Революционният комунистически режисьор Вселовод Мейерхолд, екзекутиран от Сталин

Всеволод Мейерхолд е много противоречива личност и е една от ключовите фигури в театъра през XX век.

Не би било преувеличено да се каже, че влиянието му върху театралното изкуство е не по-малко от влиянието на Фьодор Достоевски в света на литературата.

6 часа сутринта никога не е изглеждал по-зле от 20 юни 1939 г., когато именитият руски театрален режисьор Всеволод Мейерхолд чува чукане на вратата. 65-годишният артист изумено поглежда жена си, актрисата Зинаида Райх. Те не очакват неканени гости по това време на деня. Мейерхолд отваря вратата и пуска да влязат трима души. Те показват на режисьора заповед за обиск и за ареста му. Всичко е свършено.

Всичко това, обаче, можеше да свърши по различен начин, ако Мейерхолд беше послушал най-успешния студент на своя приятел Константин Станиславски – Михаил Чехов. Племенникът на Антон Чехов не приема болшевишката революция, алергичен е към комунистическия режим и бяга на Запад. В мемоарите си той си спомня срещата си с Мейерхолд в Берлин през 1930 година.Sputnik

„Опитах се да изразя чувствата си пред него или по-скоро предчувствията си, че ще свърши ужасно, ако се върне в Съветския съюз“, казва Чехов. „От годините си в гимназията нося революцията в сърцето си, и то винаги в най-крайните ѝ и радикални форми. Знам, че си прав и ще свърша така, както казваш. Но ще се върна в Съветския съюз. Защо ли? – От обикновена честност“, отговаря Мейерхоф.

Мейерхоф посвещава живота си на изкуството като актьор, режисьор, преподавател и дързък реформатор. Той е сложен характер и не може да бъде вместен в стереотипите. Според Сергей Айзенщайн (гениалният режисьор на „Броненосецът Потьомкин“) Мейерхолд в някои отношения е по-добър актьор и от Чарли Чаплин.

Очевидно, той има и избухлив характер и егоцентричното му поведение му пречи да създава приятелства. Мейерхолд се възхищава на великия руски поет Александър Блок и на композитора Александър Срябин, работи съвместно с Владимир Маяковски и Дмитрий Шостакович и има планове да работи с Пабло Пикасо. Владее няколко езика, свири на цигулка и пиано като професионалист и мечтае да създаде театрална постановка по ноти.

Ранни години

Sputnik

Мейерхолд е роден в богато немско семейство в малкото градче Пенза. Баща му има завод за водка. Роден под името Карл Казимир Теодор Майерголд, той има петима братя и две сестри. Когато Карл става на 21 години, той приема православната вяра и сменя името си на Всеволод Емилиевич Мейерхолд. Първото му име е в памет на любимия му писател Всеволод Гаршин, чийто кратък и трагичен живот завършва в болка и самоубийство.

В продължение на една година Мейерхолд учи право, преди да се влюби в театъра. През 1896 г. се записва да учи в Театралното и музикално училище към Московското филхармонично дружество, където е ученик на Владимир Немирович-Данченко. След като завършва, Всеволод става част от трупата на новосъздадения Московски художествен театър.

За 4 сезона изиграва 18 роли. Прави фурор на сцената и участва в класически пиеси на Антон Чехов като „Чайка“ и „Три сестри“, както и в комедиите на Шекспир „Венецианският търговец“ и „Дванайсета нощ“.

През 1902 г. Мейерхолд напуска Художествения театър, за да създаде собствена трупа, която става известна като „Ново драматично дружество“. Мейерхолд е мултифункционален – той е режисьор, актьор и предприемач, докато изиграва десетки роли в близо 1000 постановки. Между 1902 и 1905 поставя около 200 пиеси.

Съветски живот

Sputnik

Мейерхолд посреща Революцията от 1917 г. с радост и е сред първите театрални режисьори, влезли в Болшевишката партия. В началото на 1920-те той дори получава разрешение да основе и да ръководи собствен театър, който съществува до 1938 година. Мейерхолд обикаля света със своите актьори, изнасяйки представления във Великобритания, Германия, Франция и Италия. Мейерхолд се пробва и в киното. Режисира и участва във филма „Портретът на Дориан Грей“ (1915 г.) и „Силен човек“ (1916).

От 1934 г. обаче един от най-именитите комунистически режисьори изпада в немилост пред Сталин. Съветският лидер особено много не харесва постановката на „Дамата с камелиите“, където в светлината на прожекторите е бившата жена на поета Сергей Есенин. В отговор на критиките Зинаида Райх, известна със своя сарказъм, пише писмо на Сталин. Жената заявява доста категорично, че Сталин не разбира от изкуство и му казва, че ако иска да стане експерт по темата, трябва да се свържи с Мейерхолд. Сталин не отговаря, но и не забравя този случай. Критиките продължават да се трупат. Творческата работа на Мейерхолд скоро се обявена за противонародна. Въпреки че новаторският режисьор вероятно предугажда набъбващите си проблеми, той продължава да вярва, че репутацията, името и лоялността му към комунизма ще го спасят.Sputnik

Проблемът е, че Мейерхолд отказва да мисли като останалите. Той премахва натруфените декори, опростява структурата на театралния костюм, сваля театралната завеса, а актьорите му носят малко грим. Освен това разработва специална методология за актьорско обучение – т.нар. биомеханика, при която се използват идеите на конструктивизма. Той вярва, че актьорът трябва да влияе върху зрителя чрез възможностите на гласа и тялото си. Мейерхолд отрича принципите на театралния академизъм и „подправя“ спектаклите си с експериментални представления с геометрична прецизност, акробатична лекота и авангардна поезия. Театърът му не се подчинява на никакви норми и изглежда твърде неортодоксален за вкуса на тоталитарния режим. Това е театър на иновациите – както в стилово отношение, така и по съдържание.

Когато театърът на Мейерхолд е закрит, самият Костантин Станиславски (който ръководи оперен театър) подава ръка на своя колега-режисьор и го кани за свой асистент. Въпреки че Мейерхолд критикува системата и натурализма на Станиславски, той ръководи театъра му близо година. Предсмъртното желание на Станиславски е да се грижат за Мейерхолд. „Той е моята душа в театъра“.

Трагичен край

Sputnik

В разгара на лятото на 1939 г. Мейерхолд е арестуван в апартамента си в Ленинград и е отведен направо в затвора на Лубянка в Москва. „Накараха ме да легна по корем. Биха ме по петите и по гърба с гумен камшик. Сложиха ме на стол и биеха краката ми отгоре“, пише той в писмо до Вячеслав Молотов, председател на Съвета на народните комисари.

Режисьорът е обявен за троцкист (Леон Троцки е един от основателите на Съветския съюз и е стар политически враг на Сталин). По онова време Троцки е в изгнание в Мексико (и ще бъде убит от стаилнистки убиец с пикел през 1940 година). На всичкото отгоре, Мейерхолд е заподозрян за шпионин на японското разузнаване. Той признава, че е шпионин, докато го измъчват.

Челюстите на тоталитарния режим, обаче, не спират дотук, тъй като правилата на „социалистическия реализъм“ важат не само за театъра, но и за ежедневна употреба. Три седмици след ареста му, неизвестни нападатели нахлуват в апартамента му и брутално намушкват жена му Зинаида, която умира от раните си.

Междувременно Мейерхолд е осъден на смърт чрез разстрел през 1940 година. Тялото му е кремирано и хвърлено в ненадписан гроб в Донското гробище в Москва. Мъжът, отказал да изостави вярата си в комунизма, е оправдан посмъртно по всички обвинения през 1955 година.

автор: ВАЛЕРИЯ ПАЙКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest