Реч на С.Лавров на общополитическата дискусия на 80-ата сесия на Общото събрание на ООН

Ключови тези:

• Преди 80 години приключи най-страшната война в историята на човечеството: повече от 70 милиона души станаха жертва на военни действия, глад и болести. През 1945 г. ходът на световната история се промени завинаги. Триумфът над германския нацизъм, под чието знаме се беше издигнала по-голямата част от Европа, и японския милитаризъм откриха пътя към мир, възстановяване и просперитет. <…> Ние свещено почитаме паметта на нашето братство по оръжие с всички съюзници, които тогава застанаха на страната на истината в борбата срещу силите на злото.

• Един от трайните резултати от тази война беше създаването на Организацията на обединените нации. Принципите на Устава, договорени от бащите-основатели на нашата Организация, продължават да служат като ярък лъч на международното сътрудничество.

• Ние се застъпваме за безусловно спазване на принципа на равенство: той гарантира, че всички страни ще могат да заемат достойно място в световния ред – независимо от военната им мощ, броя на населението, размера на територията или икономиката.

• Принципът за неупотреба на сила или заплаха за употреба на сила е бил многократно нарушаван от Запада. Бомбардировките на НАТО срещу Югославия, нахлуването на водената от САЩ коалиция в Ирак, военната операция на НАТО за смяна на режима в Либия доведоха до трагедии. Днес незаконната употреба на сила от Израел срещу палестинците и агресивните му действия срещу Иран, Катар, Йемен, Ливан, Сирия и Ирак заплашват да взривят целия Близък Изток.

• Няма никакво оправдание за бруталните убийства на палестински цивилни, нито за терористичните атаки. Няма никакво оправдание за колективното наказание на палестинците в ивицата Газа, където палестински деца умират от бомбардировки и глад, болници и училища се разрушават, а стотици хиляди остават без дом.

• Ударите по ирански съоръжения, които са под гаранциите на МААЕ, а след това и по столицата на Катар, са осъдителни.

• Вчера, в Съвета за сигурност, Западът отхвърли рационалното предложение на Китай и Русия за удължаване на споразумението от 2015 г. за иранската ядрена програма, за да се даде време за дипломация. Това окончателно разкри политиката на Запада за саботиране на търсенето на конструктивни решения в Съвета за сигурност на ООН.

• Днес Африка и целият Глобален Юг преживяват ново пробуждане, търсейки пълна независимост, и ООН не трябва да остава встрани. Процесът на деколонизация и други мащабни катаклизми промениха политическата карта на планетата. Глобалното мнозинство шумно отстоява правата си. ШОС и БРИКС играят специална роля като механизми за координиране на интересите на страните от Глобалния Юг и Изток. Влиянието на Африканския Съюз, CELAC и други регионални асоциации нараства.

• Реформата на ООН е само част от сложната задача за трансформиране на цялата система на глобално управление, включително истинската демократизация на МВФ, Световната банка и СТО – съизмерима с тежестта и ролята на Глобалния Юг и Изток в световната икономика, търговия и финанси.

• Дискусиите за глобални реформи не могат да пренебрегнат факта, че международната ситуация със сигурността се влошава. Русия и нейните съюзници предлагат конструктивна алтернатива на този опасен курс: изграждане на архитектура на равна и неделима сигурност в Евразия не за членовете на НАТО и техните съюзници, а за всички страни и обединения на континента без изключение.

• Когато говорим за бъдещето, не бива да забравяме уроците от миналото, особено в ситуация, в която нацизмът отново вдига главата в Европа, а милитаризацията набира скорост. Това е още по-тревожно, като се има предвид, че редица политици на власт в Брюксел и някои столици на ЕС и НАТО сериозно разсъждават за трета световна война като за правдоподобен сценарий. Тези дейци подкопават всякакви усилия за намиране на справедлив баланс на интересите между всички членове на международната общност.

Призоваваме държавите-членки и ръководството на Секретариата стриктно да спазват всички принципи на Устава на ООН без двойни стандарти. Само тогава наследството на бащите-основатели на ООН няма да бъде пропиляно.