Проверка на фактите: Александър Невски и Битката на Чудското езеро

„Битката на Чудското езеро“, при която руският княз Александър Невски побеждава рицарите на Ливонския орден, се смята за крайъгълен камък в руската история.

Обясняваме защо това е така и други важни факти за Александър Невски.

Обградени от руснаците, водени от Александър Невски, рицарите от тевтонския орден, облечени в тежки метални доспехи, чупят леда на езерото със собственото си тегло и се давят. Това е традиционната версия за Битката на Чудското езеро през 1242 г. и така е изобразена тя, например, в класическия филм „Александър Невски“ на Сергей Айзенщайн от 1938 година.

Филмът е пропаганда и тази сцена оформя представата за Александър Невски дълги години след него. Годината е 1938, а войната с Германия наближава. В лентата на Айзенщайн, създадена под зоркото око на Политбюро, главният орган на КПСС, рицарите от тевтонския орден символизират немците, а позицията на Александър Невски несъмнено е патриотична.Битката при Чудското езеро, миниатюра от XVI в.

Битката при Чудското езеро, миниатюра от XVI в.Свободни източници

„Отидете и кажете на всички навън, че Русия е жива. Нека дойдат да ни посетят без страх. Но ако някой дойде при нас със сабя, той ще умре от сабя. Руската земя е устояла и ще устои!“, казва Невски във филма. Но в реалния живот той никога не е изричал подобни думи. През 1230-те и 1240-те, когато се развихря Битката на Чудското езеро, руска държава все още няма. Александър всъщност се бие на страната на Новгородската република.

Битката на Чудското езеро

В края на 1230-те руските земи са опустошени от монголско-татарските нашествия. Шведите и рицарите от ливонския и тевтонския орден искат да се възползват от този период на слабост, за да атакуват руските земи. През 1240 г. рицарите от ливонския орден обсаждат и превземат Изборск и Псков. Но народът на близката Новгородска република, уплашен, че ливонците могат да нападнат и тях, викат на помощ могъщия рицар Александър Ярославич (1221-1263), който по-късно става известен като Александър Невски.

„Александър Невски“, Павел КоринТретяковска галерия

През 1240 г. Александър и воините му първо се натъкват на няколко шведски военни кораба на устието на р. Нева. След като събира сили от гражданите на Новгород и Ладога, Александър побеждава шведите в т.нар. Битка при Нева (юли 1240 г.). По-късно, от началото на XV в., Александър става известен в историческите хроники като „Невски“ именно заради тази битка.

През 1241 г. Александър пристига в Новгородска област и, заедно с груба бойци, принуждава ливонските рицари да напуснат района. През 1242 г. той си връща Псков, като убива около 70 рицари. През април 1242 г. Александър, предвождайки армиите на общностите в Новгород и Владимир, се натъква на ливонските рицари край езерото Пейпус (на руски – Чудското езеро) на границата между днешна Русия и Естония.

Според съвременните историци на страната на ливонците се бият около 40 рицари, подкрепяни от близо 150 пехотинци, а Александър води около 800 бойци.

Легендата разказва, че Александър и войниците му се бият срещу рицарите на повърхността на замръзналото езеро, ледът се пропуква и десетки рицари се давят. „Ливонските римувани хроники“, обаче, твърдят, че „ехти звън от саби, хвърчат шлемове, докато убитите падат по тревата и от двете страни“, което означава, че битката се е водила на твърда земя. Според руските хроники руснаците надвиват ливонците и ги гонят близо 7,5 км по заледеното езеро, изтласквайки ги на отсрещния бряг. Вероятно именно при тази гонитба някои от рицарите са се удавили, но за това няма писнеми доказателства.Миниатюра на Александър Невски от Царския титулник

Миниатюра на Александър Невски от Царския титулникХудожествен колектив на Кремълската оръжейница

Руските източници твърдят, че в битката загиват 400 ливонци. Според ливонските хроники, обаче, са убити 20 рицари, а други 6 са пленени от руснаците. Източниците, обаче, са оскъдни. Знаем само, че Александър печели битката, с което на практика спазва обещанието си да опази Новгородската република от тевтонския и от ливонския орден.

Сътрудничество с монголските татари?

След битката ливонският орден е в неизгодна позиция. Александър продължава кампанията си срещу литовските князе. В същото време, през 1246 г. баща му – княз Ярослав II, е привикан в Каракорум, столицата на Монголската империя, от Бату хан, внук на Чингис хан, където е отровен.Сергей Айзенщайн, Дмитрий Василиев/“Мосфильм“, 1938

Александър и брат му Андрей, съгласно волята на баща им, наследяват „руските земи“ – Андрей става княз на Владимир, а Александър става княз на Киев и Новгород. Киев, обаче, който е столица на Киевска Рус, е изгорен до основи по време на монголското нашествие и губи своята значимост. Александър остава в Новгород.

През 1251 г. княз Андрей бяга от Русия заради сериозен конфликт с монголските татари, а Александър става велик княз на Владимир – на практика, най-влиятелният княз по руските земи по онова време. Като такъв, той трябва да общува и да си сътрудничи с монголските татари, за да защити народа си от наказателни акции. Например, през 1259 г., той принуждава народа на Новгород да започне да плаща налози на монголските ханове.Legion Media

През 1263 г. Александър се връща от пътуване до Златната орда, където се е опитал да убеди Берке хан (брат и наследник на Бату хан) да не набира руснаци в армията си. По пътя обратно Александър се разболява и умира. Най-интересната част от историята, обаче, се случва след неговата смърт.

Александър Невски – легендата: от Иван Грозни до Петър Велики

Помонашването на Александър Невски, рисунка на Василии Верешчагин, 1896

Помонашването на Александър Невски, рисунка на Василии Верешчагин, 1896Свободни източници

В завещанието на Александър има интересен детайл: той завещава на най-малкия си син Даниил (1261-1303) Великото московско княжество. Даниил основава Московската династия.

През 1547 г. Иван Грозни става първият цар на Московското царство. През същата година Александър Невски е провъзгласен за светец от Руската православна църква. Това се случва по заповед на Макарий, митрополит на Москва. С обявяването на Александър (както и на много други руски князе и свети мъже от миналото) за светец в Москва Макарий създава идеологическата религиозна основа на новата държава.

Важно е още, че през 1540-те Москва продължава да води война с Ливонската конфедерация. Имиджът на Александър Невски като първия руски княз, победил ливонския орден, също допринася за постигането на подобни идеологични цели.

Подвигът на Александър отново е припомнен в началото на XVIII в., когато Петър Велики побеждава Швеция във Великата северна война. През 1710 г., когато войната все още е в разгара си, Петър заповядва в Санкт Петербург да бъде построен манастирът „Св. Александър Невски“ (по-късно Александро-невската лавра). Петър го издига там, където смята, че през 1240 г. се е провела Битката на р. Нева (всъщност, тя се развихря на 19 км от мястото на Александро-невската лавра).Александър Ярославич на трона

Александър Ярославич на тронаРуска държавна библиотека

Две години след победата над шведите, през 1723 г., Петър нарежда останките на Александър да бъдат преместени от Владимир в Санкт Петербург и да се съхраняват в манастира „Александър Невски“ като символ на руската победа над Швеция.

Александър става светецът-покровител на Санкт Петербург, а Петър нарочно обявява 30 август (по стар стил) за празник. Това е денят, в който е подписан Нищадският договор през 1721 г., с който се слага край на Великата северна война. Важно е също, че на смъртния си одър самият Александър се помонашва, както всъщност правят много князе. След като Петър Велики мести останките му в Санкт Петербург, обаче, той нарежда на Руската православна църква да слави Александър не само като военен пълководец, но и като монах. Оттогава Александър Невски се тачи като небесен покровител на руската армия.

автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest