Общество

Реч на Кристалина Георгиева на конференцията в Дубровник

Встъпителни бележки на конференцията „Политиката в бурни води: Насърчаване на устойчивостта в Централна, Източна и Югоизточна Европа“

Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ

Добро утро! Благодаря на министър-председателя Андрей Пленкович и на управителя на централната банка Вуйчич за любезната покана, както и на всички вас, че се присъединихте към нас в рамките на третата конференция на Хърватската национална банка и МВФ. За мен е удоволствие да бъда в Дубровник, град, будещ възхищение дълго преди да бъде прославен от Game of Thrones.

От последното издание на конференцията през 2019 г. досега плаваме в наистина в бурни води. Бяхме сполетяни от поредица от наслагващи се сътресения: Covid, войната на Русия в Украйна, криза с разходите за живот и ускоряване на въздействието на изменението на климата.


Тези сътресения — особено войната — засегнаха силно региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа. За Украйна войната е абсолютно опустошителна—както за живота на хората, така и за икономиката. В останалата част от региона тя предизвика безпрецедентна криза на доставките на природен газ и инфлация на цените на хранителните продукти, която засегна най-вече най-уязвимите.

Войната също така ускори геоикономическата фрагментация. Дивидентът от мира след края на Студената война се стопи, тъй като бюджетите за отбрана, разбираемо, нарастват. А европейските и световните вериги за доставки трябваше да се приспособят към новите реалности.

Какво означава всичко това за икономиката на региона? Трайно висока инфлация и слаб растеж. От края на 2022 г. общата инфлация намалява, но все още е болезнено висока, а базисната инфлация все още не е показала ясни признаци на спад. Прогнозираме, че до 2024 г. инфлацията ще се задържи доста над целевите стойности на централната банка.

Що се отнася до растежа, регионът е изправен пред сериозни икономически проблеми. Сравнихме настоящите си прогнози с прогнозата ни за региона преди пандемията, като изключихме Беларус, Русия и Украйна. Ето какво установихме: равнището на реалния БВП през 2024 г. се очаква да бъде с 3,5 % по-ниско от това, което очаквахме в началото на 2020 г. Това е все едно да извадим 50 млрд. евро от джобовете на хората през тези пет години.

Три предизвикателства

Слабото възстановяване, нестихващата инфлация и голямата несигурност означават, че регионът ще продължи да се намира в бурни води. Регионът, обаче, е устойчив. Всъщност можем да почерпим вдъхновение за това как да се справим с днешните предизвикателства от историята на Дубровник като морска република през Средновековието.

Тогава Дубровник се е наричал Рагуза и е изпреварвал времето си в много отношения. Например правителството е осигурявало услуги за бедните хора и сираците и е инвестирало в образованието. Рагуза процъфтява, като изгражда отворена икономика с разумни държавни финанси.

Нека разгледаме как тази история се съотнася към три големи предизвикателства, пред които е изправен вашият регион днес.

Първата е да се намали инфлацията, като същевременно се поддържа възстановяването и се полагат основите на бъдещия растеж. За целта е необходимо паричната, фискалната и структурната политика да работят съгласувано. Що се отнася до паричната политика, държавите с независими централни банки ще трябва да запазят строгата си позиция и евентуално да продължат да я затягат, ако инфлацията не отшуми.

Във фискален план е необходимо да се запази благоразумието и същевременно да се защитят уязвимите – както някога прави Рагуза. В голяма част от региона консолидацията трябва да бъде дори по-амбициозна от планираната в момента. Макар че това е свързано с труден избор, той ще донесе тройна полза — намаляване на инфлацията, понижаване на разходите за обслужване на дълга и укрепване на финансовата стабилност.

Необходими са и структурни реформи, за да се инвестира в хората. Това е лесно да се каже, но много трудно да се направи в период на фискална консолидация. Но действия като преквалификация на работещите и субсидиране на грижите за децата са необходими за разширяване на работната сила и облекчаване на недостига на работна ръка, който задушава растежа в целия регион. Интеграцията на украинските бежанци също ще помогне. Подкрепата за завръщането им в Украйна е от съществено значение, но за много от тях това може да отнеме много време.

Отчитайки това, Полша и Естония са създали онлайн инструменти, които помагат на украинците да си намерят работа по-бързо от предишните групи бежанци. Чешката република решава проблема с недостатъчната заетост, като улеснява признаването на професионалната квалификация на бежанците.


Езиковата подкрепа също ще осигури висока възвръщаемост за приемащите страни. Важно е да се помни, че интегрирането на украинските бежанци на пазарите на труда на приемащите страни е инвестиция и в бъдещето на Украйна — тя предоставя на гражданите й нови умения и връзки, които те могат да пренесат със себе си.

Второто предизвикателство пред региона е енергийната сигурност. Макар че жизненоважните ресурси в миналото не са включвали енергия, Рагуза все още може да ни вдъхнови. За да осигури жизненоважния ресурс на водата, градът построява 12-километров акведукт. Огромна публична инвестиция!

Осигуряването на енергия днес също изисква изграждането на мащабни инфраструктурни връзки. Проектът за синхронизация на балтийските държави и свързване на Естония, Латвия и Литва с електроенергийната мрежа на ЕС е чудесен пример за това. Подобни са и проектите за преодоляване на оставащите тесни места в газопреносната инфраструктура.


А за да постигне напредък както по отношение на енергийната сигурност, така и по отношение на целите, свързани с климата, регионът трябва да повиши публичните и частните инвестиции във възобновяеми енергийни източници. Правителствата могат да приемат по-амбициозни цели за намаляване на емисиите и по-ефективни политики за постигането им. Необходимо е ценообразуване на въглеродните емисии — това е най-бързият и най-ефективният начин за постигане на целите в областта на климата. Стандартите и регулациите обаче също имат своята роля. С правилните действия на национално ниво и с подкрепата на политиката на ЕС в областта на климата регионът може да ускори зеления си преход.

Третото предизвикателство е да се възползвате от възможностите в един фрагментиран свят. Рагуза умело се ориентира във „фрагментацията“ в продължение на векове, поддържайки отворена търговия с империите на изток, запад и север в постоянно променящата се геополитическа среда.

Днес разпокъсаността създава както рискове, така и възможности за региона.


Рискът се състои в това, че някои мултинационални компании може да поискат — или да получат стимули — да запазят производството си у дома. Това би затруднило растежа на икономиките в региона чрез включването им във веригите за доставки на тези компании, както в миналото направиха Чешката република, Словашката република или Словения.

Възможно е някои производства да се преместят по-близо до дома. По-конкретно, мултинационалните компании могат да обмислят преместването на производствата си от отдалечени места, като например Азия.

Кои политики биха позволили на региона да извлече максимална полза от тази продължаваща промяна във веригите за доставки? Отварянето към търговията е една от тях. Друга политика, която ще помогне на страните извън ЕС да привлекат нови инвестиции и да увеличат достъпа си до пазара на ЕС, е да продължат да уеднаквяват своите разпоредби и технологични стандарти.

Всички страни в региона могат да се възползват от добре планирани инвестиции в транспортната и цифровата инфраструктура. Нашите симулации показват, че при подобрена свързаност и същата ефективност на публичните инвестиции като в страните от ЕС-15 въздействието на тези инфраструктурни инвестиции върху дългосрочното производство в този регион може да се увеличи почти двойно.

Ролята на МВФ

С други думи, с правилните политики перспективите пред региона могат да бъдат светли, въпреки че плаваме в бурни води. И МВФ се гордее, че може да си партнира с вас в това пътуване.

Нашите политически съвети и техническа помощ в области като управлението на публичните инвестиции помогнаха на региона да преодолее тригодишните сътресения. Финансирането ни за Косово, Молдова, Сърбия, Северна Македония и Украйна също. А в случая с Косово нашият Доверителен фонд за устойчивост и стабилност ще осигури по-дългосрочно финансиране за посрещане на свързаните с климата предизвикателства.


И това ме води до едно последно, което ме вдъхнови, докато се разхождах по Страдун (историческата главна улица) между старите градски стени: мислете дългосрочно и градете правилно. С правилен избор и правилно изпълнение днешните политици могат да оставят наследство, което да е толкова трайно, успешно и красиво колкото Дубровник.

Благодаря Ви!

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest