Роди – между работата на първа линия и лекциите в университета

Когато преди година започва работа като санитар в Клиниката по инфекциозни болести към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ в Стара Загора, Родрик Патрик Вермюе още не знае, че това ще се окаже решаващо за професионалния му избор.

На 14 септември е първият му учебен ден в специалността „Медицинска сестра“ в Тракийския университет. Но аз ще бъда медицински брат, защото съм мъж, казва младежът с усмивка. Кандидатствал медицина, но не успял, дава си сметка, че роля за това има и все още не перфектният му български, но и чисто технически проблеми при дистанционните изпити. Но в тази специалност е приет на първо класиране, обучението е 4-годишно и ще завърши като бакалавър. Но той е твърдо решен догодина да кандидатства отново медицина, надява се да го приемат, а ако не – отново ще кандидатства. И един ден ще бъде д-р Вермюе. Роди е дете от смесен брак, с майка българка и баща холандец. Роден е през 2001 година в Казанлък, но дълго време живее в Нидерландия. Когато през 2016 година идва в България е вече в осми клас, вторият срок тече, а момчето не знае нито дума български и нито знак на кирилица. В няколко училища отказват да го запишат. Директорката на СУ „Васил Левски“ Лина Борисова му дава шанс и го записват. Но малко повече от месец е… в първи клас, където малчуганите много му се радват. До края на учебната година е вече редовно в осми клас. Три години по-късно, през есента на 2018 година, с много работа и желание, вече е научил толкова добре езика, че да има куража да участва в изборите за кмет на Млада Загора. Не успява, но впечатлява публиката и журито с поведението и експозето си, в което дори цитира „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников, автор, непознат за много негови връстници. И пак за разлика от доста старозагорци – знае защо 5 октомври е празник на града. Изненадан е, че в Стара Загора няма улица, наречена на Алеко Богориди, положил символичния камък за възстановяването на опожарения град. Роди става един от най-активните членове на Младежкия общински съвет, участва в кампании, акции, семинари, обучения, спектакли. Това му носи много приятелства, помага му да усъвършенства езика, да посети много интересни места в България. Редовно се включва в честванията на различни празници, знаменосец е на училището. Има разностранни интереси – рисува, слуша музика, занимава се със спорт. До миналата година се колебае дали иска да учи медицина или програмиране. Сега казва, че като започнал работа като санитар, бил на кантар – медицината или ще му хареса, или няма да му хареса. За съучениците му е малко странно това, повечето и да работят, е само през ваканциите и обикновено е по-лека работа. Роди работи на смени, ходи на училище, готви се за матурите и в почивните дни задължително е в Николаево, където помага на баба си и дядо си. Харесва много колегите си, казва, че ги чувства като свое голямо семейство. Те не очаквали млад човек да бъде толкова упорит и последователен. Помагали му да свикне с работата, съобразявали смените му с учебните занятия, докато ходел на училище. Не изоставя и работата в Младежкия общински съвет, и срещите с приятели. И така – до обявяването на пандемията. Обучението става дистанционно, работата – по-напрегната и отговорна.

Мисълта да се откаже изобщо не го е занимавала. Преминали специално обучение за ползването на предпазни средства, за всички допълнителни действия, които досега не били извършвали. Важно е да се спазват всички препоръки и ограничения, важно е всеки да осъзнае опасността и да се пази, казва момчето. За времето, в което е на първа линия, Роди е пораснал и помъдрял много. Най-мъчно му, че много хора бързат „да отпишат“ някого, ако разберат, че е с ковид 19. „Всеки има право да бъде обгрижван и лекуван, независимо от националност, етнос, религиозни възгледи, възраст. За съжаление има и смъртни случаи, виждал съм с очите си. Но за радост повечето пациенти се излекуват, казва той. Покрай мерките, наложени заради пандемията, хората се научиха да ценят малките неща – разходките в парка, свободното пазаруване, общуването с хора. Максим Горки е казал, че ако имаш едно нещо, то изглежда малко, но когато го загубиш – разбираш колко много е било“, казва той. Оценил е важността на добрата комуникация и взаимодействие между различните звена в болницата. Най-трудното е да бъдеш спокоен и търпелив, особено в последните месеци, е един от важните изводи, които е направил. А се справя, защото е много самостоятелен, от малък е научен сам да взема решения, сам да планира и да следва задачите си. С интерес очаква срещите с новите колеги в университета, много иска обучението да не е дистанционно, липсват му живите контакти.

 Когато човек живее и работи с желание и вдъхновение, а притежава и необходимите качества и познания, той е обречен на успех, независимо от пречките – това е веруюто на 19-годишния Родрик, който е твърдо убеден, че след години ще бъде д-р Вермюе.

Таня ИВАНОВА

Pin It on Pinterest