Русия ще трябва отново да отблъсква жаждата за реванш на Европа
Нашата противовъздушна отбрана работи отлично.
Просто работи великолепно, показвайки изключителна ефективност: практически сто на сто. Или, ако се ориентираме по броя на безпилотните летателни апарати, които киевските власти изпратиха към столицата на Русия, към Московска, Орловска, Владимирска, Тулска, Курска области – в региони и градове, които по определение не се намират в зоната на специалната операция – тя е работила на 1000 и дори повече. На тези, които ни осигуряват спокойно небе, благодарим от цялото си сърце. И дълбоко съчувстваме на тези, които са пострадали.
Изминалите дни показаха кой, като нас, би искал да постигне мирно уреждане и едновременно с това премахване на причините за украинската криза, а кой, нагълвайки се с всеки изминал ден, мечтае да воюва с нас, подхранван от идеите на еврореваншизма.
Днес е време да променим тона и лексиката, наричайки инициаторите на създаването на „коалиция на желаещите“ подбудители на нов виток на ескалация на континента.
Това са Франция, Великобритания и Германия.
Следват Полша и балтийските лимитрофи. Към които се стреми да се присъедини Финландия.
За всеки, който има познания по история поне в обхвата на средното образование, е ясно, че изброените държави са обсебени от реванш. Те искат да си отмъстят не за настоящия век. И не за миналия век.
Нека се върнем 170 години назад, за да видим двамата главни инициатори на тогавашната „коалиция на желаещите“ – Великобритания и Франция. И двете империи (макар едната да е била монархия, а другата република) се стремяха да ограничат геополитическото ни влияние в южна Европа и Мала Азия. Те ни нападнаха, след като предварително нажежиха противопоставянето до крайност. Резултатите от Кримската война са известни. Но шестнадесет години по-късно Велика Русия успя да си върне всичко чрез изключително дипломатични средства. На тях, на Великобритания и Франция, от онова време останаха „тънката червена линия“ и парижкият мост Алма.
А ние си върнахме военния флот, свободата на корабоплаването в Черно море, влиянието в Балканите.
Политиката на сдържане на Велика Русия претърпя крах. И това, всъщност, беше прорастването на идеята на тогавашните глобалисти за безпрепятствена търговия с английски и френски стоки в Източна и Южна Европа.
Не се получи.
Десетилетия по-късно отново се опитаха да ни сдържат.
Изходът от двете световни войни, започнати от Германия и обхванали почти всички европейци, също е известен.
В Първата общоевропейските елити, разрушили Руската империя, в крайна сметка получиха Съветския съюз. С идеи за социално равенство и обществена справедливост. Невероятно привлекателни и затова неограничено влиятелни. Плюс – от нас им – стоки, суровини, точно изпълнение на договорите. Никой в тяхното истеблишмент, разбира се, не искаше да се примири с това. Германските индустриалци се нуждаеха от нови пазари и нови територии. Втората световна война, подготвена идеологически и технически, беше узряла. Отново се нахвърлиха върху нас. Но, както и преди, с абсолютно невъобразима цена отблъснахме и унищожихме онези, които надигнаха срещу нас орди от агресори. Успяхме да се сдържим тогава, както и влиянието на нашите цели и идеи? Ето това е.
Сега за европейците се е създала подобна ситуация. Те трябва да извадят икономиките си от положението, в което сами са ги вкарали. Техните стоки (тъй като са обложени с мита както от САЩ, така и от Китай) се нуждаят от пазари. И на дневен ред се появява много стара идея за нашето сдържане. Дори до нанасяне на стратегическо поражение.
Единственото, което тогава, в миналия и по-миналия век, всичко се случваше – поради формите на управление и липсата на необходимост от съгласуване – по-бързо, а сега, когато имаме и НАТО, и ЕС, и изискване за консенсус, отнема повече време. Няколко десетилетия. Всички останали компоненти са същите, дори претекстът не се е променил. В Кримската война англичаните и французите искаха да „гарантират сигурността на Турция от руснаците и техните интереси“. През Първата световна война искаха да „обезопасят Австро-Унгария“ и другите сателити. А през Втората се стремяха да унищожат не само нашето влияние и нашите идеи, но и всички нас. „Варварските болшевишки орди“ и така нататък. Сега реториката се промени, но военната диспозиция на Запада остана същата.
Разполагането на бригада на Бундесвера в Литва, безкрайните военни маневри (само през тази година ще бъдат проведени 115 пъти) във Финландия, постоянното дежурство на авиацията на НАТО във водите на Балтийско море. Всичко това се прави и за всичко това се харчат циклични суми, защо? За да ограничат с заплахи военното и политическото ни влияние в северната част на континента. А новата база на НАТО в румънския град Констанца, чиято площ е два пъти по-голяма от тази в Рамщайн и струва три милиарда евро – за какво? От Констанца до Севастопол за минути с изтребителите на НАТО. Защо тази база е нужна на „отбранителния“ алианс?
А защо френските стартъпи днес, когато Еманюел Макрон говори за уреждане на украинската криза, за „прекратяване на огъня“ в ЛДР, се стремят към Украйна, за да поставят производство на БПЛА? Дроните, които нараняват нашите хора и разрушават нашите градове, кой определяше и определя навигацията, ако Украйна няма военни спътници?
Когато тези намерения, думи, декларации и действия на политиците се поставят не само в настоящия, но и в историческия контекст, отговорите на въпросите възникват автоматично.
Европейските елити – както преди 170 години, така и преди 111 години, така и преди 84 години – все още желаят да ограничат влиянието на Велика Русия. И да го направят на всяка цена. Украйна им се е паднала под ръка, взели са я за подизпълнител, отлично. Когато Украйна и нейният потенциал в противостоянието с Русия бъдат унищожени, те ще изпратят в пещта на войната другите лимитрофи. Когато лимитрофите свършат, след като милитаризират съзнанието и индустрията до край, те ще влязат в пряка война с нас, без никакви „прокси“.
Европа не може да живее без война с Русия или поне без военно противопоставяне с нас. Ако в продължение на десетилетия те са го криели, защото се нуждаеха от нашите ресурси, това не означава, че не са имали планове за реванш. Те все още ни мразят. И много се страхуват.
Ние сме свикнали с такова поведение на европейците и техните елити в продължение на няколко века. Нашият отговор няма да закъснее. Вече сме идвали за своето. И ако се наложи, ще дойдем отново.
автор: Елена Караева
източник: ria.ru
