С какво царят храни войниците си?

Какво присъства в менюто на един руски войник от XVIII-XIX в. и как храната влияе на представянето на руската армия?

„Да живееш в Париж е лошо, братко – нищо за ядене, няма полза дори да поискаш парче ръжен хляб!“ Това казва Петър Шереметев на Александър Пушкин, след като се завръща от Париж, където е на дипломатическа служба през 1827 година. Какво е толкова специалното в ръжения хляб? Богат на витамини и изпечен с квас, ръженият хляб е основен продукт за всеки руснак – включително руските войници.

Без ръжен хляб руската армия не може да работи добре. По време на Руско-турската война от 1735-1739 г. руските влакове за доставка не успяват да стигнат до Крим навреме и армията е оставена да се изхранва сама на място. Кристоф фон Манщайн, пруски военен, пише, че „Това, което най-много отслабва войниците, е фактът, че са свикнали да ядат кисел ръжен хляб и тук те трябва да ядат безквасен пшеничен хляб“.

Армията, която яде кама

Полева кухня по време на Руско-турската война 1877-1878

Полева кухня по време на Руско-турската война 1877-1878Публичен домейн

Преди Петър Велики изхранването на руските военни по време на кампании е оставено на самите тях – както е било от древни времена. Веднага щом в Московското царство се появява каквато и да било редовна армия, военните получават парцели земя, които да ги подсигуряват – като се използва, разбира се, работата на крепостни селяни.

Преди Петър Велики обаче руски военни трябва да ловуват, да ловят риба в местните реки или да купуват храна от търговците от влаковете, които следват армията.

Диетата на руските войници от онези времена е проста и не много богата на протеини. Ръжен хляб (печен на мястото, където са разположени влаковете). Кисело зеле. Лукът и чесънът пък са са само хранителни, но и повишават имунната система. Различни видове каши – лесни за транспортиране, бързи за готвене. Просо, овесени ядки, каши от ечемик са обичайни за диетата на обикновения мъж.

Но когато са в движение войниците дори предпочитат кама (или толокно) – печено овесено брашно. Не изисква варене, може да се яде в движение. В биваците (временни лагери) кама се вари в гореща вода, за да се получи питателна каша, която се съчетава със сушена риба или свинска мас. Ситно накълцаната или натрошена свинска мас се използва за пълнеж на почти всяка каша.Legion Media

Сушеното месо не винаги е на разположение, особено през влажните части на годината – парчета сушено месо гният много бързо във влага. Вместо това на дълги походи войниците вземат със себе си сушени гъби и ряпа. Но тези неща не са осигурени – всички са оставени да се осигуряват сами. Очевидно войниците ловуват и ловят риба, където и когато могат.

Петър внася месото

Без редовно снабдяване с протеини руската армия от преди времето на Петър е зле хранена. И може би това е една от причините за нейното до голяма степен лошо представяне през XVII век.Полева кухня

Полева кухняСергей Корсаков/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Цар Петър е този, който през 1700 г. за първи път създава специален военен пост, генерал провиантмайстер, който отговаря за снабдяването с храна на руската армия.

От тогава дажбата за храна на всеки войник се състои от две части: неговата храна и фураж за коня му. По време на чуждестранни кампании на войниците се дава само фураж, като се приема, че ще се хранят, като ограбват територията на врага. Достатъчно чудовищно, военната етика от XVIII в. смята, че завзетата територия по подразбиране подлежи на грабеж.

Но у дома дневната доза за храна на войник е: 820 гр. ръжен хляб, 410 гр. говеждо, 250 мл водка (чаша) и 3,27 л. бира! Също така всеки месец войникът получава близо 6 кг различни сухи каши, както и 820 гр. сол. Колкото по-висок е рангът на военнослужещия, толкова повече храна му се полага – например полковникът има право на до 50 дневни дажби.Legion Media

Това не означава, разбира се, че полковниците получават 20 кг месо. Дневната издръжка се раздава на командирите под формата на пари и провизиите, включени в дневната надбавка, могат да се купят от търговците. През 1720 г. е установена фиксирана норма – 75 копейки на ден „за сол“ и 72 копейки „за месо“. Войниците получават парите заедно със заплатата си. Закупуването на храната и след това готвенето се извършва от готвачи, избирани от всяка компания (100 до 250 войници). Готвачите пътуват с влака – те трябва да изпреварят армията и да пристигнат на следващата зона за почивка а рано, за да имат време да приготвят храната.

Впоследствие войнишката диета на Петър най-накрая включва месо! Но ѝ липсват мазнини, риба, зеленчуци – остават зеле, цвекло, лук, ряпа, чесън и др. По време на религиозни пости, продължителността на които по това време възлиза на 200 дни в годината, месото се замества с риба.МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Петър много се грижи за качеството на хляба: „Особено трябва да се обърне внимание, че и хлябът, и брашното не са гнили или миризливи, за да не възникне болест в армията“, пише Петър в правилника от 1716 година. „Това е необходимо да се контролира [персоналът на] полевите пекарни, така че […] да не намаляват теглото [на брашното], определено от правилата“. 

Отново гладни

Според Питър диетата на войника е само около 3100 килокалории, докато дневните хранителни нужди на мъж на възраст между 18 и 40 години, ангажиран с тежък физически труд, са 4200-4500 килокалории. И все пак диетата остава приблизително същата през XVIII век.Legion Media

По времето на Елисавета Петровна сухите трохи от хляб стават част от диетата – леки, лесни за носене. Но по време на дълги лагери и градски обсади войниците не могат да издържат дълго на хляб, тъй като получават храносмилателни разстройства – постоянното ядене на сух хляб травмира епитела на човешките черва и причинява кървене. „Диарията от трохи от хляб“ става обичайна за армията.Суворов се храни от войнишки котел

Суворов се храни от войнишки котелПубличен домейн

След наполеоновите войни храненето в руската армия става още по-лошо. Месото отново става рядкост в диетата на войника. Вместо това войниците се хранят със супи (зелева супа, грахова супа, супа от овесени ядки и др.) И каши от овесени ядки и ечемичени. Това просто не е достатъчно, за да се поддържат войниците здрави. Скорбутът, заболяване, причинено от липсата на витамин С, се разпространява сред военните. Историкът и лекар Александър Пучковски пише, че през 1830 г. близо 760 000 войници са болни от скорбут, над 70 000 от тях умират.Legion Media

Лошото хранене се отразява негативно на работата на армията: руснаците преживяват трудно Варшавското въстание през 1830-1831 г., както и Унгарската революция от 1849 година. В Кримската война проблемите с доставките са сред най-тежките – отново, точно както през Руско-турската война от 1735-1739 г., няма достатъчно влакове за доставка и храна за подкрепа на руската армия в Крим. По време на цялата Кримска кампания плодовете и зеленчуците не са достъпни за руската армия и местните кримски ресурси бързо свършват. Лошото хранене е една от основните причини за поражението на Русия в Кримската война.

За да се преборят с корупцията в армейската система за снабдяване, по времето на Александър II военни се връщат към раздаването на войниците на задължителен хранителен пакет, който включва 913 гр. брашно и 120-130 гр. каша дневно. Не е много – но в средата на XIX в. надбавката за хляб на германски или френски войници е само 750 гр. на ден.

Месото, мазнините, зеленчуците и маслата не са включени в задължителните дажби и все още се дават пари на войниците над заплатата им, за да купуват необходимите продукти. Пресните зеленчуци обаче отново са в недостиг – вместо тях грахът и зелето обикновено присъстват в менюто на войника.

След Руско-турската война 1877-1878 г., когато много войници получават измръзвания и настинки по време на зимните кампании, руснаците връщат дневна доза алкохол от 145 гр. „хлебно вино“ (водка). С нарастващата консумация на чай, той също е въведен в менюто на войниците – през 1905 г. те имат право на 737 гр. чай годишно – междувременно английските войници получават 2,5 кг чай годишно, а английският моряк – над 3 килограма.Полева кухня

Полева кухняМАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Консервираните стоки се въвеждат бавно в руската армия – през 1873 г. по време на Хивинския поход, когато консервираните супи и месото се появяват за първи път в армията, руските войници не ги ядат. Но в края на XIX в. консервираното месо става обичайно за руските войници. Кутиите трябва да се отварят с нож или щик, да се затоплят на открит огън и яхнията да се яде направо от консервата.

До началото на Руско-японската война всички полкове на руската армия са оборудвани с полеви кухни, които позволяват готвене дори по време на походи, в движение. Само в някои военни единици готвенето все още се прави по старомодния начин, в тенджери и казани. До началото на XX в. продоволственото снабдяване на руската армия не отстъпва на това на европейските армии.

Pin It on Pinterest