Разговор на Управляващия директор Кристалина Георгиева с журналиста от вестник „Вашингтон пост” Дейвид Игнейшъс

Дейвид Игнейшъс: В резултат на глобалното ваксиниране, което сте предложила на колегите си от МВФ, до края на тази година 40 процента от населението на света ще бъдат ваксинирани, а до края на 2022 година ваксинираните ще бъдат поне 60 процента. Това очевидно е амбициозна цел за нас. Преди всичко ще бъдат уточнени подробностите, колко ще струва това и кой ще плати.

УД: Съвсем ясно е, че сме изправени пред едно опасно разминаване в икономическото благосъстояние. Група от високо развитите икономики и някои развиващи се пазари очакват силно възстановяване, докато останалата част на света изостава. В основата на успешните действия във връзка с политиката за възстановяване на икономиката и напредъка в областта на ваксинациите е залегнала грижата за защита на хората от пандемията. Изоставането в тази област оказва много силен натиск, както върху хората, така и върху икономиката, при което рисковете пред глобалното възстановяване са значителни. Така че, ако искаме да преодолеем пандемията по-бързо в името на всеобщото благо, трябва да съсредоточим вниманието си върху повсеместното ускоряване на ваксинирането. Ние задълбочено разгледахме този въпрос и заключихме, че това е възможно, но времето за осъществяването му е ограничено. Възможно е да си поставим за цел да ваксинираме 40 процента от населението по целия свят до края на тази година. Ние обаче, Дейвид, сме по-амбициозни, ние искаме да ваксинираме 60 процента до средата на 2022 година. Това е възможно на базата на производствения капацитет. Въпросът е какво е необходимо, за да осъществим това? Първо, изисква се предварително финансиране. По наша преценка за осъществяването на предложението ни ще са необходими 50 милиарда долара. Смятаме, че 35 милиарда трябва да бъдат финансирани с безвъзмездни средства, тъй като става дума предимно за страни с ниски доходи, които се нуждаят от помощ, а останалите 15 милиарда от концесионно финансиране или вътрешни ресурси. Разглеждайки възможностите за инвестиране на тези парични средства, тъй като това е една инвестиция, виждаме три приоритета. Първо, предварително финансиране на Covax. Светът разчита на нея за доставки за бедните страни на ваксини, които са били предварително резервирани и които развитите икономики няма да използват. По наша оценка става дума за около един милиард дози или 500 милиона курса ваксина само тази година, както и премахване на търговските бариери за ваксините и материалите, за да можем да увеличим ефективността на производството и разпределението. Второ, трябва да вземаме под внимание негативните рискове. Ако има повече варианти, както се наблюдава в Индия, това представлява опасност за всички. Може да се появи необходимост от бустерни ваксини, така че трябва да предвидим поне с един милиард повече дози и за тази цел да осигурим предварително финансиране за разширяване на производствените мощности. Трябва също така по-стриктно да проучваме появата на нови варианти и възможностите в световен мащаб да се справяме с тях. И последно, макар и не и по важност, в междинния период до ускоряването на ваксинирането да помогнем на развиващите се страни да се подготвят за получаването на ваксини. Виждали сме как в много държави се хабят ваксини, защото страната не е готова да използва тези ваксини. А за останалите мерки, за които знаем, че са ефикасни, като например тестване и проследяване на контакти, трябва да осигурим финансиране. Така че като икономисти, ние разглеждаме въпроса с оглед на съотношението между разходи и ползи. Въпреки че очевидно 50 милиарда долара са много пари, ползата от тази инвестиция за световната икономика далеч надвишава разходите. По наша преценка ползата от ускоряването на ваксинирането в световен мащаб от настоящия момент до 2025 година ще бъде 9 трилиона щатски долара. А най-важното е, че тази полза ще бъде разпределена между развиващите се икономики и силно развитите икономики в съотношение 60-40. С други думи, богатите страни ще бъдат силно облагодетелствани. Само данъчните приходи, които богатите държави ще съберат през тези пет години в резултат на ускоряването на възстановяването на световната икономика, ще възлязат на един трилион долара. Така че, Дейвид, можете да си представите как група икономисти се чудят защо няма по-силен стремеж към този вид инвестиции? Според нас това е най-добрата публична инвестиция с най-високата възвращаемост, която ще видим през живота си. И ние сме силно загрижени, че до настоящия момент тя не се прави достатъчно бързо.

Дейвид Игнейшъс: Това са впечатляващи цифри по отношение на ползите; 9 трилиона долара през следващите няколко години очевидно биха били изключително полезни. Позволете ми да ви помоля да се върнем към въпроса за разходите. Ако правилно съм ви разбрал, вие казвате, че ако развиващите се страни не направят това, а останалата част от света продължи да бъде лаборатория за създаването на нови мутантни щамове на COVID, всички болести, които ще се разпространят и към развиващите се страни, ще имат нови изключително разрушителни последствия за общественото здраве. Правилно ли съм разбрал?

УД: Това разминаване, за което говорих, крие две опасности за глобалното възстановяване. Първата е точно това, което казахте, че ще запазим един развъдник за нови варианти на вируса, които вероятно ще забавят възстановяването не само в засегнатите държави, но и глобално. Има обаче и втора опасност. Ако се окажем в свят, в който една част се възстанови много бързо и започне да расте с много внушителен темп – какъвто предвиждаме за света – шест процента за тази година, а друга част започне да изостава, икономиките на държавите в последната може да се изправят пред предизвикателството на увеличаващи се лихвени проценти без достатъчен растеж на тези икономики, който да компенсира увеличението. И ако те са под тежестта на специално деноминирания в долари дълг, както публичен, така и корпоративен, това наистина може да ги задуши. Тази опасност не заплашва само тях, тя е заплаха и за глобалните вериги за доставки. Това представлява опасност от загубване на доверието на инвеститорите. С други думи, това може да рекушира върху напредналите икономики. Именно поради това вярваме, че ако си затваряме очите, това разделение би могло да навреди не само на изоставащите страни и техните народи, което само по себе си е достатъчно лошо, но и на глобалното възстановяване и настроенията на инвеститорите по начин, който според нас би бил значителен и изискващ специално внимание.

Дейвид Игнейшъс: Кристалина, позволете ми да ви помоля да съсредоточите вниманието си върху сценария за висок растеж за САЩ и други държави. Прогнозите са за изключителни нива на растеж – шест цяло и пет процента за тази година, нещо, което не сме виждали от много години. Но някои започнаха да предупреждават, а бившиятминистър на финансите Лари Самърс предупреди във вестник „Вашингтон пост” тази сутрин, че той категорично вярва, че сега инфлационният натиск е значителен проблем в САЩ. Икономистите на МВФ са от най-добрите в света, така че кажете, каква е тяхната оценка за опасностите, свързани с инфлацията в САЩ, в Европа.

УД: Е, нека първо кажа, че високият темп на растеж в САЩ е глобално обществено благо. Той има положителен ефект, особено за икономиките, които са по-интегрирани със Съединените щати. Той създава условия за покачване на цените. И нека да обясня факторите, които водят до повишаване на цените, и защо в МВФ смятаме, че тези фактори са преходни. Първият е увеличено търсене. В нашия случай паричният стимул допринася за това. Ваксинациите при нас създават много по добра среда за хората да излизат и да харчат. Този бърз скок в търсенето оказва натиск върху цените. Тогава имаме прекъсвания във веригата за доставка. Те са реалност. Те забавят доставките. И нека отново да напомня на зрителите, че тези прекъсвания може да продължат много по-дълго ако останалата част на света не расте в синхрон със Съединените щати. Според нас тези два фактора ще продължат да съществуват за известно време. Но в крайна сметка те ще бъдат премахнати чрез увеличаване на предлагането и коригиране на прекъсванията във веригите за доставка. И когато разглеждаме дългосрочната оценка на ръста на инфлацията в Съединените щати, на този етап не виждаме значителни основания за безпокойство. Независимо от това обаче ние внимателно следим и сме благодарни на Председателя Пауъл за яснотата на комуникацията и за това, че се ангажира да съобщава предварително, въз основа на данни, вероятната политика на Федералния резерв. И нека завърша със следното. Ние сме твърдо уверени, че Федералният резерв разполага с инструментите за справяне с инфлационния натиск, в случай че той се окаже по-дълготрайно явление. В центъра на нашето внимание е предимно вторичният ефект върху останалата част от света. Дейвид, вие казахте, че ще говорим за лихвените проценти. Да, трябва, защото ако изпаднем в ситуация, в която бързият растеж в Съединените щати доведе до необходимостта от някаква по-ранна корекция на лихвените проценти, с други думи, възходяща траектория, докато развиващият се свят или голяма част от него е все още в дълбока криза, това може да предизвика натиск върху държавите и корпорациите да обслужват дълга си, особено деноминирания в долари дълг. А в комбинация с по-силен долар, това може да доведе до проблеми. С други думи, добрите новини в Съединените щати и напредналите икономики, могат да се превърнат в лоши новини за части от развиващия се свят. Трябва да следим внимателно и да бъдем готови да предприемем действия чрез провеждане на определени политики, ако това се случи.

Дейвид Игнейшъс: За да сме наясно със ситуацията, в Съединените щати вече има известен натиск за повишаване на лихвените проценти. Когато вашите икономисти, които изготвят прогнозите, разглеждат останалите фактори във финансовите пазари, те очакват ли нарастването на лихвените проценти да продължи? Можете ли да ни дадете някакви оценки от последните им прогнози за това, да речем, какви ще бъдат лихвените проценти през останалата част от тази година?

УД: За тази година не виждаме съществено нарастване на лихвените проценти. Всъщност ние сме уверени, че като се има предвид общият ефект, мерките, които се предприемат за стимулиране на американската икономика са добра новина за други държави поради вторичния ефект на засиленото търсене от американската икономика. Повече ни притеснява това, което може да стане през 2022 и 2023 година. Дали заради недостатъчно бързото развитие на някои страни, те ще бъдат в опасност дири и при най-малкото увеличение на лихвените проценти? В комбинация със силен долар, това увеличение може да създаде проблеми както за някои корпорации, така и за публичните финанси, ако нивото на задлъжнялост е било високо дори преди тази криза и неминуемо се е повишило още повече в резултат на ответните мерки срещу пандемията. Ние много бихме искали да гарантираме, че днес, а не когато това стане реалност, държавите предприемат действия по отношение на несъстоятелността. Достатъчно добър ли е режимът на несъстоятелността? Ще бъде ли необходимо някакво преструктуриране? В състояние ли сме да го направим? И по-общо, да управляваме дълга проактивно сега, когато условията са определено благоприятни за това?

Дейвид Игнейшъс: Бих искал да се върна към дълга след малко, но първо да ви попитам за нещо, за което току що получихме съобщение от Белия дом, след като започнахме това интервю. Белият дом току-що обяви, че през юни президентът Байдън ще се срещне с руския президент Владимир Путин в Европа за първата им среща на върха „лице в лице“. Вероятно ще имат богат дневен ред за разговорите. Исках да ви попитам дали смятате, че това е положителен знак по отношение на перспективите за глобално икономическо сътрудничество, както и за въпросите, които се отнасят за Москва.

УД: Задълбочаването на сътрудничеството в глобален мащаб е положително развитие. Все още не сме напълно излезли от тази криза. А пред нас има много значителни глобални предизвикателства, с които трябва да се борим, като на първо място между тях е изменението на климата. Окуражава ни този дух на разрешаване на многогодишни проблеми, като например минимален корпоративен данък или по-справедлив начин на облагане с данъци на цифровия сектор и разбира се провеждане на повече дискусии около предизвикателствата, пред които е изправен светът. Полезно е да се намери общ език за справяне с тези предизвикателства от гледна точка на световната икономика.

Дейвид Игнейшъс: Преди да приключим с темата за глобалната пандемия и вашето амбициозно предложение за радикално разширено ваксиниране на останалия свят, искам да ви попитам, Кристалина, гледайки назад през изминалата година, какво беше ужасно трудно. Какви са уроците, които научихте за следващата пандемия, защото всички знаем, че колкото и трудна де е била пандемията с COVID 19, ще имаме още глобални здравни кризи като тази. Какво сте научили по отношение на това какво трябва да се прави, какво е ефективно и какво не?

УД: Най-важните уроци от пандемията са: Първо, в добри времена трябва да се инвестира в здрави основи. Държавите, които имаха по-силна позиция при влизането в кризата я понесоха по-добре. По същия начин хората с по-силна имунна система е по-вероятно да оцелеят след заболяване с вируса. Второ, трябва да се разшири понятието за устойчивост. След глобалната финансова криза съсредоточихме вниманието си върху едно нещо: банковата система. И добре, че го направихме, защото в резултат на това сега не сме изправени пред финансова криза. Но това просто не е достатъчно. Трябва да инвестираме в устойчивостта на хората, в тяхното здраве, образование, квалификация и защита от сътресения. Трябва да признаем, че има вероятност да ни засегне климатичната криза. Затова е необходимо да инвестираме в устойчивостта на нашата планета, за да намалим риска, идващ по тази линия. Трябва да продължим да разширяваме устойчивостта на икономиката, като изграждаме ясни показатели за пандемии в бъдеще и да интегрираме уроците, които сме научили от тази пандемия, за да можем бързо да откриваме и действаме, при това да действаме заедно. Има още един момент, който е важно да се отбележи. Когато влязохме в пандемията, светът не беше съвършен. През октомври 2019 година, като встъпващ в длъжността Управляващ директор говорих за ниската производителност, анемичния растеж, нарастващото неравенство и задаващата се климатична криза в света. Нито един от тези проблеми не е изчезнал. Така че, ако искаме да бъдем силни, когато се изправим пред следващото сътресение – било то пандемия или нещо друго, трябва да признаем, че е необходимо да инвестираме в производителността. Трябва да сме много по-решени да работим заедно, за да изградим свят, който е по-устойчив дом за всички нас.

Дейвид Игнейшъс: Това е застъпено доста силно в последните ви изказвания и в това, което казахте за голямото раделение между фирмите с високи доходи и бърз растеж и тези с по-ниски доходи. Бих искал да ви попитам за едно интересно явление. Разкажете ни на кратко за глобалното изравняване на данъците. Какви са ползите от това и трудностите при реализирането му, тъй като е много трудно да се установи ефективно данъчно облагане? Какво ще кажете по този въпрос?

УД: МВФ от отдавна се застъпва за минимален корпоративен данък. Защо? Защото когато го имаме, няма надпревара за осигуряване на най-ниския възможен данък и има по-малко възможности за избягване на плащането на данъци, което означава че ще има повече пари в обществената хазна, които да могат да бъдат инвестирани в образованието, здравеопазването, инфраструктурата, дигитализацията, всички добри неща, в които осъзнаваме, че трябва да инвестираме повече. Какви са трудностите? Държавите, чиято конкурентоспособност се основава на ниски данъчни ставки, трябва малко да ги повишат, като преговорите ще бъдат насочени към намиране на данъчна ставка, която да е идеална както за световната икономика, така и за националните данъчни власти и в същото време приемлива. Вероятно сте чували, че имаше предложение за данъчна ставка от 21 процента. Възможно е да съществува стойност, която да е малко по-ниска от тази. Дори и да е така, всяка стойност, по-висока от тази, която днес на много места е 10 или дори по-ниска, е от полза. Вторият въпрос, който искам да спомена, е, че в същото време трябва да оказваме подкрепа на нововъзникващите пазари и развиващите се страни и да укрепваме данъчната администрация, защото каквато и данъчна ставка да имаме, тя няма да реши проблема с обществената хазна. Така че пристъпваме към тази задача с твърдата решимост да спомогнем за нейното прилагане, особено в държавите, в които има все още много да се направи за укрепването на данъчната администрация.

Дейвид Игнейшъс: И така, позволете ми да ви попитам за друго предизвикателство, което ви тревожи, а именно ефектите от глобалното изменение на климата върху световната икономика. Говорихте за промените, които очаквате, и тяхното въздействие върху финансовите пазари. Обобщете за нашите зрители какво ви притеснява.

УД: Съвсем ясно е, че изменението на климата представлява опасност за макроикономическата и финансовата стабилност. Защо? Причините са физически и свързани с прехода. Физически поради сътресенията, които все по-честите и по-тежки климатични явления причиняват на общностите и държавите, както и бързо нарастващите разходи, свързани с тях. Но и защото сега има наука на наша страна, според която можем да се справим с този проблем, ако променим драстично структурата и функционирането на нашите икономики като преминем от висока въглеродна интензивност към ниска въглеродна интензивност. По този начин ние всъщност създаваме мащабни нови възможности за инвестиции и нови работни места. Според нашите изчисления инвестицията в стимулирането на зелена инфраструктура – с други думи, електрическа мобилност, увеличаване на относителния дял на енергията от възобновяеми източници и по-голяма енергийна ефактивност – това би стимулирало растежа в световен мащаб с нула цяло и седем процента годишно. През следващите 15 години това ще бъде огромен източник за подобряване на благосъстоянието на икономиките и хората и ще създаде милиони нови работни места. Осъзнаваме също, че за да бъде успешен този преход, той трябва да бъде справедлив. С други думи, трябва да се погрижим за общностите и секторите, на които преминаването към нисковъглеродна икономика е повлияло отрицателно. Трябва да ги подкрепим. Трябва да им помогнем. Ако преходът не се направи по този справедлив, приобщаващ начин, ще се получи разделение в обществото и ще има съпротива. Но съм уверена, че вече знаем достатъчно как да направим това в полза на хората и икономиката, както и в полза на собственото ни съществуване и благосъстоянието на децата и внуците ни.

Дейвид Игнейшъс: Мога ли да ви задам един последен въпрос, който засяга всичките въпроси, които обсъдихме? Как оценявате настоящата администрация на Съединените щати по отношение на тези проблеми, доколко тя се справя с глобалния икономически застой, причинен от пандемията, и възстановяването на връзките на САЩ с международните действия за преодоляване на климатичните промени? Каква е оценката ви за Байдън?

УД: Наблюдаваме много положително въздействие в Съединените щати и в световен мащаб. Първо, ръководство чрез засилено прилагане на политики в тази криза. То е изключително важно за осигуряването на фискална подкрепа и парични средства за поддържане на икономиката, докато тя е в застой, както и за подпомагане на възстановяването и излизането от кризата. Второ, много агресивно ваксиниране, така че хората и бизнесите да могат да функционират по начин, който е добър за всички. И трето, разрешаване на някои от дългогодишните глобални икономически пречки за растежа. Говорихме за минималния корпоративен данък, но нека добавя един друг много важен данъчен въпрос, облагането с данък на цифровия сектор при справедливо разпределение въз основа на това къде се генерира този доход – с други думи, къде се предоставят услуги – и къде се намират компаниите, които правят значителни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност. Така че преминаването към данъчно облагане на цифровия сектор на глобално ниво вместо по държави е много по-ефективно. То ще даде един толкова положителен тласък на растежа и ще спомогне за разрешаването на проблемите с неравенството, че мога само да се радвам, че съм свидетел на това развитие, а от позицията на МВФ, че допринасяме доколкото можем за него.

Дейвид Игнейшъс: Кристалина Георгиева, благодаря ви за това, че се съгласихте да разговаряте с нас.

Pin It on Pinterest