Общество

Реймон Абелио и многополярността

Изказване на Глобалния форум за многополярността на 29 април 2023

През 1953 г.френският писател и мислител Реймон Абелио публикува най-важната си книга  „Успението на Европа“. Тя представлява всеобхватен структурен анализ на историческата морфология на Европа и причините за нейното превръщане в Запад.

Смятам, че днес диалектиката на отношенията между Европа и Запада е по-актуална от когато и да било. А именно разбирането за отношенията между Европа и Запада подтиква всеки човек днес да подкрепя или Украйна, или Русия.

С други думи, западнякът ще заявява своята подкрепа за Зеленски, докато този, който се чувства дълбоко европеец, ще се солидаризира с руската цивилизация, което само за повърхностен наблюдател може да изглежда парадоксално.

Реймон Абелио обяснява своето виждане за онтогенезата на цивилизациите, като посочва, че тя е подобна на онтогенезата на хората. Той откроява пет ключови момента в живота на цивилизациите, а именно: зачатие, раждане, кръщение, причастие и смърт, като по този начин влага истинска историческа символика в тези тайнства.

Така за Абелио зачеването на християнска Европа се осъществява чрез Исус: става формиране на зародиша  в утробата на майката. Чрез раждането бебето напуска утробата, за да влезе в света, оставайки същевременно зависимо от майка си; за Абелио това е схоластиката на Св. Тома Аквински, който влага целия си ум във вярата.

Кръщението освещава момента, когато на човек вече не му е достатъчно да види света: той иска да види себе си. Той се възражда чрез придобиване на осъзнатост за собственото си съзнание, виждайки себе си за първи път като субект в свят на обекти. В епохата на Ренесанса Галилей и Декарт полагат цялата си вяра в разума.

Що се отнася до причастието, това е моментът, когато  цивилизацията променя своите отношения със света, който вече не е свят на обекти, а свят на субекти. И субектът подчинява себе си.

През 1789 г. Европа вече не вижда себе си като причина за своето собствено съществуване, а като причина за съществуването на Вселената.

От този момент нататък започва да се нарича Запад и все повече се слива със света, докато светът не стане напълно западен. Изтощението в резултат на това безкрайно смесване, изригване на енергия, логично води до смърт. Точно това се случва днес.

Въпреки това, законът на циклите, съгласно Абсолютната структура и установен от Реймон Абелио, показва безкрайната незавършеност на този процес, всеки исторически етап в развитието на цивилизацията води след себе си последствия за всички останали. Предполагаемият застой на китайската цивилизация, за който пише Гийом Файе, за да подчертае предполагаемото превъзходство на западната цивилизация, е просто признак за по-голямата продължителност на нейните първи три тайнства. И е напълно вероятно, че Китай едва сега  прекрачва прага на етапа на причастието, което може да доведе до това, че именно Китай ще замени Запада и ще има пълна синизация (асимилация) на света, който евентуално ще получи подходящо название.

Концепцията за многополярността за Европа, заличена и разтворена в Запада според Декарт, е да възвърне първоначалната си трансцендентност, съединявайки се на брачното ложе с руската цивилизация, за да се появи онази параклитична Свещена Империя от последните времена, за която много хора говорят и за която са мечтали много истински европейски писатели, от Данте до Жан Парвулеско.

Автор: Лоран Джеймс

Източник:

https://katehon.com/ru/article/raymon-abellio-i-mnogopolyarnost

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest