Русия и руснаците през очите на чуждестранните художници
Чуждестранните живописци винаги са били желани гости в двора, а далечните краища на Русия и нейните пейзажи са привличали и вдъхновявали художници от цял свят.
От началото на XVIII в. до първата половина на XIX в. в Руската империя работят огромен брой чуждестранни художници. Това явление дори получава собствено название – „россика“. Западноевропейските живописци на практика сформират светското изкуство в Русия.
Адриан Шхонебек, Корабът „Гото Предестинация“, 1701
Свободни източници
Холандският художник е един от първите чужденци, които Петър I кани в Русия. Той е известен със своите батални гравюри и карти, както и с изображенията на първите кораби на новия руски флот, построен от Петър.
Йохан Танауер, „Петър I в Полтавската битка“, 1737
Руски музей
Победата на Русия в Битката при Полтава на практика означава успех в цялата Северна война, която осигурява на страната морски излаз и няколко нови територии. Немският художник изобразява Петър в героичен портрет на кон, а крилатата Ника го венчава с лавровия венец на победителя.
Жан-Марк Натие, Портрет на Петър I и портрет на Екатерина I, 1717
„Ермитаж“
Този френски художник рисува портрети на мнозина представители на руската аристокрация, но особено известни са изображенията на Петър I и жена му Екатерина I, която по-късно става императрица.
Луи Каравак, Портрет на Анна Петровна и Елисавета Петровна, 1717
Руски музей
Петър I се доверява на френския художник не само за собствените си портрети, но и за портретите на своите деца и внуци. Той работи и над батални платна за дворците в Петербург, а освен това е и един от първите чужденци, рисували икони за православни църкви.
Йохан Хайнрих Ведекинд, Портрет на Петър II и портрет на Анна Ивановна, 1730-те
Самарски областен художествен музей
Жан-Батист Лепренс, Руска люлка, 1764
Sepia Times/Getty Images
Френският художник е представител на стила рококо, който е любим на императрица Елисавета Петровна. Тя праща Лепренс на пътешествие из Русия, откъдето той се завръща с цяла поредица от картини и „руски типажи“.
Елизабет Виже Льо Брюн, Портрет на дъщерите на император Павел I, 1796
„Ермитаж“
Любимата художничка на кралица Мария Антоанета след Френската революция напуска родината си и прекарва известно време в пътешествия. През 1790-те тя успява да поживее и в Русия, където рисува портрети на знатни особи и членове на царското семейство.
Жерар дьо ла Барт, Изглед на Москва от балкона на Кремълския дворец откъм Москворецкия мост, 1797
Руски музей
Благодарение на детайлните гравюри на този френски живописец можем да разгледаме пейзажи от Москва преди разрушителния пожар през 1812 г. по време на войната с Наполеон.
Бенджамин Патерсен, Изглед на Петербург в деня на 100-годишния юбилей, 1803
„Ермитаж“
Шведският художник е автор на над 100 пейзажа с гледки от Петербург. Голяма колекция от негови творби се съхранява в Ермитажа. Тя показва колко много се е променил градът за два века.
Карл фон Кюгелхен, Изглед на пещерни скали край Качикалена, Крим, 1824
Свободни източници
Немските художници братя Карл и Герхард фон Кюгелхен пристигат в Москва по покана на Павел I. Те получават руско поданство и стават придворни живописци. Те са сред първите, които рисуват пейзажи от току-що присъединените нови територии – Крим, Финландия и Естония.
Огюст Кадол, Съборът „Троице-Сергиева лавра“, Първата половина на XIX в.
„Ермитаж“
Френският художник рисува цяла поредица с гледки на Москва, издадена в отделен албум в Париж през 1825 година. Освен това той е автор и на няколко картини в знаменитата Троице-Сергиева лавра, манастир край Москва.
Джордж Доу, Портрети на Александър I, Михаил Кутузов, Михаил Барклай де-Толи
„Ермитаж“
Английският художник е най-известен с портретите на герои от войната през 1812 г. срещу наполеоновска Франция. Общо той е автор на над 300 изображения, включително големи портрети на Александър I и на пълководците Михаил Кутузов и Михаил Барклай де-Толи.
Андре Дюран, Изглед на село между Новгород и Твер, 1839
Свободни източници
През 1839 г. френският художник прави голямо пътешествие из Русия и събира цял албум от литографии от своето „Живописно и археологично пътешествие из Русия“ с гледки то Санкт Петербург, Москва и малки селца.
Франц Крюгер, Руската гвардия в Царско село, 1841
Александровски дворец, гр. Пушкин
Невероятната техника и стил на този немски художник не може да бъде объркана. Той рисува в двора и на пруските крале, и на руските императори. Автор е и на много дълбоки портрети на Александър I и Николай I.
Кристина Робъртсън. Портрети на жени от царското семейство, 1849-50
„Ермитаж“
Шотландската художничка работи в двора на Николай I и рисува над 30 портрета на членове на неговото семейство, както и на знатния род Юсупови. Повечето ѝ модели са жени и деца. На снимките отдясно наляво: императрица Александра Фьодоровна, жена на Николай I и дъщеря на императора, велики княгини Александра и Мария.
Михай Зичи. Народен празник на Ходинското поле в Москва по случай свещената коронация на Александър II, 1856
Свободни източници
Унгарският художник работи в Русия дълги години като придворен живописец. Той е автор и на платна, посветени на тържествени сцени по коронация, както и на ежедневния живот на царските особи, като например лов.
Лауриц Туксен, Сватбата на цесаревич Николай и Алиса Хесенска, 1895
„Ермитаж“
Александър III кани датчанина Туксен за свой придворен художник. Той рисува пейзажи и портрети, но най-важната му поредица за руската история и изкуство е коронацията и сватбата на Николай II.
Пабло Пикасо. Танц, 1925
Галерия Tate
Знаменитият авангардист е дълбоко свързан с Русия. Той е автор на ескизи и костюми за балетите на Сергей Дягилев, среща се с Игор Стравински и прави етюден портрет на композитора. Дори е носител на Ленинска премия плакат с гълъба на мира. И разбира се, има много портрети на своята руска жена – балерината Олга Хохлова.
Ханс Рихтер. Сталинград (Победата на Изток), 1943−1946
Музей „Пушкин“
Немският художник е представител на дадаизма и прави първите си опити в авангардното кино. Монументалната му работа за най-страшната битка от Втората световна война, според изкуствоведите, дори прилича на кинолента.
Фернан Леже. Строителство, 1950
Музей-квартира на В.Н. Плучек
Френският художник-комунист симпатизира на Русия, работи по декорите за балет по музика на Сергей Прокофиев и дори е женен за братовчедка на руския поет Владислав Ходасевич. Леже е автор на цяла поредица от картини, посветени на строителството, където ясно си личи влиянието на съветския пропаганден плакат.
Бернар Бюфе. Санкт Петербург, Ермитажа, 1991
„Ермитаж“
В колекциите на най-известния художествен музей на Русия има картина на самия Ермитаж, която е дело на френския живописец Бернар Бюфе. Цветовата гама на картината много точно предава настроението в Санкт Петербург, където времето често е лошо.
източник: RUSSIA BEYOND
