Разговор с Кристалина Георгиева за ваксинациите и промените в климата със Сесилия Малмстрьом
Добро утро. Казвам се Сесилия Малмстрьом. Старши научен сътрудник съм в Института „Питърсън“.
Имам огромното удоволствие днес да представя нашия събеседник и специален гост – управляващия директор на МВФ, г-жа Кристалина Георгиева, която ръководи организацията от октомври 2019 г.
Кристалина, за мен е огромно удоволствие да сте тук. МВФ, разбира се, изигра много важна роля по време на пандемията и знам, че Фондът оказва широка подкрепа на държавите членки по различни начини. Бих искала, обаче, да поговорим за възстановяването, за това, което идва след пандемията. Този разговор, разбира се, е свързан до голяма степен с ваксинирането и разпространението на ваксините в световен мащаб. Способността ни да се справяме с различните щамове и мутации на вируса и делът на ваксинираното население в глобален мащаб в някои страни се повишава изключително бързо, но в други остава подчертано неравномерно, а много развиващи се страни изпитват остър недостиг на ваксини. Знам, че заедно със СТО, Световната банка и Covax МВФ се ангажира да призове за глобална кампания за ваксиниране. Икономическата криза със сигурност не може да приключи, докато не приключи здравният й аналог. Двете са изключително тясно свързани. Затова в наш общ интерес е целият свят да се ваксинира. Никой не е в безопасност, докато всички не са в безопасност. Знам, че призовахте тези седем държави и други да дарят ваксини. Те го направиха. Но, разбира се, това не е достатъчно. Давам си сметка, че МВФ се ангажира с много от тези въпроси, а неотдавна публикувахте и доклад за пандемията. Можете ли да ни разкажете малко повече за това?
УД: Благодаря ви много, Сесилия.
Нека премина направо към въпроса ви. Миналата година световната икономика беше много тежко засегната, като в процентно отношение отбеляза най-големия спад в мирно време от Голямата депресия насам. В момента стремежът към възстановяване, като вече знаем убедително, зависи от две неща. Едното е решимостта да се осигури подкрепа чрез стимулиране на паричната политика и фискални мерки, докато не преминем от другата страна. Второто е решимостта да сложим край на пандемията, за което ваксинацията е от решаващо значение. Така че през тази, а вероятно и през следващата година нашата институция ще разглежда ваксинациите като икономическа политика, която в някои държави на практика поставяме на нивото на традиционните макроикономически политики, ако не и над тях. Защо? Защото, ако не успеем да се справим с пандемията като световна общност, тя ще продължи да задържа възстановяването. Какво всъщност съдържа планът, който нашият екип предлага. Той е разработен на основата на солидни доказателства, които сочат, че нивата на ваксинация над 40, 50, 60 % осигуряват трайна платформа за възстановяване. Така че призоваваме света да се мобилизира и всяка страна да ваксинира до 40 процента от населението си тази година и до 60 процента до средата на следващата година. Този призив почива на внимателно проучване на жизнеспособността на нашето предложение. Този отговор е възможен, но изисква петдесет милиарда долара под формата на финансиране, както и силно международно сътрудничество. По отделни пера това са 50 милиарда, които трябва да осигурим за самите ваксини, в съчетание с дарения от страни, които имат свръхзапаси от ваксини. Тези две условия ще ни позволят убедително да постигнем целите, които очертах. Необходими са ни и средства, за да разширим производството на ваксини отвъд прогнозираното към момента ниво — казваме, че се нуждаем от около 11 милиарда дози, но всъщност се нуждаем от повече. Защо? Защо? Защото може да възникне необходимост от използването на бустерни дози. А също и защото, когато ваксинираме хора в развиващите се страни, нивото на загуба на ваксини е по-високо. Здравните системи в тези страни не са оборудвани достатъчно добре, за да се справят със сложността на процеса на ваксиниране. Нуждаем се от средства, които да ни помогнат да превърнем флаконите в поставени инжекции. С други думи, трябва да помогнем на бедните страни с логистиката и доставката на ваксини. И на последно място, но по важност, необходими са ни средства, защото от този момента до постигането на необходимото ниво на ваксиниране на населението, ще имаме нужда от тестове и проследяване на контактите, лични предпазни средства, кислород и терапии. Така че, още когато разработвахме този пакет, беше пределно ясно, че цената от 50 милиарда, колкото и значителна да е, е нищожна в сравнение с икономическите ползи, които според нашите изчисления са от порядъка на девет трилиона долара под формата на допълнително производство от сега до 2025 г. Изследвахме също така значението на тези девет трилиона долара за развитите икономики. Според нашите прогнози, те биха могли да получат 40 % от тези средства. И част от ползата за тях ще бъде един трилион долара под формата на допълнителни данъчни приходи, просто защото икономиката се раздвижва и продуктът се увеличава. Тези разчети се базират на ясна икономическа логика, но отвъд нея, това става дума за нашата споделена човечност. За етична логика. Не е редно хората да умират ненужно, защото не сме оказали необходимото съдействие, за да сложим край на пандемията — да защитим живота и поминъка си. Позволете ми да завърша с няколко думи за търговията. В нашия план търговията играе изключително важна роля. Именно затова планът ни получи подкрепата на д-р Нгози и е важна част от решението, към което се стремим. Приносът на търговията се изразява на първо място в премахването на ограниченията и улесняването на доставките на ваксини и на необходимите консумативи за тяхната употреба, включително на терапевтични средства, кислород и всичко друго необходимо. Търговията има значение, като стимулира съгласувани усилия от страна на производителите съвместно с политиците и търговските органи, и бих желала да похваля СТО за това. Търговските дискусии обаче са от значение и поради разбираемото искане от развиващите се страни за по-широка платформа за производство на ваксини на повече места, а преговорите се засилват относно потенциално много тясно дефиниран отказ от интелектуална собственост, за да се превърне това в реалност. Бих желала да поздравя всички в СТО, особено д-р Нгози, която като бивш председател на GAVI познава темата изключително добре, за усилената им работа и на трите фронта – премахване на бариерите, осигуряване на платформа за дискусии с производителите и политиците в рамките на СТО и работа по потенциално много тясно дефинирано освобождаване от интелектуална собственост в контекста на борбата с тази и други пандемии в бъдеще.
Събеседник 1: Да, пандемията със сигурност даде възможност и за нови видове сътрудничество и засили сътрудничеството между международните организации по начин, на който не сме били свидетели в миналото.
Какво се случва с този разработен съвместно с Covax и СТО план? Как върви изпълнението му? Как се приема от богатите страни? Кой трябва да свърши работата?
УД: Наблюдаваме много обещаващ напредък във всички аспекти, за които се застъпваме. Виждаме повече усилия от страна на Covax. Инициативата повиши целите си за ваксиниране на до 30 % от населението през тази година и аз горещо приветствам това. Най-важно обаче е, че беше осигурено финансиране за постигането на целта от 30 %. Виждаме напредък и в даряването на дози от страни със свръхзапаси на страни с недостиг на ваксини. Продължаваме да настояваме това да става по възможно най-добре координирания начин, за да гарантираме максимална ефективност. Африканският съюз се активизира и бяха положени координирани във висока степен усилия както чрез организацията, така и чрез Covax. В областта на търговията също наблюдаваме повече положителни отколкото отрицателни стъпки. След избухването на пандемията икономиките от Г-20 докладваха за сто и четиридесет нови търговски мерки, като сто и една или седемдесет и два процента от тях са насочени към улесняване на търговията и достъпа на доставките на здравни продукти до правилната дестинация. Тридесет и девет мерки, това са 28 процента, бяха ограничителни и включваха забрани за износ, чието поддържане е изключително вредно. На пръв поглед за момента изглежда, че действията с положителен знак надвишават значително тези с отрицателен знак. Ако изчислим тези действия в обем на засегнатата търговия, той е почти еднакъв – сто милиарда под формата на улеснения и сто милиарда под формата на ограничения. Добрата новина е, че половината от въведените ограничителни мерки бяха премахнати. Аз очевидно се присъединих към призива на д-р Нгози за премахване на ограниченията като цяло. Това са все положителни стъпки, въпреки че остава да извървим дълъг път и трябва да внесем чувство за неотложност. Видяхме как вариантът „Делта“ обикаля света и поразява драматично страните с по-слаби здравни системи. Вероятно ще станем свидетели и на други варианти, а дори това да не се случи, съвършено ясно е, че с темпото, с което се движим днес, няма да успеем да сложим край на пандемията толкова бързо, колкото е необходимо, а именно до края на следващата година. Защо настоявам за бързина? Защото ускоряването на процеса ще струва същите пари, но ще има по-голямо въздействие. И затова моят призив днес и всеки ден е „да работим усилено в полза на бъдещето“. Апелът ми към страните със свръхзапаси от ваксини е да не чакат момента, в който вече ще са ваксинирали цялото си население, а да предвидят как ще се развият плановете им и да предоставят предварителна информация за това, което могат да направят. А за преодоляване на недостига на финансиране са необходими допълнителни безвъзмездни средства. Изключително належащи са две конкретни действия. Първото е осигуряването в спешен порядък на пакети, които включват кислород, лични предпазни средства и терапевтични средства за страните, засегнати от новия вариант, особено за бедните страни. Трябва да сме сигурни, че те ще получат подкрепа, за да избегнем предотвратимата загуба на живот. И второто, което става ясно днес, е, че през септември, октомври, ноември и декември развитите икономики ще освободят допълнителни дози за развиващия се свят, което налага да се уверим, че развиващите се страни могат да използват тези дози, разполагат с необходимото оборудване, имат необходимия капацитет за охлаждане и могат да проведат кампании за мобилизиране на населението за ваксиниране. Ако не се справим с тези предизвикателства сега, те ще се окажат пречка. И именно затова ми се иска да видя по-засилено даряване на ваксини и пари сега, а не по-късно.
Събеседник 1: Да, със сигурност има елемент на спешност. Мисля, че много от нас могат да се съгласят с това. Знам, че МВФ и Вашият екип бяха много активни в опитите да предоставят средства за облекчаване на дълга и разработването на специални програми на държавите членки. Прочетох в една статия във „Файненшъл таймс“, че МВФ започва да звучи като агенция за развитие или благотворителна фондация. И предполагам смятате, че това е по-скоро комплимент, отколкото обида. Нещата, разбира се, са много тясно свързани. Ако не се справим с кризата в здравеопазването, няма да можем да се справим с икономическата криза. Споменахте варианта „Делта“. Ще има вероятно и други варианти, които ще ни изненадат. Така че кризата определено не е отминала. Въпреки това има някои положителни признаци—вижда се светлина в края на тунела. Европейският съюз също публикува доста оптимистична прогноза за среден растеж от 4,8 % през следваща година. Мисля, че според прогнозата на МВФ, прогнозираният ръст в световен мащаб е 6 %, а в САЩ – 7 %. Тези цифри, разбира се, варират в различните страни. Знаем, обаче, че този процес е много неравномерен и е свързан с това, което наричате „възстановяване на две скорости“. Но каква е Вашата оценка за икономическите перспективи, при условие че ваксините се разпространяват, световната търговска система улеснява тяхната доставка и богатите страни продължават да бъдат щедри и да помагат на целия свят в осигуряването на ваксини и инфраструктура, за да могат гражданите им да получат тези ваксини?
УД: [00:19:26] Когато се пише историята на тази криза, бих очаквала доста положителни отзиви за направеното по един добре синхронизиран начин за недопускане на превръщането на рецесията в депресия. И искам да отдам дължимото на централните банки и финансовите органи, които много бързо разбраха за какво става дума в тази криза. Но нека започна с МВФ. Направеното всъщност намали три пъти дълбочината на рецесията. С други думи, рецесията щеше да бъде три пъти по-тежка без фискалните мерки на стойност близо 28 трилиона долара и изключително ефективното приспособяване на политиката. Наред с това трябва да споменем учените, които разработиха ваксини в рекордно кратки срокове, както и способността на света да се мобилизира, за да сложи край на пандемията. Тези две предпоставки работят в полза на световната икономика. Въпреки че новият вариант на Делта доведе до нова пауза, прогнозираме забележително възстановяване през 2021 г. Все пак шестте процента ръст на световната икономика бяха шест процента през април. През юли цифрата остава шест процента, но в периода между април и юли структурата й се промени. Прогнозите към момента сочат, че някои страни ще се възстановяват с по-бърз темп от останалите, а в други растежът ще бъде по-скромен. На какво се дължи тази разлика? Преди всичко на бързината и ефективността на ваксинирането и наличието на фискално пространство за действие. Ето защо ние настояваме за повсеместно ваксиниране като икономическа политика и като институция сме на разположение на нашите държави членки, за да осигурим фискално пространство за страните, които изпитват най-силни ограничения. В тази криза МВФ направи за членовете си повече откогато и да било в историята си. Предоставихме спасителна финансова помощ на 86 държави. Заедно с членовете си продължаваме да предприемаме забележителни действия, въпреки че отново, нерядко говорим за фрагментация и липса на политическа воля за действие в световен мащаб. Но ето, нашите членове в крайна сметка се съгласиха да подкрепят отпускането на 650 млрд. долара специални права на тираж, за да увеличим резервите и да създадем фискално пространство там, където то липсва. Освен това нашите най-заможните сред нашите държави членки, тези с най-големи резерви, са готови да предоставят част от новите си СПТ на страни, които имат остра нужда от допълнителна помощ. Очакванията ми са, че ще получим значителна сума. Г-7 се ангажира да предостави сто милиарда долара. Надявам се, че тези намерения ще се реализират. По този начин ще увеличим приноса на новото разпределение за членовете, за страните с най-сериозни нужди. И нека завърша отново, споменавайки […] съществува дух на сътрудничество, който е безспорно необходим — категорично се нуждаем от повече сътрудничество — и трябва да признаем и отдадем необходимото на този факт. Международните организации, Световната банка, Световната търговска организация и МВФ, в сътрудничество с Covax и GAVI, създадохме нещо, което наричаме „оперативен щаб“ — място, където да се проследява напредъка в областта на ваксинациите. Къде са пропуските? Защо съществуват? Как можем да ги отстраним. Точно това е мястото, където според мен трябва да даваме тласък на общото ни движение като свят. Силата на колектива пред лицето на заплахи, които очевидно ще бъдат по-чести и по-опустошителни в бъдеще.
Събеседник 1: Бих искала да кажа и това, че кризата, пред която сме изправени, е огромна и виждаме доказателства за това.
Видяхме го в Канада, в САЩ, виждаме го в момента в Белгия, Нидерландия и Германия – наводнения, опустошения, проблем с климата. Това е продължаваща криза, с която няма да можем да се справим след пандемията. Мисля, че повечето учени са съгласни, че е необходимо да се определи цена на въглеродните емисии.
Различията да по отношение на това как и под каква форма, без да се навлиза в конкретни предложения. Разбира се, има дискусия за това как светът може да допълнително да засили сътрудничеството си в тази област. И това е тема, с която МВФ се занимава от дълго време, както в светлината на пандемичната криза, така и преди нея — а именно как търговията може да интегрира в още по-голяма степен повече от климатичните аспекти на глобалния обмен?
УД: Благодаря Ви за този въпрос. Търговията действително играе важна роля. Всъщност това е така от години. В търговските споразумения има много случаи на включване на глави за устойчивост на околната среда. Те са наистина важни. В споразумението между САЩ, Мексико и Канада обърнахме внимание на околната среда и темата получи огромна подкрепа. Второ, имаше намерение за воденето на преговори за споразумение относно екологичните стоки. То беше замразено. Надявам се това да се промени, защото ако улесним трансграничния поток на екологични технологии и решения, това със сигурност ще помогне за устойчивостта в борбата с изменението на климата. Видяхме, че в Нова Зеландия и други страни се появяват предложения за споразумение на СТО относно изменението на климата, търговията и устойчивостта. Всичко това е много положително и е стъпка в правилната посока. Позволете ми да спомена и данъка върху въглеродните емисии. Ние от МВФ направихме значителен обем изследвания за това как можем да постигнем целите на Парижкото споразумение. Съвършено ясно е, че ценообразуването на въглерода трябва да бъде част от решението. Без ценообразуване на въглеродните емисии предприятията и потребителите просто няма да имат стимул да се променят достатъчно бързо, за да можем да задържим повишаването на глобалната температура до 1,5 градуса по Целзий или поне под 2 градуса по Целзий. И така, как да определим цената на въглерода? Има три начина. Най-ефективният е този, който е избрала Швеция – облагане с данъци. Можем също така да търгуваме, като въведем ограничения. Това също е ефективно, макар и в по-малка степен от данъка, но би имало положителен резултат. И трето, можем да въведем регулаторни изисквания, които се изразяват в еквивалентност на цената. Нека го наречем „сенчесто ценообразуване на въглерода“. Някои държави са избрали този път. Който и път да изберете, важното е да се достигне правилното ниво на цената на въглеродните емисии, която се повишава по предвидим начин, за да можем да защитим планетата и нашето бъдеще. Ако държавите не направят това едновременно, неизбежно ще се стигне до изтичане на въглеродни емисии и затова Европейският съюз излезе с Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите и други държави вече обсъждат това предложение. Според нас най-добре би било, ако държавите се движат в синхрон с въвеждането на цената на въглеродните емисии и нейното постепенно увеличаване. Това би премахнало необходимостта от гранично регулиране. Но ако случаят не е такъв, тогава граничната корекция се превръща в необходимост от гледна точка на конкурентоспособността, а също така предлага стимул на държавите да се движат по-бързо по отношение на ценообразуването на въглерода. Позволете ми да спомена няколко цифрите, които илюстрират ситуацията, в която се намираме днес. В света цената на въглеродните емисии е средно три долара на тон. До 2030 г. тя трябва да достигне 75 долара за тон. Това е разстоянието, което трябва да изминем. И смятам, че докато извървим този път обсъждането на въпроса за коригирането на въглеродните граници се превръща в необходимост. В МВФ правим алтернативно предложение. Предложихме въвеждането на международна долна граница на цените на въглеродните емисии, въз основа която различните групи държави, по-богати и по-бедни, да определят цена на въглеродните емисии, която съответства на тяхното ниво на развитие. И тази долна граница на цените на въглеродните емисии да покрива около 80 % от световните емисии. С други думи, схема, в която участват всички големи замърсители. Това би било начин да се намали спешността и да се търсят мерки, свързани с търговията, или такива, които в крайна сметка ще засегнат работата на СТО. И нека завърша с мнение, което изразява дълбокото ми лично убеждение. Ако успеем да преминем към ценообразуване на въглеродните емисии в страните на различни нива на развитие, вместо да създаваме свят, в който трябва да има приспособяване на границите – и страна след страна трябва да се справя с това предизвикателство – ще направим живота на д-р Нгози много по-лесен. Аз също смятам, че програмата за търговия в днешния ѝ вид е изключително сложна и трудна. Така че защо да не се опитаме да намерим решение, което е по-ефективно и ни позволява да избегнем нова област на потенциално търговско напрежение?
