Реч на Путин на Международния дискусионен клуб „Валдай“

Реч на Президента на Русия В.Путин на пленарната сесия на XXII годишно заседание на Международния дискусионен клуб „Валдай“

Темата на заседанието тази година е „Полицентричен свят: инструкции за употреба“.

Основни тези:

• Годишният доклад на клуб „Валдай“, както току-що споменахме, този път е посветен на въпросите за многополюсния, полицентричен свят. Тази тема отдавна е на дневен ред, но сега заслужава специално внимание.

• Ще се опитам да отговоря на въпроса какво прави днешната ситуация специална.

Първо, това е много по-отворено, може дори да се каже креативно пространство за външнополитическо поведение.

Второ, многополюсният свят е много динамичен. Промените настъпват бързо, както вече казах, а понякога внезапно, практически мигновено.

Трето, и това е важно, това пространство е много по-демократично. То отваря възможности и път за по-голям брой политически и икономически играчи.

По-нататък. Културните, историческите и цивилизационните особености на различните страни играят по-голяма роля от всякога. Трябва да търсим обща основа и сближаване на интересите.

В това отношение, пето: всякакви решения са възможни само въз основа на споразумения, които удовлетворяват всички заинтересовани страни или огромното мнозинство.

И накрая, възможностите и опасностите на многополюсния свят са неразделни. Разбира се, отслабването на диктатурата, характеризираща предходния период, разширяването на пространството на свобода за всички е несъмнена полза. В същото време, в такива условия, е много по-трудно да се намери и установи този траен баланс, който сам по себе си е ясен и изключителен риск.

• Международните отношения претърпяват радикална трансформация. Парадоксално, многополюсността беше пряко следствие от опитите за установяване и поддържане на глобална хегемония, отговор на международната система и самата история на обсесивното желание всички да бъдат подредени в единна йерархия, със западните страни на върха.

Западните страни не можаха да устоят на изкушението на абсолютната власт.

Някои самодоволно вярваха, че имат право да поучават всички останали.

Други предпочитаха да играят заедно с могъщите, да бъдат послушен обект на търговия и обмен, за да избегнат ненужни проблеми и да получат за това – макар и малък, но със сигурност своя бонус. Впрочем, все още има много такива политици в старата част на света – в Европа.

Онези, които възразяваха и се опитваха да защитят своите интереси, права и възгледи, бяха смятани в най-добрия случай за чудаци, така да се каже, и им беше намеквано: „Нищо няма да ви се получи така или иначе – по-добре се примирете и признайте, че срещу нашата власт сте нищо, празно място“.

А самопровъзгласилите се световни сили „възпитаваха“ най-непокорните, които вече от нищо не се притесняваха, като по този начин ясно показаха на всички, че съпротивата е безполезна.

Това не доведе до нищо добро.

Нито един глобален проблем не беше решен – но постоянно се добавят нови.