Общество

Разбиваме 5 от най-големите митове за СССР

Истина ли е, че сексът за удоволствие почти не съществува?

Или че всички граждани на СССР са „равни“ в истинския смисъл на думата? Разбиваме тези и други разпространени погрешни схващания за съветското общество.

В СССР няма религия

Кресто-Богородицката църква, май 1950 г.

Кресто-Богородицката църква, май 1950 г.Анатолий Акилов/Russia in photo

Съветското правителство води жестока кампания срещу религията. „Трябва да се борим с религията“, казва Ленин – и това се превръща в дългогодишна цел на атеистката пропаганда. Веднага след Революцията, през 1918 г., Православната църква е „отделена от държавата“ – браковете, ражданията и смъртните случаи вече не се регистрират от църквата, а от съответните граждански органи в съветските републики. В същото време, църквите в СССР са или разрушени, или предназначението им е променено, а почти всички джамии са затворени.

Въпреки всичко това, религията никога не е забранена официално в СССР. Според съветската конституция „гражданите на СССР имат гарантирана свобода на самосъзнание, право да изповядват всяка религия или да не изповядват никоя религия (и) право да участват в религиозни секти или да извършват атеистка пропаганда“.

През 1943 г. Московската патриаршия е възстановена и е създаден Съвет по делата, свързани с Руската православна църква по инициатива на Йосиф Сталин. На практика държавата признава съществуването на православните вярващи. Така че, въпреки че атеистката пропаганда е навсякъде, на вярващите не е забранено да посещават църквите – просто да го правят става много трудно.

СССР е страната на абсолютно равенство

Архангелска област, гр. Нарян Мар, 1949

Архангелска област, гр. Нарян Мар, 1949Георгий Липскеров/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

„От всекиго според способностите, всекиму според потребностите“ е лозунг, популяризиран от Карл Маркс и проповядван в ранните години на СССР. Социалистическото неравенство обаче е много силно от самото начало. Жилищният проблем е остър, но масовото строителство започва едва след войната – вече по времето на Никита Хрушчов. Дори след това повечето работници живеят при доста скромни условия и дори подобни апартаменти се получават трудно: те не могат да се купуват, а се раздават единствено от държавата. Дори покупката на кола или мебел понякога отнема години на чакане по списък – ако имаш пари. Само високопоставените партийни функционери се наслаждават на известен лукс.

В СССР има най-доброто безплатно здравеопазване

Оренбург. 13 август 1988 г.

Оренбург. 13 август 1988 г.Валерий Бушухин/ТАСС

СССР наистина създава система за здравеопазване, която е безплатна за всички граждани и дори има най-големия брой лекари на глава от населението (през 1975 г. на всеки 10 000 граждани на СССР се падат по 32 медицински работници спрямо едва 21 в САЩ). Повечето от тези лекари, обаче, нямат опит и се състоят основно от сестри с ниски заплати и фелдшери.

Related

Защо съветската медицина е сред най-добрите в света?

За съветската система на здравеопазване има две неоспорими истини.

На първо място, в СССР често хората чакат седмици и дори месеци за операция. Болниците най-често са препълнени, а пациентите чакат на колички в коридорите. А операциите се правят бавно поради недостига на квалифициран персонал.

На второ място, има корпоративни системи за здравеопазване – например, има специални болници и санаториуми за служители на министерството на отбраната, на министерството на транспорта и т.н. Освен това има и специални болнични отделения за високопоставени представители на Комунистическата партия, което доказва, че системата за здравеопазване далеч не е идеална. Подкупите и корупцията са често срещани в съветските болници – за да получат добра грижа, пациентите често трябва да подкупват лекарите с пари или скъп алкохол.

„В СССР няма секс“

 Иркутска област. Младоженците Любов и Алексей Татаринови, 1974

Иркутска област. Младоженците Любов и Алексей Татаринови, 1974Едгар Брюханенко/ТАСС

Прословутата в фраза „В СССР няма секс“ тръгва от телевизионно предаване от 1986 г. и се корени в разбирането, че съветските граждани следват високи етични норми, които не включват сексуални развлечения. Ако се съди по класическите съветски филми, гражданите на СССР се обичат само платонически, като „истински комунисти“.

Related

„В СССР няма секс!“ – какво се крие зад това мистериозно твърдение?

Дори в СССР обаче има секс скандали, в които често са намесени високопоставени държавници и спортисти. А в самото начало на комунистическата система – още преди да съществува СССР, дори избухва кратка, но невероятно ярка сексуална революция, която вкарва клин на раздор между стария царски свят и новия свят. През 1960-те в СССР се появява хипи движението с неговите идеали за сексуална свобода. Така че, макар и непризнат официално, сексуалният живот в СССР съществува не само като средство за създаване на деца, но и за удоволствие.

От друга цена, почти няма контрацепция – презервативи не се предлагат дори в повечето аптеки. Освен това хомосексуалността сред мъжете се смята за престъпление през по-голямата част от съществуването на СССР, така че гражданите на Съветския съюз са потиснати дори в сексуалния си живот.

Съветските стоки са със супер високо качество

1 февруари 1987 г.

1 февруари 1987 г.Владимир Веленгурин/ТАСС

„Оцелели във войната, ние не се страхувахме от глада и имахме увереност в бъдещето“, казва Вера Ивановна, бивш ръководител на отдела за планиране в съветска космическа компания. Но въпреки че хората в СССР не гладуват (в по-голямата си част), стоките, които им предлага държавата, са със средно качество. Например, през 1963 г. Държавният търговски инспекторат установява, че 68% от всички произведени велосипеди, както и 34,7% от мебелите, не отговарят на стандартите за качество. През 1965 г. високопоставени партийни представители, включително председателят на Съвета на министрите Алексей Косигин, продължават да объсждат необходимостта от държавен контрол на качеството на всички произвеждани стоки.

Дефицитът е често срещан. „Недостигът на сирене, месо, салам и обикновена дъвка и ярки дрехи и обувки за децата беше чувствителна тема“, казва Олег, чието детство е минало в СССР. Докато скъпите и вносни стоки са по-достъпни в Москва и Санкт Петербург, в повечето градове в провинцията качествени стоки липсват чак до падането на СССР през 1991 г., с което в страната навлизат чуждата търговия и вносът.

автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest