Романтичният чар на съветската електричка
Електрическите влакове свързват големите градове с предградията още от ранните години на СССР.
Те не само имат собствена атмосфера, но и се превръщат в социално-културен феномен.
Колекция на Руските държавни железници
Първите електрички се появяват в СССР в края на 1920-те и през 1950-те вече са образували огромна мрежа в страната. За разлика от нощните влакове и влаковете за дълги разстояния, те свързват места, разположени близко едно до друго.
Александър Бобкин/russiainphoto.ru
За разлика от други видове релсови превозни средства, те могат да ускоряват и да спират бързо в късите отсечки между гарите. Нещо повече, те са сравнително тихи и не замърсяват околната среда толкова много.
Борис Ушмайкин/Sputnik
Нощните влакове имат три класи и места за спане, докато в електричките има само една класа и обикновени дървени пейки с място за по трима души, подредени в редове една срещу друга. Във влаковете на метрото пък има само две дълги пейки, разположени по дължината на вагона.
Владимир Соколаев/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru
В годините на СССР в електричките има дървени пейки, но по-късно започват да се произвеждат и кожени седалки.
Ян Тиханов/Sputnik
Всеки ден милиони хора използват (и продължават да го правят) електричките, за да ходят на работа. В натоварените часове сутрин и вечер обикновено те са претъпкани, така че понякога хората трябва да се бутат, за да се качат.
Жан Граубиц/ТАСС
Интервалите на метрото в големите градове са доста кратки – до 5 минути, но електричката понякога се чака до 40 минути, така че да се качиш е доста важно.
Федосеев/Sputnik
За да стигне на работа сутрин, човек трябва да стане много рано, тъй като понякога пътят отнема до 2 часа. Така че спящите хора са абсолютно нормална гледка в електричките.
Сергей Сухарев/russiainphoto.ru
Като се има предвид, че пътниците използват този вид транспорт основно сутрин и вечер, в разписанието на електричките има дупка по обяд в работните дни.
Виталий Данилченко, Александър Яковлев/ТАСС
През почивните дни, обаче, както и през лятото, електричките вървят по-често и транспортират много хора, целия им багаж, разсад и домашни любимци до дачата.
Дмитрий Воздвиженский, Нина Свиридова/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru
Електричката има и друго прозвище – „собака“ или буквално „куче“. Когато хората искат да спестят пари, те пътуват, например от Москва до Ленинград (днешен Санкт Петербург) не с нощния влак, а като сменят много електрички. „Да стигнеш някъде със собаките“ (добраться на собаках) е популярен идиом.
Ухтомский/Sputnik
Друго животинско прозвище за пътниците в електричката (а и на други видове обществен транспорт) е „заяц“ или „заек“. В годините на СССР няма много турникети, така че хората могат лесно да се качат на електричката. А когато се появи контрольораът, хората без билети (зайците) бягат през влака и слизат на гарата, след което претичват до другия край на влака, където кондукторът вече е минал.
Владимир Воробьов/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru
Друга характерна особеност на електричките са търговците, които сноват из вагоните. Обикновено те носят чанти, пълни с безполезни джунджурии и са като ходеща реклама, която крещи колко много хората се нуждаят от тези страхотни вещи. Просяците и скитащите музиканти, които молят за подаяния, също са редовни „пътници“ в електричките.
Владимир Соколаев/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru
Електричката играе и важна роля в социалния живот. Тъй като няма много места, на които да се събират (и нямат пари за ресторант), хората обичат да пътуват заедно на кратки разстояния и да си говорят по пътя (включително да обсъждат и да си разменят книги).
Всеволод Тарасевич/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru
Понякога просто се забавляват и играят на различни видове игри.
Александър Шогин/ТАСС
Разабира се, не минава и без пеене и свирене на китара, най-важният музикален инструмент в СССР…
Павел Сухарев/russiainphoto.ru
…и на акордеон.
В. Красних/Sputnik
Малко жители на СССР имат коли, така че много от тях използват електрички. Ако не да пътуват до работа, то поне да отидат някъде през почивните дни – до дачата или просто да се разходят из природата – за гъби през лятото в най-близката гора или на ски през зимата, или пък просто на излет.
Т. Ананина/Sputnik
Електричките играят толкова важна роля в живота на жителите на СССР, че те намират отражение и в културата. Героиня от спечелилия Оскар филм „Москва не вярва на сълзи“ (1979 г.) среща любовта на живота си именно в електричката.
Владимир Меньшов/Мосфилм, 1979
А най-известната възхвала на електричката е романът „Москва-Петушки“ на Венедикт Ерофеев. Това е съветска „Одисея“, в която героят пътува от Москва до гара Петушки (маршрут, който все още е активен) до любимата си, а във влака среща различни хора, пие и си говори с тях. Този изключително философски и концептуален роман показва един много разпространен тип съветски мъже: пиещият интелектуалец.
Венедикт Ерофеев/Азбука-классика, 2012
Не е лъжа, че много хора мразят електричките, защото те често миришат лошо и заради многото хора, които пият, спят и просят. И да, електричката може да изглежда и така…
Сергей Смольский/ТАСС
А ако не си намери място във вагона, човек може да прекара целия път прав в претъпкания вагон, където хората дори пушат.
Борис Кавашкин/ТАСС
Освен това… В целия влак има само две тоалетни – в началото и в края. И те почти винаги са в ужасно състояние!
източник: RUSSIA BEYOND
