Общество

Проверка на фактите: предсказал ли е Павел I смъртта си?

На великия княз Павел Петрович му се налага много пъти да съжали за „ужасната история“, която разказва на приятелска вечеря в Брюксел на 29 юни 1782 година.

По това време Павел и Мария Фьодоровна пътуват из Европа, наполовина инкогнито – под имената на граф и графиня Северни.

Същата вечер след посещение на театрална постановка Великата княгиня казва, че е уморена, и отива в покоите си, а Павел Петрович остава в кръга на светското общество. С настъпването на нощта младите хора започват да си разказват „мистични“ истории от живота. Баронеса д’Оберкирх, близка приятелка на великокняжеската двойка, припомня, че 27-годишният велик княз е разказал „ужасна история“. Докато се разхождал из Петербург през нощта, той срещал висок мъж, наметнат с плащ и с шапка, лицето му било покрито и от него се излъчвал гробовен студ. Непознатият известно време вървял редом до Павел, а после, в отговор на искането да се представи, казал:

„Кой съм аз? Горкият Павел! Аз съм този, който участва в твоята съдба и който иска да не се привързваш особено към този свят, защото няма да останеш дълго в него. Живей според законите на справедливостта и краят ти ще бъде спокоен. Бой се от укора на съвестта – за една благородна душа няма по-тежко наказание.“

– Знаете ли какво означава това, ваше височество? — попитал принц Де Лин.
– Това означава, че ще умра в млада възраст.“

Защо пророчеството на Авел „Броят на годините ти“ е легенда

Воскресенските врата на Михайловския дворец

Воскресенските врата на Михайловския дворецRuffery (CC BY-SA 3.0)

Заговорници убиват император Павел през нощта на 12 март 1801 г. в замъка Михайловски, с който е свързана една от легендите за поличбите. Твърди се, че през 1800 г. император Павел посетил тогава известния гадател монах Авел в Александро-Невската лавра и на въпроса на царя колко дълго ще живее той му отговорил: „Броят на вашите години отговаря на числото на буквите (броя на буквите – ред.)“.

Смята се, че се има предвид броят на буквите в надписа над главната Възкресенска порта на замъка Михайловски – „Светилището Господне е подходящо за вашия дом в продължение на дните“, 47 букви (според думите на руски). Това пророчество се приписва и на блажената Ксения (Петербургска).

Няма документални доказателства, дори писма или мемоари от онези години, включително и за тази история. Павел е на 46 години, когато го убиват. Фактите също не съвпадат и когато ставата дума за монаха Авел – като се започне с това, че той не е живял в Александро-Невската лавра, главния манастир на Санкт Петербург, през 1800-1801 години. През 1796-а, шест месеца преди възкачването на трона на Павел I, Авел е разпитан от Александър Макаров, началник на Тайната експедиция – органа за държавна сигурност – след което Авел е затворен в Шлиселбургската крепост. Само че щом Павел се възкачва на престола, той прави необходимото Авел да бъде освободен и предаден на Гавриил, митрополит на Новгород и Петербург. В Александро-Невската лавра Авел само е подстриган за монах (по негова молба).

Михайловския дворец в Санкт Петербург

Михайловския дворец в Санкт ПетербургAndrew Shiva (CC BY-SA 4.0)

Въпреки това, почти веднага след замонашването си, Авел самоволно напуска лаврата и отива в Москва, където се занимава с пророкуване срещу пари, за което през 1798 г. е заточен във Валаамския манастир. През март 1800 г. в килията на Авел е намерена книга, „която е отнета от него … с листче, намерено в нея, написано с руски букви, а книгата е написана на неизвестен език“, пише митрополит Амвросий от Петербург до главния прокурор Оболянинов. Главният прокурор докладва за случая на царя и вероятно ядосан от поведението на Авел, Павел нарежда той да бъде доведен в Санкт Петербург и затворен в Петропавловската крепост. Това става на 26 май 1800 година.

„Той изглежда само бръщолеви и лъжите му вече нищо не означават, а той си мисли, че  с въображаеми пророчества и съновидения ще примами с нещо неспокойния нрав“, донасят за Авел служители от крепостта. Когато Павел I е убит, Авел се намира в Алексеевския равелин на Петропавловката крепост. По време на управлението на Александър той е преместен в Соловецкия манастир.

„С шията си настрани“ – свидетелства на съвременници

Михаил Кутузов

Михаил КутузовJózef Oleszkiewicz

Последната вечеря на императора в неговия близък кръг е вечерта на 11 март 1801 година. На нея присъства генерал Михаил Кутузов, чийто разказ предава неговият помощник граф Ланжерон: „Вечеряхме с императора. На масата бяхме 20 души. Императорът беше много весел и много се шегуваше … След вечерята императорът се погледна в огледалото, което имаше дефект и изкривяваше лицата. Той се засмя на това и ми каза: „Вижте какво смешно огледало, виждам се в него с шията си настрани“. Това беше час и половина преди смъртта му“. В какво обаче тук е „пророчеството“? Известно е, че оръжието на убийството на императора е тежък предмет и шал, с които той е удушен.

На същата вечеря присъства и Иван Матвеевич Муравиев-Апостол, възпитател на царските синове Александър и Константин и вицепрезидент на Чуждестранната колегия. Той си спомня последния разговор между Павел и Кутузов: „Накрая разговорът между тях се завъртя около смъртта. „Да отидеш в онзи свят не е проста работа“, са прощалните думи на Павел I към Кутузов.

Убийството на руския цар Павел I, март 1801 г. Из La France et les Français à Travers les Siècles, 1882-1884 г.

Убийството на руския цар Павел I, март 1801 г. Из La France et les Français à Travers les Siècles, 1882-1884 г.Свободни източници

Странното предзнаменование обаче цитира не самият мемоарист, а историкът от XIX век и биограф на Николай I, Николай Шилдер. На 11 март вечерта Павел влиза в покоите на сина си Николай, който е петгодишен. Синът пита защо наричат баща му „Павел Първи“? „Защото нямаше друг суверен, който да е носил това име преди мен“, отговоря му императорът. „Тогава ще ме наричат ​​Николай Първи“. „Ако се качиш на трона“, отбеляза суверенът, целува силно сина си и бързо напусна покоите му“.

„Глупост, приказка, безумство“

Баронеса Хенриета Луиза дьо Валднер дьо Фройндщайн

Баронеса Хенриета Луиза дьо Валднер дьо ФройндщайнСвободни източници

Да се върнем обаче към първото „пророчество“, разказано от самия Павел Петрович на вечерята в Брюксел. С тази история Павел пуска за себе си мем, който живее и до днес – че самият той е вярвал в разказаното. Въпреки това същата баронеса д’Оберкирх пише в мемоарите си, че Павел на вечеря в Амстердам ѝ казал: „Нали умело ви подведох? Колкото по-вълнуваща е историята, толкова по-вълнуващо е, че сте я взели на сериозно“.

Когато баронесата продължава да пита дали Павел наистина ли е измислил тази „небивалица, която той е разказал, за да … изплаши малко“, великият херцог само твърдял: „Това не е приключение, разберете, това е глупост, приказка, безумство, за да се позабавляваме, не бива да се вярва в това“. Павел Петрович, според баронесата, бил ядосан на себе си, че е разказал тази история, и казал: „Но позволете ми, господа, да помоля всички вас да пазите моята история в тайна, защото би било много неприятно, ако една история за привидение, в която играя роля, се разпространи из цяла Европа“.

Павел I

Павел IВладимир Боровиковски

Обясним е и фактът, че самата баронеса, както отбелязва по-късно историкът Казимир Валишевски, „придаде някаква драматична окраска на това приключение“ и му отделя толкова много място. Баронеса Хенриета Луиза дьо Валднер дьо Фройндщайн – макар и само с две години, надживява Павел. Тя също умира млада – на 48 години – и създава своите спомени през последните си години, след като вече знае за смъртта на императора. Както виждаме, баронесата не спазва обещанието, дадено на Павел на вечерята в Брюксел.

автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest