Проверка на фактите: предсказал ли е Павел I смъртта си?
На великия княз Павел Петрович му се налага много пъти да съжали за „ужасната история“, която разказва на приятелска вечеря в Брюксел на 29 юни 1782 година.
По това време Павел и Мария Фьодоровна пътуват из Европа, наполовина инкогнито – под имената на граф и графиня Северни.
Същата вечер след посещение на театрална постановка Великата княгиня казва, че е уморена, и отива в покоите си, а Павел Петрович остава в кръга на светското общество. С настъпването на нощта младите хора започват да си разказват „мистични“ истории от живота. Баронеса д’Оберкирх, близка приятелка на великокняжеската двойка, припомня, че 27-годишният велик княз е разказал „ужасна история“. Докато се разхождал из Петербург през нощта, той срещал висок мъж, наметнат с плащ и с шапка, лицето му било покрито и от него се излъчвал гробовен студ. Непознатият известно време вървял редом до Павел, а после, в отговор на искането да се представи, казал:
„Кой съм аз? Горкият Павел! Аз съм този, който участва в твоята съдба и който иска да не се привързваш особено към този свят, защото няма да останеш дълго в него. Живей според законите на справедливостта и краят ти ще бъде спокоен. Бой се от укора на съвестта – за една благородна душа няма по-тежко наказание.“
– Знаете ли какво означава това, ваше височество? — попитал принц Де Лин.
– Това означава, че ще умра в млада възраст.“
Защо пророчеството на Авел „Броят на годините ти“ е легенда
Воскресенските врата на Михайловския дворецRuffery (CC BY-SA 3.0)
Заговорници убиват император Павел през нощта на 12 март 1801 г. в замъка Михайловски, с който е свързана една от легендите за поличбите. Твърди се, че през 1800 г. император Павел посетил тогава известния гадател монах Авел в Александро-Невската лавра и на въпроса на царя колко дълго ще живее той му отговорил: „Броят на вашите години отговаря на числото на буквите (броя на буквите – ред.)“.
Смята се, че се има предвид броят на буквите в надписа над главната Възкресенска порта на замъка Михайловски – „Светилището Господне е подходящо за вашия дом в продължение на дните“, 47 букви (според думите на руски). Това пророчество се приписва и на блажената Ксения (Петербургска).
Няма документални доказателства, дори писма или мемоари от онези години, включително и за тази история. Павел е на 46 години, когато го убиват. Фактите също не съвпадат и когато ставата дума за монаха Авел – като се започне с това, че той не е живял в Александро-Невската лавра, главния манастир на Санкт Петербург, през 1800-1801 години. През 1796-а, шест месеца преди възкачването на трона на Павел I, Авел е разпитан от Александър Макаров, началник на Тайната експедиция – органа за държавна сигурност – след което Авел е затворен в Шлиселбургската крепост. Само че щом Павел се възкачва на престола, той прави необходимото Авел да бъде освободен и предаден на Гавриил, митрополит на Новгород и Петербург. В Александро-Невската лавра Авел само е подстриган за монах (по негова молба).
Михайловския дворец в Санкт ПетербургAndrew Shiva (CC BY-SA 4.0)
Въпреки това, почти веднага след замонашването си, Авел самоволно напуска лаврата и отива в Москва, където се занимава с пророкуване срещу пари, за което през 1798 г. е заточен във Валаамския манастир. През март 1800 г. в килията на Авел е намерена книга, „която е отнета от него … с листче, намерено в нея, написано с руски букви, а книгата е написана на неизвестен език“, пише митрополит Амвросий от Петербург до главния прокурор Оболянинов. Главният прокурор докладва за случая на царя и вероятно ядосан от поведението на Авел, Павел нарежда той да бъде доведен в Санкт Петербург и затворен в Петропавловската крепост. Това става на 26 май 1800 година.
„Той изглежда само бръщолеви и лъжите му вече нищо не означават, а той си мисли, че с въображаеми пророчества и съновидения ще примами с нещо неспокойния нрав“, донасят за Авел служители от крепостта. Когато Павел I е убит, Авел се намира в Алексеевския равелин на Петропавловката крепост. По време на управлението на Александър той е преместен в Соловецкия манастир.
„С шията си настрани“ – свидетелства на съвременници
Михаил КутузовJózef Oleszkiewicz
Последната вечеря на императора в неговия близък кръг е вечерта на 11 март 1801 година. На нея присъства генерал Михаил Кутузов, чийто разказ предава неговият помощник граф Ланжерон: „Вечеряхме с императора. На масата бяхме 20 души. Императорът беше много весел и много се шегуваше … След вечерята императорът се погледна в огледалото, което имаше дефект и изкривяваше лицата. Той се засмя на това и ми каза: „Вижте какво смешно огледало, виждам се в него с шията си настрани“. Това беше час и половина преди смъртта му“. В какво обаче тук е „пророчеството“? Известно е, че оръжието на убийството на императора е тежък предмет и шал, с които той е удушен.
На същата вечеря присъства и Иван Матвеевич Муравиев-Апостол, възпитател на царските синове Александър и Константин и вицепрезидент на Чуждестранната колегия. Той си спомня последния разговор между Павел и Кутузов: „Накрая разговорът между тях се завъртя около смъртта. „Да отидеш в онзи свят не е проста работа“, са прощалните думи на Павел I към Кутузов.
Убийството на руския цар Павел I, март 1801 г. Из La France et les Français à Travers les Siècles, 1882-1884 г.Свободни източници
Странното предзнаменование обаче цитира не самият мемоарист, а историкът от XIX век и биограф на Николай I, Николай Шилдер. На 11 март вечерта Павел влиза в покоите на сина си Николай, който е петгодишен. Синът пита защо наричат баща му „Павел Първи“? „Защото нямаше друг суверен, който да е носил това име преди мен“, отговоря му императорът. „Тогава ще ме наричат Николай Първи“. „Ако се качиш на трона“, отбеляза суверенът, целува силно сина си и бързо напусна покоите му“.
„Глупост, приказка, безумство“
Баронеса Хенриета Луиза дьо Валднер дьо ФройндщайнСвободни източници
Да се върнем обаче към първото „пророчество“, разказано от самия Павел Петрович на вечерята в Брюксел. С тази история Павел пуска за себе си мем, който живее и до днес – че самият той е вярвал в разказаното. Въпреки това същата баронеса д’Оберкирх пише в мемоарите си, че Павел на вечеря в Амстердам ѝ казал: „Нали умело ви подведох? Колкото по-вълнуваща е историята, толкова по-вълнуващо е, че сте я взели на сериозно“.
Когато баронесата продължава да пита дали Павел наистина ли е измислил тази „небивалица, която той е разказал, за да … изплаши малко“, великият херцог само твърдял: „Това не е приключение, разберете, това е глупост, приказка, безумство, за да се позабавляваме, не бива да се вярва в това“. Павел Петрович, според баронесата, бил ядосан на себе си, че е разказал тази история, и казал: „Но позволете ми, господа, да помоля всички вас да пазите моята история в тайна, защото би било много неприятно, ако една история за привидение, в която играя роля, се разпространи из цяла Европа“.
Павел IВладимир Боровиковски
Обясним е и фактът, че самата баронеса, както отбелязва по-късно историкът Казимир Валишевски, „придаде някаква драматична окраска на това приключение“ и му отделя толкова много място. Баронеса Хенриета Луиза дьо Валднер дьо Фройндщайн – макар и само с две години, надживява Павел. Тя също умира млада – на 48 години – и създава своите спомени през последните си години, след като вече знае за смъртта на императора. Както виждаме, баронесата не спазва обещанието, дадено на Павел на вечерята в Брюксел.
автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
