Общество

С какви западни автомобили воюва Червената армия през Втората световна?

САЩ и Великобритания доставят на СССР огромно количество разнообразна техника по време на войната.

Най-много обаче Червената армия им е благодарна за камионите „Студебейкър“ и армейските автомобили „Уилис“.

Архивна снимка

Когато Вермахтът нахлува в СССР, ситуацията с автомобилния транспорт в съветските войски е почти катастрофална. Червената армия има около 280 000 камиона, което е едва една трета от бройката по щат във военно време.

Започналата мобилизация на транспорта от гражданския сектор върви изключително бавно, а пък и автомобилите често пристигат неизправни и неокомплектовани. Освен това промишлеността преминава към производство на военна техника и няма достатъчно капацитет за изграждане на камиони.

Газ-АА

Газ-АААрхивна снимка

Възниква опасност острият недостиг на камиони ГАЗ, ЗИС и ЯГ за транспортиране на войски и артилерия, доставка на храна и боеприпаси да доведе до рязко намаляване на мобилността на съветските войски.

Тогава САЩ, Великобритания и Канада се притичат на помощ на своя съюзник. През целия период на войната те доставят на Съветския съюз около 400 000 камиона, трактори, ремонтно-евакуационни и армейски коли, а също и автомобили-амфибии.

Архивна снимка

От 1941 г. до самия край на войната камиони за Червената армия от другата страна на океана пристигат камиони от марките „Шевролет“, „Форд“, „Додж“ и „Студебейкър“ – основният камион на армията на САЩ с прякор „Джими“, влекачи „Даймънд“ и други.

На красноармейците западните автомобили много им допадат. Камионите се отличават с надеждност, комфортни херметични кабини, в които не духа, дори когато навън е зимен студ. Те имат леко и удобно управление, мощни двигатели и висока проходимост.

BM-13N

BM-13NАрхивна снимка

„ЗИС-овете бяха двуколесни, а двигателите им гаснеха, ако пътят е лош. А „Студебейкърите“ бяха истински всъдеходи, при тях и предни, и задни колела бяха водещи. Те бяха и по-маневрени“, спомня си лейтенантът от минометен дивизион Павел Гуревич.  

Зенитчикът Павел Гладков пък твърди, че дори по силно размекнала се от дъжда земя „нашите „Шевролети“ се движеха като кораби“.

Западните автомобили имат и немалко минуси. Двигателите на същите „Шевролети“ се оказват твърде слаби, за да транспортират извън пътищата пускови установки за изстрелване на ракети BM-13 „Катюша“. Освен това рамите на тези камиони не могат да издържат теглото им.

Форд-6

Форд-6Архивна снимка

Някои съветски военнослужещи се оплакват, че дори и в най-малката кал „Форд-6“ започва да буксува. Освен това обща черта на всички камиони, доставяни по програмата „Ленд-Лийз“, е необходимостта да се зареждат с висококачествени горива и смазочни материали, което създава проблеми за съветските войски.

„Студебейкър“Архивна снимка

Най-популярният (около 200 000 бройки) и най-обичан американски камион в Червената армия е „Студебейкър“. Тези машини са използвани за теглене на оръдия с калибър до 150 мм, транспортиране на товари и персонал, както и като шаси за различни ракетни системи за залпов огън.

„[Съветските камиони] засядаха по пътищата и се налагаше да ги изтегляме от калта и буквално да ги влачим на собствените си рамене. Американските камиони „Студебейкър“ бяха спасение. Имаха лебедка със стоманено въже отпред над предната броня. Лебедката се задвижваше от двигател. Този камион би могъл да се измъкне сам, само ако имаше нещо, към което да се прикрепи краят на развития кабел, и можеше да изтегли всеки друг камион. Наличието на един-два „Студебейкъра“ в колоната спасяваше всичко“, спомня си свързочникът Семьон Бревдо.

„Додж“ WC-51Архивна снимка

От армейските автомобили в СССР са доставени „Уилис“ и „Додж“ WC-51. Последният първоначално е предназначен за теглене на леки полеви оръдия, но в Червената армия активно е използван и от сапьори, свързочници, медици и разузнавачи. Заради неговата товароподемност от 3/4 тона, червеноармейците го наричат „Додж три четвърти“.

Архивна снимка

Съветските войски получават два пъти повече „Уилис“ в сравнение с доставките на „Додж“ – 52 000 срещу 25 000. Те теглят 45-мм противотанкови оръдия и благодарение на добрата си скорост (105 км/ч), маневреност и малки габарити, осигуряващи лесна маскировка, са много популярни сред командния персонал и разузнавачите.

Ford GPA

Ford GPAАрхивна снимка

През годините на войната СССР получава над 3000 амфибии „Форд“ GPA, създадени на базата на „Уилис“. Те се оказват изключително полезни за съветските войски при преминаването на множество водни препятствия в Източна Европа, още повече че по това време Червената армия на практика няма такъв тип въоръжения.

„Студебейкър“ в следвоенните годиниАрхивна снимка

След края на войната повечето западни автомобили са върнати в САЩ според условията на споразумението за Ленд-Лийз. Но определен дял от „Доджовете“ и „Студабейкърите“ остават в СССР. Те се използват в съветската армия до края на 1940-те години, а в народното стопанство на страната – до средата на 1960-те години.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest