Разговор по повод годишното обръщение на президента на САЩ „За състоянието на Съюза“ между Управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева и Алекзандър Стъб, 6-ти май

КГ: Тук съм, Алекс. Съжалявам, че техниката ни създава проблеми, но се надявам да се получи добър разговор.

АС: Разговорът винаги е добър, когато сте сред поканените. Ако ми позволите, Кристалина, нека в оставащите 20 минути да обсъдим няколко въпроса от интерес за нашата аудитория. Разбира се знаете, че Кристалина е една от нашите супер звезди. В момента тя е управляващ директор на МВФ, а наред с други постове е била и Еврокомисар. Нека се опитаме да се съсредоточим върху три неща, като започнем с преглед на световната икономическа перспектива, и поставим акцент върху нея. Първият ми въпрос към Вас, Кристалина, е свързан с ролята Ви в разрешаването на финансовата криза и кризата с еврото, а сега и в намирането на решения в контекста на кризата вследствие на COVID. По какво се различава настоящата криза, породена от пандемията, от предходната финансова криза? Каква е гледната точка на МВФ?

КГ: Кризите се различават по три неща. Първо, това е истинска световна криза по време на световна финансова криза. Тя засегна предимно развитите икономики и възникващите пазари, като много от тях преминаха през нея доста стабилно. Второ, това е изключително необичайна криза, която засегна както търсенето, така и предлагането. На практика казахме на производителите да не произвеждат, а на потребителите — да не потребяват. И на трето място, кризата е много различна по своето въздействие. Това, което наблюдаваме в момента са значителни различия във фискалните възможности за действие и различията в ситуацията с хода на ваксинацията в различните части на света. Казано просто, изправени сме пред риск от огромно разминаване: част от света – предимно развитите икономики и някои възникващи пазари — вероятно ще се възстановят много по-бързо, докато останалите възникващи се пазари и страните с ниски доходи ще продължат да изостават. И това налага да се съсредоточим върху начините за ускоряване на излизането от кризата във всички части на света. Знаем, че има две неща, върху които всички трябва да се съсредоточим и които трябва да направим. Първо, да признаем, че политиката на ваксините през настоящата и 2022 година е най-важната икономическа политика. Ваксинирането на населението навсякъде по света е единственият път за излизане от кризата. И второ, трябва да помогнем на държавите с по-малък собствен капацитет. МВФ мобилизира усилията си именно в това направление. Предоставихме подкрепа на 86 държави.  Никога досега не сме правили толкова много за токова кратко време. С подкрепата на нашите членове ние предлагаме ново разпределение на специалните права на тираж, които по същество са резервните активи на МВФ, на стойност шестстотин и петдесет милиарда щ.д., за да повишим резервите във всички точки на света.

АС: Да, наистина е интересно да се види, че този път МВФ играе различна роля, и мисля, че сте напълно прав за това, че в много отношения кризата е глобална и в този смисъл — симетрична. Тя обаче е асиметрична по своето въздействие и начинът, по който ще излезем от нея, също ще бъде асиметричен. Бихте ли представили някои от идеите в прогнозите? По-конкретно, как виждате световната икономическа перспектива? Кога за последен път публикувахте данни и как виждате развитието на икономиката през следващите месеци?

КГ: През април публикувахме малко по-оптимистична прогноза за световната икономика, която е стъпила на по-здрава основа. Имаме два мощни двигателя – американската и китайската икономики. Очакваме до лятото Европейският съюз също да навакса с ваксинациите и да ускори възстановяването си на тази база. Числото, което сме заложили за тази година е шест процента ръст, за следващата година – четири цяло и четири процента икономически растеж [през тази година]. На пръв поглед това е много силен показател. Нека обаче не забравяме, че през 2020 г. световната икономика се сви с три процента и за повечето страни наваксването ще се проточи в рамките на дълъг период от време. Очакваме, че тази година резултатите на 150 икономики ще бъдат под предкризисните нива, достигнати през 2019 г. Още по-обезпокоително е очакването ни 110 икономики да не успеят да достигнат предкризисните си нива до края на следващата година. Така че, когато гледайки тази картина, си даваме сметка, че неравномерното възстановяване е сериозен проблем, с който трябва да се съобразяваме. В прогнозите си за тази и следващата година също така ясно посочихме, че съществува огромна несигурност най-вече в надпреварата между вируса и ваксината. Свидетели сме на изключително тревожни събития в Индия. Все още не знаем какво ще бъде действието различните мутации на вируса. В този контекст международното сътрудничество както в областта на здравеопазването, така и в икономическата област е от първостепенно значение. Този проблем засяга всички. И ще можем да се справим с него само заедно.

АС: Мисля, че сте напълно прав — втората тема, която исках да засегна, е идеята за зелено възстановяване от кризата вследствие на COVID, изменението на климата и устойчивостта. В момента чета с огромен интерес последната книга на Бил Гейтс, в която той говори за това, че светът отделя или добавя около петдесет и един тона въглерод годишно. И, да, знам, колко категорична са позициите Ви относно необходимостта да се борим с изменението на климата и зелените въпроси. Така че първият ми въпрос е как можем да използваме кризата, за да изградим по-неподатливи на сътресения и по-устойчиви икономики?

КГ: Урокът от тази криза трябва да бъде да мислим за устойчивостта по различен начин — в много по-широки измерения отколкото след кризата през 2009 г., когато се съсредоточихме върху устойчивостта на банковата система. Направеното тогава даде добър резултат. За щастие, в момента не сме изправени пред финансова криза, но това просто не е достатъчно за един много по-податлив на сътресения свят. Кризата вследствие на изменението на климата несъмнено е също толкова драматична, макар и не толкова внезапна, колкото кризата вследствие на COVID, а навярно и по-драматична от нея. Когато разглеждаме устойчивостта в контекста на поуките от кризата вследствие на COVID, виждаме необходимостта от устойчиви индивиди — добре образовани, здрави, ползващи се от социална закрила, която им позволява да поемат сътресения, за да могат да продължат да функционират. Нуждаем се от устойчива планета – обстоятелство, което за съжаление твърде дълго пренебрегвахме. Разбира се, нуждаем се и от устойчиви икономики, които разполагат с ясен капацитет за използване на данъчната система за повишаване на приходите и, като следваща стъпка, подобряване на качеството на разходване на публичните средства, за да използваме парите по-добре. Когато започнахме да работим по оценката на отражението на настоящата криза върху климата, първоначално много от нас, включително и аз, бяхме силно притеснени, че COVID ще измести климатичната криза от световния дневен ред. Изглежда, обаче, се случи точно обратното. Днес хората са по-наясно, че сме силно зависими както от майката природа, така и един от друг. Виждаме, че постепенно започва да се обръща много по-голямо внимание на екологосъобразния отговор на COVID — нагласа, която води до повишаване на разходите за устойчивост на изменението на климата, както в публичния, така и в частния сектор. На първия етап, до октомври 2020 г., много малка част – около пет процента от финансирането, заделено за борба с предизвиканата от COVID икономическа криза, беше насочено към нисковъглеродни инвестиции за повишаване на устойчивостта на сътресения вследствие на изменението на климата. Този процент се повишава. В това отношение, бих желала специално да поздравя ЕС. Ангажиментът от 37 % в плана за възстановяване „Следващото поколение на ЕС“ е примерът, който всички трябва да следват. В МВФ очевидно ще продължим да се застъпваме за прилагането на подход с три направления: първо, определянето на цена на въглеродните емисии, която постепенно да се увеличава, за да има надежден и силен стимул за декарбонизация. Второ, публични инвестиции в огромен мащаб за създаване на инфраструктура за новата икономика на климата. Трето, справедлив преход: трябва да гарантираме предоставянето на подкрепа на онези части от икономиката и групи от обществото и хора, които ще бъдат негативно засегнати от този преход, за да можем всички заедно да преминем към устойчиво бъдеще.

АС: Да, знаете ли, мисля, че това е един ясен и отличен дневен ред от три точки. Наистина ми харесва начинът, по който формулирахте констатацията, че ковид всъщност е повишил степента на осъзнаване на проблемите, свързани с изменението на климата. Мисля, че сте напълно права. Знаете, че усилията ни в борбата с изменението на климата няма да се увенчаят с успех благодарение само на приемането на регулации. Това със сигурност ще се случи чрез стимули и технологични иновации. Между другото интересен е фактът, че ако отделяният въглерод е 51 тона, т.е. един милиард тона въглерод годишно през годината на кризата вследствие на COVID, общият обем на отделения въглерод ще бъде четири милиарда тона по-малко. Но потреблението на енергия разбира се няма да намалее. Именно затова смятам, че програмата на МВФ е много добра. А сега нека премина към третата и последна област, която бих искал да обсъдим днес. И това е отговорът на пандемията, защото по думите на Иван Кръстев, един от Вашите сънародници — съществува нещо като диктатура на сравненията, но на ситуацията може да се погледне и от положителна страна. Вие сте в състояние да правите сравнения и съпоставки, така че кои според вас са добрите практики за периода на възстановяване след пандемията? Кои са страните, които се справиха добре?

КГ: Видяхме, страните, които се справиха добре, въведоха мерки за ранно овладяване на пандемията, прилагайки научно обоснован подход за проследяване на контактите, редовно тестване и гарантиране на безопасността на хората, като същевременно предприеха действия, за да гарантират продължаващото функциониране на своите икономики. И тук не става дума богати или бедни страни. Въпросът опира до предпазливост. Една страна като Виетнам се справи отлично. Същото важи и за Южна Корея. В момента се намираме в следващия етап на ваксиниране, което също се прави по систематичен и научно обоснован начин. Вторият въпрос е как държавите използват фискалното пространство, с което разполагат, за да насочат подкрепата към най-уязвимите хора и части на икономиката. Разбира се, мерките в тази област зависят в много по-голяма степен от доходите. Напредналите икономики предоставиха почти 28 % от своя БВП, за да подкрепят своите предприятия и граждани чрез инструментите на паричната и фискалната политика. В страните с възникващи пазари – тази подкрепа възлиза на приблизително седем процента, а страните в по-ниски доходи – на по-малко от два процента (около 1,9 процента) от техния малък брутен вътрешен продукт. Така че трябва да си даваме сметка, че политиците разумно предприемат определени действия, но не могат да предприемат други без в определена степен да разчитат на международното сътрудничество. И може би най-важното нещо, за което трябва да си дадем сметка, е, че кризата все не е приключила и че изходът от нея тепърва предстои. От огромно значение ще бъде какви действия ще предприемат правителствата, политиците и компаниите в хода на възстановяването, за да намалят белезите от кризата. И тук искам да отбележа две неща. Едното е, че оттеглянето на политическите мерки за подкрепя в определен момент е неизбежно. Това трябва да се направи изключително внимателно, тъй като през миналата година броят на фалитите беше по-малък от средния за предходната година. Защо? Заради огромната подкрепа, предоставена по линия на въведените политики. Да, тази подкрепа ни помогна да преминем през кризата и без нея рецесията щеше да бъде три пъти по-дълбока, но тя не може да бъде поддържана вечно. И когато започнем да оттегляме политическите мерки, фирмите на по-нестабилна основа в сектори, които се свиват при излизането от кризата, неизбежно ще се окажат в по-тежко положение и загубите на банките ще се увеличат. В този момент от огромно значение ще бъдат добрите законодателни рамки за несъстоятелност, създадени, за да подпомогнат този преход. Второ, трябва да се подготвим за евентуално повишаване на лихвените проценти, като особено важно е да се следят лихвените проценти в САЩ, тъй като те оказват значително влияние върху останалата част от света. Когато говорим за ниски лихви за по-продължителен период, нямаме предвид ниски завинаги. След като този неизбежен процес на силен растеж даде бъде отразен чрез втвърдяване на паричната политика, ще се изправим лице в лице със сериозния риск, който поражда огромното разминаване, за което говорих. В условията на потенциално повишаване на лихвените проценти страните, които все още не са навлезли в етап на растеж ще изостанат допълнително, ако са особено задлъжнели, и могат да се окажат в много тежко положение. Така че на следващ, важен етап ще трябва да мислим за дългосрочните последици от кризата, за изхода от прилаганата по-необходимост гъвкава парична политика и как да го реализираме по възможно най-благоразумния начин. Не съм уверена че това, което ни предстои, ще бъде най-лесната задача. Твърде вероятно е да се окаже, че преминаването към следващия етап на възстановяването ще изисква много повече от политиците. И един последен въпрос. Кризата винаги е и възможност. Знаем, че и преди сме имали проблеми — анемичен растеж, ниска производителност, надвиснала климатична криза и протести в много страни, поради нарастващото неравенство. Как ще се справим с тези проблеми сега, когато имаме възможност да реформираме данъчната политика, да я приспособим към нуждите на 21-ви век? Как ще се справим с неравенствата и климатичната криза – това са въпросите, които ще определят нашето наследство и от нас зависи да да предприемем действия, които ще ни помогнат да изградим по-справедливо и по-зелено бъдеще.

АС: Мисля, че формулирахте проблемите отлично и с удоволствие бих приключил с това, но има още един въпрос, който бих искал да Ви задам, Кристалина. Днешният ден беше изключително наситен с много и изключително интересни новини. Знаете това, защото и двамата сме запалени активисти в Twitter и следите случващото се. Следите новините, както и аз. Голямата новина вчера дойде от президента Джо Байдън, който се обяви за премахване на правата на интелектуална собственост върху ваксините — по същество за отмяна на патентите. А днес, разбира се, в рамките на събитията около обръщението „За състоянието на Съюза“, председателят на Европейската комисия, по същество каза същото или поне, че съществува готовност за обсъждане на въпроса. След това дойде новината за по-скептичната позиция, изразена от канцлера Ангела Меркел. Правя тези уточнения с амбицията на нещо като начинаещ журналист. Каква е позицията или какво е мнението на управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева по този въпроси? Ще помогне ли това за облекчаване на производството на ваксини? Какви са първоначалните ви мисли по този въпрос?

КГ: В МВФ ясно заявихме, че икономическите аргументи за премахване на пречките за ускоряване на производството и ваксинацията са много силни. Ако ускорим ваксинирането, през 2025 г. ще бъдем по-богати с девет трилиона долара. Създаването на възможност за увеличаване на производството е един от факторите, които ще допринесат за траен кризата и то без ненужно забавяне. Но позволете ми да отбележа още две неща. Усилията ни ще се увенчаят с успех при две условия. Първото от тях е наличието на напълно прозрачен процес на разпределение на производствения капацитет и след това разпределение на ваксините, които се произвеждат. Днес ние просто не знаем колко се произвежда къде, кой е договорил ваксините, какъв е графикът за доставка, което означава, че прозрачността е от първостепенно значение за справедливото разпределение на ваксините. Знам, че мнозина в Г-20 говорят за по-прозрачна координация на производството. Така че, ако в развиващите се страни има по-бързо преместване на производствен капацитет, ако има прозрачност, това със сигурност ще помогне. Второ, трябва да помним, че има причини, поради които хората са загрижени за това, а причината номер едно е за здравето на хората и фалшифицирането. Ваксиниране с ваксини, произведени по нежизнеспособен начин, меко казано, или просто печелене на пари от симулиране на производството. Така че в тази извънредна криза има смисъл тази извънредна стъпка да се предприеме временно, някои казват, че може би 18 месеца е необходимият период, може би две години, за да се подпомогне увеличението на производството. Но това не е панацея. Трябва да се осигури наличието на другите две условия, прозрачност и мерки за предотвратяване на фалшифицирането на ваксини, което между другото вече се е случило на няколко места. И затова мисля, че е от изключително значение да обърнем внимание на конкретната реализация на едно такова решение.

АС: Мисля, че това е наистина добър финал на нашата дискусия, както и че аргументите, които споделихте, за облекчаване на достъпа до права на интелектуална собственост бяха наистина добре премерени и отлично обосновани. Разговорите с Кристалина винаги са привилегия. Този път не се виждахме на екрана, но може би следващата година ще имаме възможност отново да се срещнем по повод на речта на президента „За състоянието на съюза“.

КГ: Имате думата ми, Алекс. Следващият път ще участвам триизмерно.

АС: Чудесно, а аз се надявам, че следващата година ще можем да се прегърнем без маски. С това се насочваме към края на днешната дискусия. Бих искал лично разбира се лично да благодаря на Кристалина Георгиева за това, Управляващ директор на МВФ, за това, че се присъедини към нас.

Pin It on Pinterest