Ретро автомобилите и „пеперудите в стомаха“
Боби Вълчев за другата страст…освен джаза
Боби Вълчев е български джаз изпълнител, популярен на родна земя с участието си в България търси талант. Завършва музикално училище „Любомир Пипков“, а след това НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Асистент е в майсторския клас на Милчо Левиев, където получава възможността да композира за големи имена, като Орлин Павлов, Васил Петров, Камелия Тодорова и др. От дълги години Боби живее в Дубай. Развива изключително много своята музикална кариера в световен мащаб– застава на сцена с имена като Маркъс Милър и Джордж Бенсън, освен че пее, свири на пиано и тромпет, Боби е и учител в музикална школа. Оказва се, че всестранно развития българин е силно запален и към ретро автомобилите.
Боби Вълчев споделя: Ретро автомобилите и джазът са неизменно свързани. Освен, че са създадени в една епоха, всичко от онези времена все още носи своя дух, личи си ентусиазмът и желанието, с което хората са творили. Нуждата всичко да звучи и изглежда перфектно – тези автомобили и джазът са резултат от онези времена – носят класата в себе си. За мен това е общата черта между тях – зарядът.
Но интересът към ретро автомобили се заражда, когато е едва на 4,5 годишен.
Боби казва: Събирах си малки колички и картинки от дъвки, още тогава ме „грабнаха“. С времето този интерес се прерасна в страст – няма конкретен виновник за това. Винаги, когато видя подобен автомобил в мен се поражда възхищение и имам „пеперуди в стомаха“.
А когато бях на 5,6 години видях за първи път на живо Cadillac Eldorado, полудях от щастие, не вярвах, че може да съществува нещо подобно. От този момент мечтаех да имам такава кола, друго което ми повлия е фактът, че много слушах песните на Елвис Пресли, а той е характерен със своя розов Cadillac, както и старите филми – един тях е „ Кацнал на едно дърво“.
Първата ретро кола, която си купих беше Cadillac Coupe De Ville 1976г. от един търг в Англия през 2010 година. Разбира се не задоволих страстта си само с нея, в мен съществуваше желанието да ги колекционирам, едни от най-добрите ми попълнения са: Cadillac Eldorado cabrio 1976г. , Pontiac Trans Am 1978г., Chevrolet Corvette Stingray 1969г., Jaguar XJS 1994г., Cadillac Fleetwood 1969г., Ford Mustang 1967г., Buick Riviera 1973г.
Освен, че ги колекционирам, обожавам да ги карам – по всяко време. Не само че са атрактивни, тези коли са изключително здрави и удобни. Бих казал, че ги предпочитам пред съвременните автомобили, защото са много по-рентабилни. Хидравликата на тези коли е уникални – тези качества ме привличат в тях. Чувството да караш подобна кола е несравнимо. Връщаш се поне 40 години назад, когато всичко е било идеалистично, виждаш как някой е искал да създаде съвършенство, което да не прилича на нищо друго. Използвани са само истински материали дърво, кожа, хром. Мощността им е впечатляваща. Мисля, че ретро автомобилите не са просто коли, а са цяло изкуство. Именно затова ми харесва да ги използвам и в творчеството си, клипът придобива по-интересна и елегантна визия. Създава индивидуално излъчване – стои като бижу. За първи път това се случи в новата ми песен Please don`t go, но не мисля да е последният ми проект с ретро автомобил. Често се случва да ги давам под наем за различни клипове или събития, хората имат голям интерес. Наскоро един немски рапър използва Ford Mustang за своя песен, а Нидерландското посолство ползваха Cadillac Eldorado.
Винаги когато съм с ретро автомобил хората се радват, снимат или ме питат продавам ли го. (смее се) С повечето колекционери в България се познаваме, все пак споделяме една страст има приемственост и много топли чувства помежду ни.
На въпроса какво е общото между ретро колата и жената, смеейки се, Боби Вълчев отговаря:
Тук нещата са обратно пропорционални, колкото по-стара е колата, толкова по-млада трябва да е жената. Шегувам се, разбира се. На мнение съм, че хубавата жена е като хубавата кола, независимо от възрастта и. Има жени, които носят своята харизма и класа, дори на 40, 50 години, никога не стареят. Пример за това е София Лорен. Мисля, че общото между тях е чувството, което носят – своята индивидуалност и класа.
