Разбиване на митовете на съвременната либерална пропаганда. Мит № 4

Мит номер 4. Българският народ не е славянски.

Популярен мит най-вече сред нашенските нео-либерали, чрез който те се опитват да внушат, че нацистката върхушка на Германия е гледала на българите като расово равноправни арийци, а не като “унтерменш” народ. Крайната цел е ясна – реабилитация на германския и българския нацизъм.

Доцент, доктор Петър Балабанов, любезно откликна на молбата ми, да подготви кратък материал по темата, с който можете да се запознаете.

Александър Томов

Българите в славянския свят

Открай време историята се дели на научна и потребителска. Научната – това е стремежът на историци, археолози, антрополози, етнографи да създадат на базата на факти и резултати от високо специализирани изследвания реалистични модели на развитието на човешките общества. Потребителската – това е опитът да бъдат използвани някои съображения, наскубани от тук от там цитати и факти, за да бъдат „доказани“ исторически модели, които обслужват моментни политически лозунги.

Важното стратегическо положение на Балканите, като кръстопът, на който се пресичат различни интереси на „Великите сили“ през последните два века доведе до това, че всяка от тях се старае да наложи стереотип на „история“, който е най-изгоден за нея. За тази цел се отделят сериозни средства. В наши дни опитите на престават. Един от тях са напъните да се измисли „помашка нация“ – всеки нормален човек в България, разбира в интерес на кого.

Сред най-пострадалите от подобно спекулативно разпореждане с историята е съдбата на южните славяни и на славяните въобще. Подробното проследяване на различните „теории“ и стоящите зад тях икономически и политически интереси е благодатна тема за поредица от книги „Как чрез историята се печелят пари, власт и влияние“.

Но преди всичко – какво мисли съвременната наука (световната, не само българската) за появата на славяните на Балканския полуостров.

Славяните са етнолингвистична група, обитавала от средновековието до днес Централна, Източна и Югоизточна Европа. Към III-IV век от първичния праславянски масив започват постепенно да се отделят и обособяват съвременните славянски езици и народи.

Славянското самоназвание е реконструирано в праславянския език като *словенинъ, мн.ч. *словене. В най-старите документи на старобългарски език от IX век е регистрирано самоназванието „словѣне“. По археологически и лингвистични данни е установено, че славяните първоначално са населявали обширни области между Карпатите, Балтийско море и реките Одра и Днепър. В този район те остават до Великото преселение на народите, което набира сила в края на IV век.

В хода на Великото преселение на народите са се оформили три основни групи славяни – западна, наречена венеди, източна – анти и южна – славини. До края на V век южните славяни заели териториите северно от река Дунав. Така те влезли в непосредствен контакт с римо-византийската култура, която оказва значително влияние върху развитието им.

Историкът Прокопий Кесарийски е отбелязал, че славяните „живеят в демокрация“. Дори когато сред тях се появило класово разслоение и князете съсредоточили повече власт в ръцете си, всеки смятал себе си за равен и независим от другите. С времето, обаче, славянското общество се развивало и към края на VII в. се озовало на прага на формиране на държавност.

Религиозните вярвания на славяните били свързани с техния начин на живот. Главен общославянски бог-творец на мълниите бил Перун. Почитани били богът на плодородието Даждбог, на стадата и земния свят Велес, на огъня и занаятите Сварог, Стрибог, богинята на красотата Лада и богинята на смъртта Морена.

В пантеона на славяните от българската група са регистрирани три божества – Перун, Сварог и неговия син Дажбог. Единственото открито в България славянско езическо светилище е намерено в руините на късноантичната крепост край гр. Монтана. То е едно от най-големите на Балканския полуостров. Славяните вярвали и в свръхестествени същества, надарени с човешки образ, които могат да влияят върху плодородието и съдбата на хората (вили, самодиви и русалки).

Основен погребален ритуал при славяните бил трупоизгарянето. Характерно за славянските погребения е, че горелите кости се поставят в урна (най-често гърне, изработено на ръка) и в гроба не се поставяла жертвена храна. Погребенията им се придружавали от особени ритуали. По-значими славянски некрополи в България са край с. Попина (Джеджови лозя), с. Гарван (Стареца), гр. Козлодуй. Други вероятни славянски некрополи са открити край с. Юпер, с. Бабово, с. Сребърна, гара Разделна, с. Блъсково.

Днес в науката е преодоляно схващането за това, че Мизия и Тракия през VI в. са били залени от „славянско море“, което асимилирало местното население. Факт е, обаче, че според основните исторически съчинения от късната античност, върху тези земи, обезлюдени от страшни епидемии и разрушени от няколко силни земетресения, тогава навлизат славянски племена. Освен своята култура и език те са донесли и няколко много важни за местните роби и колони преимущества – личната свобода, свободната съседска община, демократична социална структура при вземане на важни решения. Така, да се приобщиш към славяните за обикновените хора станало равнозначно на свободата от държавните данъци и такси, от произвола на местните аристократи, от тиранията на свещеници и епископи.

Основен стожер на славянството за наша гордост стават появата и разпространението на славянската писменост. В световната история единствено в България създаването на национална култура е било крайъгълен камък на държавната политика. Писменият език, заедно с християнството са станали решаващите фактори за изравняване на етническите различия в границите на българската държава. Нещо повече – тази писменост създава условия за стабилизиране на всички останали славянски народи. Именно поради това тя е приета и разпространена от техните князе, въпреки сериозната съпротива от страна на византийци и папския престол основно сред източните и южните славяни.

Напоследък особено истерично, главно в електронните мрежи, се разпространяват написаните на чист славянски език политически обусловени тези:

  • Славяните са „измислени“ от Мавро Орбини и тезата му е подхваната от руснаците по време на Екатерина Велика, като инструмент за великоруска пропаганда. Старите български автори пишели за „словени“, което било доказателство, че става дума за друг народ. Тезата на въпросните „диванни историци“ дори не се нуждае от сериозно разглеждане. Професионалните езиковеди – не само от славянския свят, но и от Германия, Франция, Италия, дори САЩ – са единодушни по въпроса.
  • Българите имали ДНК-структура, която не била „славянска“. Преди всичко отдавна е доказано, че ДНК-структурата няма нищо общо с етническото самосъзнание и култура. Еднаквата ДНК на населението на Белгия не пречи в тази държава да съжителстват три доста различни етноса. Чисто славянско или българско, или тракийско ДНК не съществува. Дори радетелите на тези „модерни“ виждания не могат да посочат такива.
  • В България нямало археологически следи от присъствието на славяни. Същите „радетели на съвременната наука“ просто ги мързи да отворят книгите и специализираните издания, в които публикациите за славянски обекти и комплекси от нашите земи вече надхвърлят няколко стотин.
  • В латинските и гръцките исторически съчинения от ранното средновековие се говорело за „склавини“, а не за „славяни“, следователно по това време са съществували някакви други етноси и на Балканите се били преселили именно те. Елементарната подмяна на смисъла на използваните термини и нежеланието да ги съпоставят с историческата действителност е любим похват на съвременната „политпросвета“. Нагледно се проявява с особена сила в Македония, Украйна и други съвременни държави, които не могат да се похваля с кой знае колко дълга и славна история. И днес ние говорим за „немци“ и „германци“, като никой не си прави илюзии, че става дума за два народа. Говорим за „гърци“ и „елини“, като прекрасно знаем, че това са различни имена на един и същ народ. В съвременния свят познаваме „Словенци“, „Словаци“, „Словинци“ – народи от славянския свят, които очевидно са запазили народностните си имена най-близо до първоначалния етноним. Решаващи белези за принадлежността на съвременните народи към една или друга голяма етническа група не са нейните имена (никой не се съмнява, че чехите са славянски народ, нали?), а техният език, предхристиянски религиозни представи, доказано общност на бита, социалната структура, обичаите.

За всеки нормален човек е ясно, че въпросната истерично налагана пропаганда е вдъхновена от тези централи на политически илюзии, които искат да откъснат българите от другите славянски народи и държави, най-вече от Русия, като изключат възможността от всякакви връзки с тях, за да ги „приобщят“ към други политически структури. И в хода на тази манипулация по-лесно да им изпразват джобовете по „цивилизован“ и „законен“ начин.

Pin It on Pinterest