Общество

Русия засне първият в света филм на МКС. Струваше ли си полетът в космоса?

Космонавтите и астронавтите отдавна са любители на киното.

Всички са виждали хиляди снимки и видеокадри, заснети от тях в космоса. Но първият художествен филм с истински „космически“ сцени излиза едва сега. На „Предизвикателство“ предричат рекордни приходи.

Специално за „Предизвикателство“ режисьорът Клим Шипенко (той е и оператор, и осветител) заедно с актрисата Юлия Пересилд (тя е и гримьор) реално прекарват почти две седмици на Международната космическа станция (МКС), където изиграват ключови сцени от сценария. Според сюжета една обикновена жена-хирург, без особена подготовка, е принудена да замине за МКС, за да спаси живота на един от космонавтите.

Клим Шипенко/“Роскосмос“, Първи канал, 2023

Но струваше ли си актьорите да летят толкова далеч? Филмите за космоса досега се снимаха на Земята. И то доста добре.

Космосът е скъп

Всеки режисьор ще потвърди, че в условията на гравитация е изключително трудно да се възпроизведе безтегловността. Но, разбира се, не е невъзможно. Любопитен прецедент е съветската класика във фантастиката – хитът „През тръни към звездите“ („Через тернии к звездам“) (1980). Там една от космическите сцени е заснета в пълен с вода басейн – а ролята на космонавтите е изпълнена от водолази във футуристични костюми. Основният минус на този метод са неизбежните въздушни мехурчета от акваланга. Но и тук е намерен изход от положението – актьорите са снимани с главата надолу, въздухът отива „надолу“ и не се набива чак толкова много на очи.

Клим Шипенко/“Роскосмос“, Първи канал, 2023

Разбира се, далеч по-често кинематографите се обръщат не към водолази, а към истински астронавти. За тренировка на действието в условия на безтегловност в този случай се използва специален самолет. Как става всичко: пилотът се впуска рязко нагоре, след това рязко се снижава и на борда възниква нулева гравитация. Но всичко това продължава не повече от 25-30 секунди. Затова, за да заснемат четири часа материал, създателите на филма „Аполо-13“ (1995) правят 612 полета.

По-евтин, но не по-малко сложен вариант е артистите да се окачват на сложна система от кабели и съоръжения, които след това се изтриват при постпродукцията. Така, например, е сниман знаменитият филм „Гравитация“ (2013).

Клим Шипенко/“Роскосмос“, Първи канал, 2023

Разбира се, да се постигне пълна илюзия с подобни методи е изключително трудно – изискват се множество тренировки, за да могат актьорите да намерят правилния баланс и да се държат непринудено. Но все пак, колкото и да се стараят, те не могат да постигнат истинска свобода в кадър – киноастронавтите, като правило, намират опора след два-три скока и замръзват на място.

Законите на физиката ограничават силно ракурса на снимките – операторите нямат кой знае колко варианти да заснемат актьора, който виси на въжетата. Фронтално – може би, но отгоре или отстрани вече е проблем. Особено сложен при подобни сцени е вътрешнокадровият монтаж – последователната смяна на ракурсите без монтажни слепки. Преди „Предизвикателство“ тази техника е използвана единствено от Куарон в „Гравитация“.

Клим Шипенко/“Роскосмос“, Първи канал, 2023

За създателите на „Придизвикателство“ всички тези ограничения остават в миналото. На МКС са проведени 12 пълни снимачни смени, а хронометражът на заснетия материал е 78 часа и 21 минути. Във филма в крайна сметка влизат над 1 час от снимките – и през това време виждаме Юлия Пересилд в най-невъобразими ракурси, включително как лети из орбиталната станция без никакви слепвания. Свободно се рее не само тя, но и самият оператор. Подобно хореография и ефект на присъствието може би до момента не е предлагал нито един комерсиален филм.

В същото време не може да се каже, че всичко това е струвало много повече от „обикновените“ филми за безтегловността. Обявеният бюджет на „Предизвикателство“ е под 1 млрд. рубли (около 12 млн. щ. долара). 

Жива коса

Клим Шипенко/“Роскосмос“, Първи канал, 2023

Дори в нашия век на виртуозни CGI графики своенравните коси са огромен проблем. Дори перфекционистът Кристофър Нолън има проблем с тях. Един от малкото технически недостатъци на филма му „Начало“ може да се види в сцената с нулева гравитация, в която героят Джоузеф Гордън-Левит се движи по стената по-ефектно от Човека-паяк, но косата му не помръдва.

Но Гордън-Левит е със съвсем къса коса, при това стилно подстригана. По-трудоемка задача е да се нарисуват реалистично реещи се в безтегловност дълги коси. Затова момичетата-астронавти в киното по правило или се подстригват късо, или са с прибрани в стегнат кок коси.

В „Предизвикателство“ този проблем е решен от самия космос. Не са необходими никакви визуални ефекти – косата на Пересилд живее собствен живот и създава потресаващо правдоподобен ефект.

Клим Шипенко/“Роскосмос“, Първи канал, 2023

Колкото и да е странно, сам се решава още един традиционен „космически“ проблем. Щръкналият, „непослушен“ кичур коса е комичен! А повечето филми за космоса са драматични и подобен ненужен ефект лесно може да убие съспенса. Но в „Предизвикателство“ космическата прическа на Юлия Пересилд е толкова органична и ние толкова бързо свикваме с нея, че с жанра не възниква никакъв дисонанс. Точно обратното – усещането за автентичност само засилва напрежението.

Светът на далечните планети

„Предизвикателство“ доказва, че представата ни за космоса е неправилна. Вече знаем как изглежда МКС и от новините, и от документалните филми. Но се оказва, че през професионалната RED камера на оператора Шипенко, който е възпитаник на Калифорнийската киношкола и е и режисьор, станцията изглежда малко по-различно. Разбира се, тя е фантастична и невероятно красива. Но все пак не е толкова високотехнологична и футуристична, а по-жива, отколкото сме свикнали да я виждаме. В същото време и не е толкова „убита“, колкото я обрисуват във филми от рода на „Армагедон“.

Клим Шипенко/“Роскосмос“, Първи канал, 2023

Става ясно още, че не сме си представяли какви всъщност са цветовете и светлината в космоса. Шипенко в орбита използва три осветителни LED панела, но светлината от илюминаторите, която непрекъснато се мени, носи своите корективи, като осветява лицето на Пересилд ту в червено, ту в синьо, ту в зелено. Тези естетични „грешки“ не могат да се планират на Земята.

Днес, когато човек може да нарисува всичко с компютъра, световното зрелищно кино, колкото и да е странно, се връща към създадените от човека ефекти. Най-яркият пример е „Опенхаймер“ на Кристофър Нолън, където дори ядреният взрив е имитиран без помощта на графики. „Предизвикателство“ се вписва напълно в този тренд – оригиналната текстура на кадрите е къде-къде по-ефектна от компютърната. Естествено, във филма има и ефекти – например сцената на излизане в открития космос. Очевидно, авторите са се надявали да успеят да я заснемат на живо. Но това може би ще се случи следващия път.

автор: НИКОЛАЙ КОРНАЦКИ

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest