въпреки всичко дори със супер компактни концентрати се е наложило до полюса да се транспортира пет тона храни за четирима души. Архивна снимка

Менюто на полярника

И така полярното меню за един ден по думите на директора на същия този Инженерен институт по обществено хранене Михаил Беляков изглежда долу-горе по този начин: „Закуската, обядът, следобедният чай и вечерята на всеки полярник се състои от три-четири блюда. Ще посочим менюто от първия ден на пребиваването на полюса.

  • За закуска – кафе, пресован хайвер, натурален омлет и сухари от бял хляб с месо. 
  • На обед – борш със шпиковани гърди, кюфтета от месо с грах, плодов компот и хляб. 
  • Между обяда и вечерята – следобеден чай. Той включва чай с бонбони с витамини, сухари и свинска сланина.  
  • За вечеря жителите на Северния полюс получат „Бьоф Строганов“, оризов пудинг, шоколад и сухари с месо“. 

Лев Федосеев/ТАСС

Всички сублимати са били запечатвани в специални бидони, а всеки от тях е тежал 44 килограма. Освен тези бидони обаче полярниците са имали и няколко чувала с картофи, чувал лук, каси с масло и т.н. А още 150 кг замразени пелмени, защото ръководителят на експедицията не е имал доверие на сублиматите. Не е минало и без алкохол – коняк и домашен ликьор с настойка от плодове.

А скъпият деликатесен пресов черен хайвер полярниците са похапвали с лъжички и то без хляб. Хляб не е имало или е бил съвсем малко. 

С какво се хранят сега хората на Северния полюс

Игор Зарембо/Sputnik

Днес, ако си купиш пътуване до Северния полюс, няма да ти трябва никакво специално „полярно меню“. На атомния ледоразбивач, който транспортира до там туристи, има всичко: от билярд и сауни до ресторант с традиционна европейска кухня.  

Ако обаче си с експедиция до полюса, то по същество нищо не се е променило. „Когато тръгваме на пътешествие, вземаме сланина, много я обичаме. И още халва, полята с шоколад, всякакви сушени плодове и ядки. А иначе се храним със сублимирани продукти. Добавяме вряла вода, изчакваме да се разтворят и готово. Ядем например каша с месо или борш. На вкус не е нищо особено, но пък се приготвя бързо и е питателно“, казва Матвей Шпаро, директор на „Лаборатория на пътешествията“. Лев Федосеев/ТАСС

Малко по-лесно е за хората, които остават на Южния полюс. „Там има американска полярна станция, където човек може добре да се подкрепи. Там има истински свежи зеленчуци и плодове – карат им ги редовно със самолети. На нашата руска станция „Восток“ снабдяването със свежи зеленчуци е по-слабо. При нас самолетите идват само два пъти на сезон. Имаме обаче всичко останало – месо, булгур“, разказва Виктор Боярски, полярник и директор на Държавния музей за Арктика и Антарктика. 

На руската станция менюто е „обикновено руско“, казва той: за закуска – каша, сирене и колбаси, за обяд – борш. Там си правят сами сладолед – смесват сняг, захар, сироп и конфитюр. 

„Виното и бирата са деликатес в Антарктика. Всички неща, които се страхуват от студа, са деликатес“, казва Боярски. „Да речем, „Докторският колбас“ е по-ценен за полярника от шпековия твърд салам, защото „Докторският“ не търпи никакво замразяване. Той става на камък, а след това се разтича, защото в него има много вода. А твърдия шпек може да се яде след замразяване и ние си го ядем ден след ден. Така че, ако искаш да зарадваш полярник, когато му отидеш на гости, носи му бира и „Докторски“. А не твърд шпек и∕или водка: тия неща си ги имаме предостатъчно“.

автор: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest