Общество

„Руски Жул Верн“: Как пионерът на съветската научна фантастика Александър Беляев предсказва бъдещето

До голяма степен благодарение на този велик мечтател в СССР се заражда истински култ към научната фантастика.

Самият той има много поклонници, а много негови романи, включително и известният „Човек-амфибия“ са филмирани.

В СССР дори жанрът научна фантастика не е пощаден от цензурните ограничения. Повелята е най-вече да не се превръща в мрачна антиутопия, а напротив, да покаже напредъка и бъдещето в позитивна тоналност. И все пак писателите могат да дадат воля на въображението си, затова научната фантастика залива Съветския съюз.

Списанията „Наука и жизнь“, „Вокруг света“, „Техника – молодёжи“, „Знание — сила“ публикуват много произведения в този жанр и специално за тях най-добрите художници създават илюстрации, които също стават култови. През 60-те години на миналия век се появяват братя Стругацки, Кир Буличов и други писатели, които култивират научните и технически постижения на бъдещето, космическата ера и прогреса. Тези автори имат в СССР цяла армия от почитатели, защото създават нови светове, дават простор за „вътрешна емиграция“, фантазии и напускане, макар и не за дълго, от суровата съветска реалност. Един от пионерите на жанра през 20-те години на ХХ век е Александър Беляев.

Момче, което живее с фантазии

Свободни източници

От детството си Беляев се увлича от приключенски романи и се опитва да превърне живота си в приключение – ту строи планер или парашут с надеждата да лети, ту прави експерименти, ту майстори нещо. Роден е през 1884 г. по време на Руската империя. По волята на баща си, който е свещеник, отива да учи в духовна семинария, но не само не служи в църквата, ами се обявява за атеист и въпреки желанието на родителите си решава да учи право. Освен това Беляев, който обича актьорството от детството, се интересува от музика и театър – става актьор в народния театър на родния си Смоленск, рисува декори, научава се да свири на цигулка и участва в цирков оркестър. Прави и първи стъпки в писателството – местни вестници публикуват негови критични статии и репортажи.

Беляев посреща с възторг Първата руска революция от 1905 г. и дори отива в Москва, за да участва в стачка, и попада в полезрението на царските жандарми. Получава юридическо образование, след което започва да работи като адвокат и печели добри пари. В същото време истинската му страст са театърът и журналистиката.

Беляев с тефтер - кореспондент на

Беляев с тефтер – кореспондент на „Смоленский вестник“, 1914Свободни източници

Става писател заради тежко заболяване

Трудно е да си представим дали Беляев би станал велик писател докато тича между театъра, вестника и съдилищата. През 1915 г. обаче се разболява от тежка болест – поради туберкулоза на гръбначния стълб, краката му са парализирани. Прикован на легло над три години (и изоставен от младата му жена), той не се отчайва, а започва да учи чужди езици, да чете с увлечение за новите научни и технически тенденции, а освен това се потапя в света на романите на Жул Верн и Хърбърт Уелс.

Интересува се и от прогресивните идеи на космизма на „руския Да Винчи“ – Константин Циолковски. И така самият Беляев се хваща за писалката, но вече не като журналист – той започва да пише художествени разкази и дори поезия, а първите му такива произведения излизат в списания.

Увлечен от саморазвитието, той преживява революцията и Гражданската война (по това време майка му умира от глад). През 1922 г. Беляев – о чудо – отново усеща краката си. Научава се да ходи отново не без помощта на най-новото изобретение – целулоидния корсет. Той се жени отново и се мести в Москва, където практикува като адвокат. Макар че болестта ще напомня за себе си неведнъж.

Научна фантастика 

Беляев се увлича от фотографията, радиокомуникациите и други нови технологии за онова време. Фантазията го отвежда в измислени светове и от средата на 20-те години той започва да създава романи един след друг, които по-късно ще станат култови.

В „Главата на професор Доуъл“ (1924) учен съживява главите на мъртви хора (против волята им). Романът „Човекът-амфибия“ (1928) е за млад мъж, който живее под вода. Той е екранизиран през 60-те години и става най-популярният филм на годината. „Звездата КЕЦ“ (1936) разказва за това как учените успешно се занимават с изследването на Луната и живеят дълго време на спътниците на Земята. Общо той създава 17 романа и много повече разкази. Беляев описва ту предаване на мисли от разстояние и безжична енергия, ту фабрика за производство на втечнен въздух за продажба, ту Острова на загиналите кораби, изгубен в океана. Много от фантазиите на Беляев дори предсказват реалните постижения на науката – и подводния живот (и снимането), и пилотираните космически изследвания, и трансплантологията, и дори дроновете.

Година преди смъртта си през 1942 г. Беляев публикува последния си роман „Ариел“ за млад мъж, който може да лети. Такъв, какъвто самият автор в детството си е искал да бъде.

Топ-4 романа на Александър Беляев

  1. „Главата на професор Доуъл“ (1924)

Кадър от съветския филм

Кадър от съветския филм „Завещанието на професор Доуъл“Leonid Menaker/“Ленфильм“, 1984

Един хирург прави успешна (и невероятна) операция – той оживява главата на своя покоен професор Доуъл. Хирургът започва да се възползва от големия ум на професора и в строга тайна извършва все нови и нови подобни операции. Асистентката на хирурга се запознава със сина на Доуъл и заедно те искат да разобличат хирурга „злодей“, който прави опити с хора против тяхната воля. Беляев е преживял паралич и в този роман иска да покаже „какво може да изпита глава без тяло“.

  1. „Владетелят на света“ (1926)

„Курьер“,1992

За да изкарва прехраната си, млад германски учен е принуден да работи на непълен работен ден като секретар на банкер. В свободното си време той прави експерименти и дори създава апарат, който подобно на радиовълните позволява да се предават мисли на разстояние (въпрос, от който Беляев много се интересува). По волята на съдбата той се жени за наследницата на гигантско състояние, което ѝ оставя неговият банкер. Той започва да мами, да действа от нейно име. А след това, за да избегне преследвания,  провежда масови сесии за предаване на мисли и така внушава на цели квартали на Берлин ту паника, ту еуфория …

  1. „Човекът-амфибия“ (1928)

Кадър от съветския филм

Кадър от съветския филм „Човекът-амфибия“Владимир Чеботарев, Генадий Казански/“Ленфильм“, 1961

Млад мъж на име Ихтиандър има много слаби бели дробове като дете и за да оцелее, хирург му присажда хриле на акула. Оттогава Ихтиандър може да живее под водата. Той обаче не може да живее спокойно, защото моряците, които го забелязват, решават да хванат „морския дявол“ и да го използват за своите злонамерени цели. Междувременно човекът-амфибия се влюбва в най-обикновено момиче, което спасява в морето. Да отбележим, че Беляев по някакъв начин предсказа бъдещето – неговият Ихтиандър плува в тънък плътно прилепнал костюм, с плавници, ръкавици и очила с дебели стъкла. Съвременните неопренови костюми, които приличат на втора кожа, започват да се появяват през 50-те години на миналия век в САЩ.

  1. „Звездата КЕЦ“ (1936) 

„Техника Молодежи“, 1950

Един от първите съветски романи за космоса е посветен на космическия учен Константин Циолковски, на когото Беляев се възхищава. Именно неговите инициали са зашифровани в името КЕЦ. Съвсем случайно младият ленинградски учен Артемиев научава, че в далечните планини на Памир има място, откъдето хората летят в космоса с ракети. Освен това се оказва, че Земята има изкуствени спътници, на които живеят и работят учени. Самият Артемиев успява да лети до Луната и там той намира признаци на живот.

автор:

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest