Русия изстреля в космоса новия модул за МКС – един от най-дългите проекти в историята ѝ

Космическият модул „Наука“ трябваше да бъде изстрелян още преди 14 години, но съдбата му се оказа тежка. Така че пускът му, без преувеличение, е епохално събитие.

Разказваме защо той е толкова важен и защо е необходим, като се има предвид, че плановете се МКС да бъде закрита.

„Наука“ е пълноценен космически кораб, по-голям от Crew Dragon и нова част от МКС

„Наука“ е първият руски модул на МКС от 11 години насам и първата собствена научна лаборатория на страната в космоса. Но той е и нещо повече: модулът фактически представлява голям космически кораб, който, след като бъде изведен в орбита, ще може самостоятелно да долети до МКС и да се прикачи към орбиталната станция. Никой друг американски или европейски модул не е способен на това. Модулите на НАСА, например, не могат да летят самостоятелно и са просто корпуси с пълнеж; те се извеждат в орбита със совалки и се скачват с помощта на манипулатори.Скачване на модула

Скачване на модула „Наука“ с трансферния отсекРКК „Енергия“/“Роскосмос“

„Наука“ тежи над 21 т, което го прави най-тежкия руски модул. Дължината му е 13 м, а диаметърът – 4,2 м. На 21 юли той бе изстрелян от космодрума „Байконур“ и по план трябва да се скачи с МКС след осем дни полет – на 29 юли.

Там ще се провеждат научни експерименти с ембриони

„Наука“ е замислен като модул за провеждане на научни експерименти (както показва и името му). Към момента в руския сегмент на МКС има два големи модула – „Заря“ и „Звезда“, както и три малки, които се използват за кацане на космически кораби.Инсталиране на европейския робот European Robotic Arm на модула

Инсталиране на европейския робот European Robotic Arm на модулаКосмически център „Южний“/“Роскосмос“

„Заря“ се ползва най-вече като склад. Остава „Звезда“ – главният модул на руския сегмент, където има само две каюти, системи за поддържане на живота и управлението. Там няма специално приспособено място за научни изследвания: оборудването, необходимо за целта, се поставя в „коридора“, където се използва, а след това се прибира в мястото за съхранение.

В „Наука“, от друга страна, има повече от достатъчно място. За екипажа има 14 работни места в самия модул и 16 отвън, а за научните експерименти е предвидена отделна лаборатория. Например, там има центрофуга, която позволява да се създава изкуствена гравитация и да се проучва влиянието на различните ѝ величини върху развитието на ембрионите.Космически център „Южний“/“Роскосмос“

Друго значимо нововъведение е европейският манипулатор ERA на външната страна на модула: той представлява управляема „космическа ръка“, която позволява на космонавтите по-рядко да излизат в космоса за ремонтни, технически и научни работи по МКС. На останалите научни модули астронавтите трябва да излизат навън, за да монтират различните датчици и прибори за експериментите.

Като цяло „Наука“ е доста иновативна – както за руския сегмент като цяло, така и на фона на трите останали научни модула на МКС: американския „Дестини“, европейския „Колумбус“ и японския „Кибо“. Но има и някои нюанси. Научните компоненти, например, са съвместими само с научно оборудване, създадено специално за тях. В останалите лабораторни модули до голяма степен всичко е унифицирано.

„Наука“ не може да бъде изстрелян в продължение на 14 години и това е много драматична история

„Наука“ се оказва един от най-проблемните проекти в руския сегмент на станцията и изграждането му отнема изключително дълго време. Работата по него започва още в началото на 2000-те и то от нулата: решават да преобразуват резервния вариант на модула „Заря“ в научен модул (той е първият модул, пуснат в космоса, но независимо от това, че е част от руския сегмент на МКС, той е финансиран от НАСА и е нейна собственост).Сглобяване на модул и главен обтекател

Сглобяване на модул и главен обтекателКосмически център „Южний“/“Роскосмос“

Дубльорът на „Заря“ е готов на 80%, когато решават да го преобразуват в космическа лаборатория, като пускът е планиран за 2007 година. Но оттогава срокът на амбициозния проект постоянно се удължава – заради технически и финансови проблеми.

Основният проблем възниква през 2013 г., когато при изпитанията на модула в горивните тръбопроводи са намерени малки метални стружки – частици с размер сто микрона. Това е производствен брак. По-късно същите стружки са открити и в резервоарите. Те не могат да бъдат отстранени. „Миенето беше кошмар. Работехме седем дни в седмицата на две смени, постоянни комисии и опити за миене, постоянни изпитания. Получаваме протокол, че контейнерът е чист, а след известно време – пак замърсяване“, разказват източници от центъра „Хруничов“, където тече работата по модула.Инсталиране на европейския робот European Robotic Arm на модула

Инсталиране на европейския робот European Robotic Arm на модулаКосмически център „Южний“/“Роскосмос“

Има опасност „Наука“ да си остане на земята завинаги заради стружките. На теория, те могат да попаднат в двигателите и да го повредят. Модулът може просто да заседне в орбита, а след това да изгори в атмосферата. За подмяна на резервоарите не може да става и дума: техният производител – заводът „Сърп и чук“, вече не работи и е разрушен. Заводи, които биха могли да произведат аналогичен продукт с нужните параметри, в Русия вече няма. Между другото, и резервните резервоари на „Наука“ също се оказват замърсени с въпросните стружки.Космически център „Южний“/“Роскосмос“

В крайна сметка, след многократни опити резервоарите да бъдат измити, комисията позволява работата да продължи, но при условие, че те се използват само един път – за извеждане в орбита и за скачване със станцията, без да бъдат интегрирани в сложната горивна система на цялата МКС (иначе това би застрашило безопасността на цялата станция).

„Наука“ ще удължи живота на МКС, но не задълго

Срокът за експлоатация на МКС изтича през 2024 г. и страните-участнички все още мислят какво да правят с нея след това. През 2020 г. заместник-генералният директор на водещата конструкторска корпорация РКК „Енергия“ Владимир Соловев заяви: „Още сега има редица елементи, които са сериозно повредени и излизат от експлоатация. Много от тях не подлежат на замяна. След 2025 г. прогнозираме лавинообразно излизане от строя на многобройни елементи“.Пуск на ракетата-носител

Пуск на ракетата-носител „Протон-M“ с многофункционалния лабораторен модул „Наука“ от космодрума „Байконур““Роскосмос“

Вариантите – от потапяне в океана до станция-хъб между Земята и Луната – и до днес се разглеждат от други дъражви. Русия еднозначно подкрепя идеята срокът на експлоатация да бъде удължен до 2028 или 2030 г., след което страната има намерение да излезе от проекта МКС и да създаде своя собствена космическа станция (РОСС). И скачването на „Наука“ може да удължи срока на служба на руския сегмент още с няколко години.Пуск на ракетата-носител

Пуск на ракетата-носител „Протон-M“ с многофункционалния лабораторен модул „Наука“ от космодрума „Байконур““Роскосмос“

Между другото, след това „Наука“ няма да премине в състава на РОСС. „Не, тя („Наука“) вече е толкова свързана на Земята с летящата МКС, че е просто невъзможно тя да бъде приспособена към новата станция”, каза Соловев през април 2021 година.

автор:

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest