Руският енергиен сектор, обяснен в 4 въпроса
Енергийните ресурси традиционно осигуряват сериозна част от руските приходи от износ.
Но каква част от петрола и природния газ консумира самата Русия и работи ли страната по разработването на възобновяеми енергийни ресурси?
Колко енергия произвежда Русия?
Сергей Бобилев/TASS
Официалната статистика на министерството на енергетиката в Москва показва, че през 2018 г. Русия е добила близо 556 млн. т суров петрол (включително газов кондензат) – рекорд за последните 30 години и количество, близо до историческия максимум от 569,4 млн. т, регистриран през 1987 година. Миналата година страната е добила и 725,4 млрд. куб. м природен газ, 439,3 млн. т въглища и 1,092 трлн. кВч електричество.
Според Татяна Митрова, която ръководи Енергийния център в Московската школа по мениджмънт „Сколково“, тези обеми превръщат Русия в третия по големина производител на енергия след САЩ и Китай. „Ние задоволяваме 10% от първичното енергийно потребление в света… А на Русия се падат 16% от глобалната търговия с енергия“, каза тя на конференция в Москва на 24 април.
Татяна Митрова, Московска школа по мениджмънт „Сколково“
Колко енергия консумира самата Русия?
Global Look Press
От 556-те млн. т суров петрол, произведен от Русия през 2018 г., 403,9 млн. т са изнесени. Сериозният дял на експорта се дължи на факта, че през последните 20 години местното потребление на петрол постепенно намалява: от 1990 г. износът на петрол се е увеличил от 47,7% до 73,6% от общия добив. До голяма степен причината за това е заместването на потреблението на петрол от това на природен газ. Русия обаче все пак продължава да е четвъртият по големина потребител на енергия в света – на нея се падат 5% от глобалното потребление.
„52% от общото първично потребление на енергия се падат на природния газ, който е фосилното гориво с най-малко въглеводородни емисии“, обясни Митрова. „Доста голям е и делът на ядрената и водна енергия, като има и малки дялове на други възобновяеми източници като слънцето и вятъра. Но ВЕЦ-овете са доста важни“.
Според BP през 2017 г. на природния газ са се падали 52,3% от местното потребление в Русия. На второ място е петролът (близо 22%), а на трето – въглищата (13%). Възобновяемите източници бележат най-бърз растеж, но на тях се падат едва 0,04% от първичното енергийно потребление в Русия. За сравнение, на ядрената енергия се падат 6,6%.
Кои държави са основните потребители на руска енергия?
Александър Семьонов/TASS
Статистиката на Руската централна банка показва, че през 2018 г. Русия е изнесла 260,2 млн. т суров петрол, 150,1 млн. петролни продукти, 220,6 млрд. куб. м природен газ и 36,7 млн. куб. м втечнен природен газ.
Според „Ведомости“ износът на петрол до голяма степен се е преориентирал от европейските към азиатските потребители, като сериозна част от обемите отиват в Китай. Информации от медиите показват, че през 2018 г. Русия е доставила 71,5 млн. т петролни продукти на Китай (увеличение с 20% спрямо 2017 г.).
Интересно е също, че САЩ купуват все повече руски петрол, за да компенсират изгубените доставки от Венецуела и съкращението на доставките от ОПЕК. Само за първата половина на май 13 кораба от Русия са доставили 5 млн. барела суров петрол и петролни продукти в САЩ. За цялата 2018 г. доставките са били около 137 млрд. барела, сочат данни на EIA.
Що се отнася до природния газ, руската държавна корпорация „Газпром“ обяви, че през 2018 г. е доставила в Европа общо 200,8 млрд. куб. м природен газ. Сред водещите вносители са Германия (58,5 млрд. куб. м), Турция (близо 24 млрд. куб. м), Италия (22,8 млрд. куб. м), Великобритания (14,3 млрд. куб. м) и Франция (близо 13 млрд. куб. м). Китай и Русия имат договор за годишни доставки от 1,3 трлн. куб. м газ след пускането на тръбопровода „Силата на Сибир“.
На свой ред на руския втечнен природен газ се падат 5,8% от общия износ на енергия. Доставките са основно за Япония, Южна Корея и Тайван, сочат данни на International Group of LNG Importers (GIIGNL).
Развива ли Русия алтернативната енергия?
Алексей Павлишак/TASS
Да. Според Митрова Русия постепенно инвестира във възобновяеми източници, като се опитва да локализира оборудване за целта и да се сдобива с нужните компетенции. Властите полагат усилия да създадат благоприятни условия, за да може възобновяемите източници на енергия да станат икономическо конкурентоспособни на конкретните локации.
„Това се опитва да направи руското правителство с вятърната и слънчевата енергия в момента. Създадохме специална тарифа и я подкрепяме. Целта е да се локализира производството на оборудване тук в Русия и да се постигне мащабно производство, което ще позволи енергията да се продава на по-ниски цени“, обясни експертът.
„След като бъде създадена необходимата рамка и бъдат направени първоначалните инвестиции в развойни дейности, след като бъдат премахнати сивите зони в регулацията и по-малките препятствия за дейността на компаниите, произвеждащи енергия от възобновяеми източници, държавата може да се отдръпне и да позволи на индустрията да се развива независимо“, каза тя. „Това обаче е в хоризонт от 10-15 години. (…) В Русия ситуацията е усложнена заради наследството от държавното планиране и силната централизация на енергийния сектор“.
Един от първите положителни примери в областта на възобновяемата енергия е на руската компания RusHydro, която пусна вятърна електроцентрала с мощност 900 кВ в арктическо населено място в Якутска област в руския Далечен изток.
През последните пет години RusHydro е изградила и 19 слънчеви електроцентрали с общ капацитет 1,6 мВ и четири вятърни електроцентрали с общ капацитет 3,1 мВ в руския Далечен изток.
източник: RUSSIA BEYOND
