Руснаци летят от Москва до Москва – защо?

200 човека от цялата страна пристигнаха в столицата на Русия за час и половина полет из града. И пандемията, изглежда, няма нищо общо с това.

Макар, 26-годишен полицай, живее в малкото градче Железногорск-Илимски, на 1000 км от Иркутск. През декември му отпускат две седмици ваканция, така че се оказва, че има свободно време в излишък. Рано сутринта на 18 декември той напуска малкия си панелен блок, потреперва и издухва облак пара от устата си – навън е -23 градуса. Качва се в колата си, затопля я и 14 часа по-късно вечерта е близо до летището в Иркутск. Още шест часа и половина той лети до московското летище „Шереметиево“. След малко сън се отправя към друго московско летище, „Внуково“. Пътуването му отнема повече от ден и накрая в 7:30 сутринта, половин час преди началото на чекирането за нов полет, той вече стои в сградата на летището.

„И знаете ли какво? Дори не бях първият, трябваше да се наредя на опашка“, казва Макар с уморен глас.

Целият този път е пропътуван заради час и половина екскурзионен полет на самолета на руската нискотарифна авиокомпания „Победа“, който е организиран от Алексей Кочемасов, пилот и автор на подкаста за руската авиация „Небонутые“. Самолетът излита от „Внуково“, обикаля Москва и се връща на летището, от което е излетял.

Как преминава първият подобен полет и защо Макар и други пътници полетяха отдалеч, за да „полетят отново в нищото“?

Битка за билети и места до прозореца

Михаил Япаридзе/TASS

Билет за полет от „Внуково“ до „Внуково“ струва 7500 рубли (около 83 евро) – за тези пари през декември може да летите от Москва до много градове в Русия – поне до тези от тях, които са на по-малко от 6 часа път. Местата за полета „до никъде“ обаче се разпродават за няколко минути.

„Нямах време даже да мигна, а вече нямаше билети“, „А аз успях, ура!“, „Всички са разпродадени, ще има ли препродажба?“, пишат потребители в коментарите на Instagram профила на подкаста „Небонутые“ в деня на закупуването на билетите. Поради големия интерес се налага да организират още един полет на следващия ден, билетите за него са разпродадени също толкова бързо.

Според Макар неслучайно щастливите притежатели на билети пристигат на летището, преди да са се чекирали за полета. При закупуването на билетите е невъзможно да се избере място предварително, така че всички се опитват да хванат място до прозореца. Никой от тях няма тежки куфари и чанти, най-много малки раници.Михаил Япаридзе/TASS

„За повечето хора самолетът е просто бързо средство за придвижване, но за нас самият полет е приключение“, обяснява Макар.

След чекирането един от пътниците на полета 34-годишната инженер-химик Олга Павловская толкова бърза да се качи, че случайно тръгва към зоната за международни полети.

„В продължение на няколко минути се опитвах да обясня на служителите на летището защо на билета ми пише, че летя от ‘Внуково’ до ‘Внуково’, те решиха, че това е грешка. Тогава вече показах чанта с малки сувенири, които ми бяха връчени при регистрацията. Когато разбраха за какво става въпрос, дълго се смяха“, казва Павловская.

Полет-екскурзия

Михаил Япаридзе/TASS

Качването на борда на Boeing 737-800 протича както при всеки друг полет, с изключение на едно – на пътниците е позволено да се снимат с организатора на полета Алексей Кочемасов и други членове на екипажа. Това обикновено е забранено при полети на „Победа“.

А самият полет напомня по-скоро на лекция за авиацията – пилотът Кочемасов седи на мястото, където обикновено седят стюардесите, а по интеркома в продължение на час и половина разказва защо двигателите понякога вибрират, защо самолетите се обливат с течност през зимата преди полета и какво се случва по време целия полет.Михаил Япаридзе/TASS

„Обикновено, когато летите, нещо непрекъснато се случва – нещо трепери, звучат странни съобщения с имената на тайни кодове и не знаете дали да се плашите или не. А тук те ви разказват всичко и вие се чувствате абсолютно спокойни, мисля, че всеки полет трябва да преминава по този начин“, казва Павловская.

По време на лекцията самолетът прелетя над градовете от Златния пръстен, които не се виждаха заради облаци.Михаил Япаридзе/TASS

„Но когато излетяхме над облаците и видяхме яркото слънце, сълзите ми потекоха – осъзнах колко време не бях виждала слънцето и осъзнах колко много ми липсваше летенето. Сякаш се пренесох в друг свят и намерих спокойствие“, казва един от участниците в полета Вера Тимофейчева, стилист от Москва.

След лекцията Кочемасов раздаде автографи и отговори на въпроси за полета, а също така разигра няколко награди, включително часовник Aviator.

„Разбира се, не спечелих нищо, часовникът отиде при онзи, който седи на другия стол“, признава със съжаление Макар.

По време на кацането самолетът трябваше да обиколи отново, тъй като при предишния заход не успяха да освободят пистата, разказва 24-годишният Павел, IT-специалист от Москва.

„Започваме да се снижаваме, остава малко преди да докоснем земята, Алексей разказва за колесника, а след дърпане и самолетът започна да се изкачва рязко! Алексей, без да прекъсва историята, спокойно каза: ‘А сега ставате свидетели на втори заход’. Това е първият път в живота ми, поне заради това си струваше да си купя билет“, казва Павел.

Дори след кацането хората не искат да напуснат самолета, пътниците продължават да се снимат с Кочемасов, капитана и стюардесите, както и да питат кога ще се проведе следващият полет и дали е възможно да се организира същият полет на север, за да се види северното сияние.

„Докато летим – гледайте и се наслаждавайте“

Михаил Япаридзе/TASS

„Летя от ранно детство, все още летяхме с Як-40 до Иркутск, и до днес помня кръглите му прозорци. Спомням си миризмата на керосин и евтина съветска пластмаса в кабината на Ту-154. Дори обожавах самолетната храна… За мен, като дете, всеки полет беше щастие“, обяснява Макар любовта си към летенето.

С напредване на възрастта той започва да се интересува повече от авиацията, но познатите намират хобито му за странно. След армията той решава да се научи да пилотира сам, но когато пристига в най-близкия летателен клуб, осъзнава, че обучението е твърде скъпо.

„Предпочитам да прекарвам повече време в небето като пътник за по-малко пари“, казва Макар.

Според Павел, IT-специалист от Москва, на полета има много програмисти – той е сигурен, че много хора в „заседнали“ професии са привлечени от чувството за свобода и приключение, което се усеща по време на излитане.

„Започнах с десантен клуб, където скачахме с парашути, но след това много исках да стана пилот, за мен професията пилот винаги е изглеждала като нещо божествено. Сега овладявам планери, защото получаването на пилотски лиценз все още е твърде скъпо, но се надявам, че ще мога да изпълня тази мечта“, казва Павел.

Голяма част от пътниците в полета се оказват деца на пилоти.

„Буквално съм родена и израснала в летателно училище“, казва Вера Тимофейчева, стилист. „Когато моите съученици заспиваха от детски приказки, аз заспивах от рева на самолет – жилището ни беше много близо до пистата, за мен беше като приспивна песен“.Михаил Япаридзе/TASS

35-годишната Надежда, реаниматор, която работи в санитарната авиация, е вдъхновена от любов към летенето от семеен приятел, който е пилот.

„Той все още лети, въпреки че вече е почти на 60 години, всяко негово посещение е придружено от невероятни истории, така аз за първи път видях снимки на самолети, направени със стари съветски фотоапарати“, споделя Надежда.

Докато работи по медицинско-евакуационни полети, лекарката за пръв път вижда Русия от малка височина – според нея зад работата на всеки полет е придружена от стрес, тъй като основната задача е да спасяваш живота на пациентите. Но дори и тогава, ако има свободна минута, тя постоянно гледа през прозореца, за да се възхищава на пейзажа.

„Пилотите винаги ни казваха: „Докато летим – гледайте и се наслаждавайте“. Така че за мен всеки полет се превръщаше в истински лек за всякакъв стрес, включително и този полет. Докато всички си говореха, шегуваха се и се забавляваха, аз седях тихо с усмивка, гледах през прозореца, осъзнавайки, че за първи път от много време най-накрая съм щастлива“, споделя Надежда.

автор: ВИКТОРИЯ РЯБИКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest