Развенчаване на митове: не е имало „вълче примирие“ между Русия и Германия по време на ПСВ
Фантастичната приказка за руски и германски войници, които се обединяват, за да заловят глутница побеснели вълци, е именно това… приказка.
През април 2019 г. авторите на видеоиграта Tannenberg, поставена на събития от Първата световна война, свързани с битката при Таненберг (1914 г.), въвеждат в играта елемент, наречен „вълче примирие“, игра в която ти се бориш с вълци.
M2H/Blackmill Games, 2019
Разработчиците на играта изграждат историята върху на пръв поглед реално събитие, за което се твърди, че е съобщено от New York Times на 29 юли 1917 година. Дори има изрезка от вестник, в която тогава се съобщава за събитието:
По време на миналата зимна кампания вълците от полските и руските позиции в Балтика се бяха събрали на такива многобройни глутници в района на Ковно-Вилна-Минск, че се превърнаха в истинска чума както за руските, така и за германските бойни сили. Полуумрелите от глад зверове бяха толкова упорити в нападенията си на малки групи, че станаха сериозна заплаха дори за сражаващите се мъже в окопите.
Опитаха се всякакви средства – отрова, стрелба с пушки, ръчни гранати и дори с картечници в стремежа да се премахне тази напаст. Но всичко беше безрезултатно. Вълците – никъде не могат да се намерят толкова големи и силни, както в Русия – бяха отчаяни в глада си и то въпреки дебнещите ги опасности. На мястото на убитите от руските и германските войски щяха да се появят нови глутници.
Като крайно средствo противниците от двете страни със съгласието на своите командири започнаха преговори за примирие и обединиха сили, за да преодолеят вълчата чума. За кратко време цареше мир. И в никакъв случай не беше случайно, че бе поставена задача да се победи общият враг. Вълците постепенно бяха залавяни и в крайна сметка няколкостотин от тях бяха убити. Другите се разбягаха на всички посоки, спасявайки се от касапница, каквато никогане бяха виждали. Съобщено бе, че войниците повече не са били нападани от вълци“.
„Ла Доменика дел Кориере“, ноември 1914
Тази „информация“ си проправя път във вестниците от онова време, а по-късно дори и в някои исторически публикации. Въпреки това малко хора се осмеляват да проверят източниците на „Ню Йорк Таймс“.
„Бриджпорт ивнинг фармър“, февруари 1917; „Хопкинсвил кентъкиън“, февруари 1917
Междувременно руският учен по лова Сергей Матвейчук заявява, че няма руски източници за тази информация. Най-ранната такава информация е от 15 февруари 1917 г. във вестник „Бриджпорт ивнинг фармър“.
Тогава „Хопкинсвил кентъкиън“ публикува „новината“ (почти със същите думи) на 22 февруари, след „Дейли емпайър“ в Аляска на 16 март.
Снимка на войници, които играят футбол на Ничията земя по време на Коледното примирие през 1914Getty Images
Не е учудващо, че в Русия, при преглед на източници за източната кампания, не се споменава никакво такова „вълче примирие“. И наистина би било нередно и нелогично, ако съперничещите армии внезапно вземат решение за примирие, дори временно, и няма да бъдат намерени никакви описания за него. Коледното примирие от 1914 г. е поредица от прекратяване на огъня по Западния фронт, когато германските и британските войници палят коледни свещи и пеят коледни песни, а по някои участъци от фронта се срещат и си разменят подаръци. Примирието продължава до деня на Нова година и е широко отразено в мемоари, вестници и официални документи.
източник: bg.rbth.com
