Общество

Публичният сектор трябва да играе важна роля в стимулирането на частното финансиране на борбата с изменението на климата

От Кристалина Георгиева и Тобиас Ейдриън

Разпределянето на рисковете между публичния и частния сектор ще насочи по-голям дял от световните финансови активи към проекти в областта на климата.

Изменението на климата ще бъде едно от най-сериозните предизвикателства пред макроикономическата и финансовата политика на държавите—членки на МВФ през следващите десетилетия. Неотдавнашният скок на цените на горивата и храните – и произтичащите от това рискове от социални вълнения – подчертават значението на инвестирането в зелена енергия и повишаването на устойчивостта на сътресения.

Това ще изисква огромни глобални инвестиции за справяне с климатичните предизвикателства и уязвимостта към сътресения. Оценките варират от 3 до 6 трилиона долара годишно до 2050 г. Сегашното ниво от около 630 млрд. долара е само малка част от действително необходимото и много малка от сумата отива в развиващите се страни.

Ето защо се нуждаем от сериозна промяна, за да се възползване от потенциала на публичното и особено частното финансиране. При наличието на 210 трилиона долара във финансови активи на фирмите, което е приблизително два пъти повече от брутния вътрешен продукт на целия свят, предизвикателството пред политиците и инвеститорите е как да насочат значителна част от тези активи към проекти за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към тях.

Това е акцентът в новата Бележка на МВФ за климата, посветена на мобилизирането на частно финансиране за борба с изменението на климата в страните с нововъзникващи пазари и развиващите се икономики. В нея се разглеждат факторите, които ограничават финансирането на борбата с изменението на климата, и действията, които политиците могат да предприемат, за да ги преодолеят.

Ограничения

Кои са пречките за увеличение на финансовите потоци и насочването им към проекти за климата извън развитите икономики?

В основата на проблема са стимулите. Инвеститорите разполагат с много алтернативни възможности за генериране на възвръщаемост, включително изкопаеми горива при липса на стабилно ценообразуване на въглеродните емисии. А в момента зелените проекти в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики просто не оправдават рисковете.

Например инвестициите както в смекчаване, така и в адаптиране често са свързани с високи първоначални разходи, множество технически предизвикателства, дълъг времеви хоризонт и недоказани бизнес модели. Към това се добавят и недостатъчните данни, рисковете, свързани с валутните колебания, макроикономическите условия, непредсказуемата бизнес среда и предполагаемият потенциал за политически сътресения.

В резултат на това много възможности за борба с изменението на климата не могат да получат достатъчно финансиране. Тези, които успяват, най-вероятно привличат малък кръг специализирани инвеститори, които изискват висока възвръщаемост в развиващ се и относително неликвиден клас активи, като основният инструмент остава дългът.

Това важи с особена сила за дружествата за енергия от възобновяеми източници, които работят на неликвидни пазари и имат нужда от дългосрочно финансиране. Например има данни, че големите инвеститори отстраняват компании с пазарна капитализация под 200 млн. долара — праг, който преминават сравнително малко компании за енергия от възобновяеми източници. А компенсацията, която пазарът очаква в замяна на притежаването на актива и поемането на риска от собствеността, наричана цена на собствения капитал, за инвестициите в климата за инвеститорите с въздействие е в диапазона между 12 и 15 процента в граничните нововъзникващи пазари и развиващите се икономики. Това предполага, че тя може да бъде дори по-висока за търговските инвеститори.

Разгръщане на финансирането от частния сектор

Тези пречки не са непреодолими. Но преодоляването им, т.е. промяната на стимулите за местните и чуждестранните инвеститори, ще изисква съгласувани и решителни действия от страна и на публичния, и на частния сектор.

Ролята на финансирането от публичния и частния сектор в различните страни е различна и зависи от специфичните характеристики на страната и местния икономически и институционален контекст. Съчетаването на финансирането от публичния и частния сектор е полезно за намаляване на риска на тези инвестиции за частния капитал като цяло, например чрез инвестиции за първа загуба или гаранции за изпълнение.

Например публичният сектор може да инвестира в собствен капитал – което носи по-високи рискове, ако базовият актив загуби стойността си, или да предостави кредитни подобрения, за да подобри кредитоспособността на проектите. И двете биха намалили разходите за инвестиции, като по този начин намалят и риска за частния сектор. Заемайки капиталова позиция в инвестициите в областта на климата, публичният сектор ще поеме голяма част от инвестиционния риск, но също така ще получи допълнителни ползи при успех на инвестициите.

Многостранните банки за развитие ще играят важна роля в този вид споразумения. Те вече са основни доставчици на средства за финансиране на борбата с изменението на климата, особено на дълг, който съставлява повече от две трети от сумата от 32 млрд. долара, отпусната през 2020 г. По-иновативните подходи, като например дяловото участие, биха помогнали за привличането на повече частен капитал и биха били особено полезни за многото нововъзникващи пазари и развиващи се икономики, които вече са обременени с големи дългови тежести. Важна роля ще играят и други финансови инструменти.

 Помислете за публично-частните партньорства или многодържавните гаранции, които помагат за постигане на по-високи коефициенти на ливъридж. А гарантирането на рисковете от специфични фактори, като например завършване на проекта или политическа нестабилност, може да бъде особено полезно за намаляване на високорисковите премии, които възпират частния капитал. В предстоящата аналитична глава на октомврийския доклад за глобалната финансова стабилност ще бъдат разгледани по-задълбочено финансовите пазари и инструменти за увеличаване на частното финансиране на борбата с изменението на климата в страните с възникващи пазари и развиващите се икономики. Разбира се, всички тези инструменти трябва да се използват внимателно.

 Сред подводните камъни се откроява потенциалното голямо увеличение на публичния дълг чрез кристализиране на условните задължения, така че твърдите граници на експозицията на държавата трябва да бъдат преценени по подходящ начин. В Уругвай например законът ограничава общите задължения на държавата по публични-частни партньорства и фискалните трансфери към частните оператори съответно до 7 процента и 0,5 процента от БВП за предходната година.

Ролята на политиката

Освен финансирането, правителствата могат да използват няколко политически инструмента, за да привлекат капитал от частния сектор към възможностите за опазване на климата.

Първият приоритет е стабилно и предвидимо ценообразуване на въглеродните емисии. Това би помогнало да се създадат стимули за частни инвестиции в нисковъглеродни проекти, да се насърчи по-прозрачен пазар и да се даде възможност на инвеститорите да вземат информирани решения на различните пазари. Публичният сектор може също да поеме водеща роля в изграждането на силна информационна архитектура за климата, за да подобри допълнително вземането на решения и определянето на цените на риска, както и да предотврати повърхностите и неефективни мерки за „озеленяване“ на икономиката.

 В идеалния случай това би включвало висококачествени, надеждни и съпоставими данни и статистика; глобално хармонизиран и последователен набор от стандарти за оповестяване на информация за климата; и глобално съгласувани принципи за таксономия на финансирането в областта на климата. В тази връзка МВФ проведе плодотворни дискусии относно начините за преодоляване на пропуските в данните за финансирането на борбата с изменението на климата с други международни организации и заинтересовани страни на статистически форум през ноември, а наскоро стана съавтор на доклад за Мрежата за екологизиране на финансовата система, в който се посочват спешните стъпки, необходими за преодоляване на пропуските в данните.

Какво предприема МВФ?

МВФ допринася и по друг начин, включително чрез наблюдение, развитие на капацитета, оценки на риска за финансовия сектор и данни за климата и диагностични инструменти. От особена важност са програмите за насърчаване на съобразено с климата управление на публичните финанси и публичните инвестиции. Освен че насърчават отчетността, прозрачността и по-ефективното изразходване на средствата, тези мерки могат също така да увеличат вътрешните приходи и да мобилизират външно финансиране от донори и частния сектор.

В случаите, когато нововъзникващите пазари и развиващите се икономики разполагат с ограничени фискални възможности, новият Доверителен фонд на МВФ за устойчивост и стабилност също може да помогне. Очакваме, че с фокуса си върху дългосрочните структурни промени, като например изменението на климата, той ще играе ролята на катализатор и по този начин ще създаде благоприятна инвестиционна среда.

И тук целта е да се привлече допълнително финансиране, особено от частния сектор. В крайна сметка изменението на климата е глобално предизвикателство, което изисква финансиране на глобално равнище.

*****

 Кристалина Георгиева (линк към биографична справка)

Тобиас Ейдриън е съветник по финансовите въпроси и директор на отдела за паричните и капиталовите пазари на МВФ. Той ръководи работата на МВФ в областта на наблюдението на финансовия сектор и изграждането на капацитет, паричната и макропруденциалната политика, финансовото регулиране, управлението на дълга и капиталовите пазари. Преди да се присъедини към МВФ, той е старши вицепрезидент на Банката на Федералния резерв на Ню Йорк и асоцииран директор на Групата за изследвания и статистика. Г-н Ейдриън е преподавал в Принстънския университет и Нюйоркския университет и е публикувал в списания по икономика и финанси, включително в American Economic Review и Journal of Finance. Изследванията му са насочени към съвкупните последици от развитието на капиталовите пазари. Той има докторска степен от Масачузетския технологичен институт; магистърска степен от Лондонското училище по икономика; диплома от университета „Гьоте“ във Франкфурт; и магистърска степен от университета „Дофен“ в Париж.

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest