Развенчаване на митове: „Руският император показва с пръст откъде да мине влакът Москва-Петербург“
Според легендата руският император Николай I е бил толкова вманиачен да контролира всичко, че дори и строителството на железопътната линия е трябвало да бъде надзиравано от самия него.
При планирането на първата голяма руска железопътна линия от Москва до Санкт-Петербург, императорът собственоръчно начертава правата на трасето на картата, като използва линийка. В определен момент моливът стига до палеца, с който той е държал линийката, и моливът прави завой на картата.
Николай I от Франц КрюгерФранц Крюгер/Ермитаж
Чиновниците, които са се страхували да не разгневят императора, запазват завоя и прокарват железницата точно според линията, начертана от Николай.
Витолд Муратов (CC BY-SA 3.0)
Път към катастрофата
Прословутият завой е недалеч от село Веребя в Новгородска област. В началото тук линия е била съвсем права, но впоследствие възникват огромни проблеми.
Антон Романов
При строителството на прави железопътни линии могат да се срещнат впечатляващи денивелации. Тук обаче те са огромни: станцията Мстински мост се е намирала на височина 79 метра над морското равнище, а следващата, Торбино, вече на 192 метра. Така се стига до много стръмен участък от 21-километров хълм, по който влаковите хем се изкачват, хем трудно се спускат.
Старият мост ВеребяАрхивна снимка
При слизането надолу спирачките им просто прегряват и влаковете имат проблеми при спиранията по пътя към Санкт Петербург и когато се приближават до Мстинския мост надолу по склона. Влаковете от Санкт Петербург, пътуващи към Москва, от друга страна нямат достатъчно мощност, за да се изкачат по хълма, затова се налага да се откачат вагони и след това да се прекарват през хълма на групи.
Мостът Мста, който изгаря през 1869Архивна снимка
През февруари 1852 година, три месеца след пускането в експлоатация на железопътната линия, става авария. На станцията хълмът е толкова стръмен, че ако вагоните бъдат оставен без надзор, то те могат да се спуснат от хълма. Един от влаковете има толкова много вагони, че е било възможно да се качат по възвишението нагоре само на две части, и когато локомотивът поема с втората група вагони, първата група се спуска надолу по хълма от станцията, блъскайки се в локомотива и останалата част от вагоните.
Въпреки това нищо не е направено за ремонта на линията за изкачване до 1869 г., когато Мстинският мост изгаря. След това проверка установява, че железопътната линия там е твърде опасна и подлежи на реконструкция.
Как „пръстът на императора“ наистина се е появил и е изчезнал
Израждането на язовирната стена ВеребяАрхивна снимка
Налага се да бъде изграден заобиколен път, който удължава тази част на железопътната линия с пет километра. Старият мост над река Веребя е съборен и вместо него е изградено водохранилище, като реката влиза в него през тръба.
Язовирът Веребя и тръбата на рекатаАрхивна снимка
Добавени са две станции. Строежът е завършен през 1881 г. и така се появява кривата на картата, наподобяваща „пръста на императора“. Нищо, че въпросният император Николай I вече от 26 години не е сред живите.
Съвременният мост ВеребяNeu-Zwei (CC-BY-SA)
Сега няма да намерите „пръста на императора“ на картата на железопътната линия Москва-Санкт Петербург. През 2000 г. руското министерство на железниците решава да изправи железопътната линия в този участък, защото новите високоскоростни влакове се нуждаят от прав път поради съображения за безопасност, както и да поддържат високите си скорости.
автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
