Проф. Вили Лилков представя книгата на Искра Ценкова „Забравените самотници“ от поредицата „Непознати софийски истории“
Знаете ли:
· кой прибира в дома си сърцето на убития Алеко Константинов
· какво крие в мрачната си софийска квартира поетът Теодор Траянов
· защо швейцарският архитект Хайнрих Майер се заканва да съди академиците ни
· къде гасне в самота и мизерия обвинения във формализъм художник Кирил Цонев
· защо дъщерята на червения вожд Вълко Червенков разговаря с родителите си само на руски
· къде е сътворена музиката на най-хубавите български филми
· как Мара Белчева става жертва на измама на строителен предприемач
Тези и още над 20 увлекателни документални очерци можете да прочетете в новата книга на журналистката Искра Ценкова „Забравените самотници“. Тя е е третата книга от поредицата Непознати софийски истории на ИК „Авлига“.Както и в първите си две книги („Спомени зад оградата“ и „Между кръста и петолъчката“), авторката ни повежда из улиците на стара София, спира се пред портите на известни българи, като ги одухотворява с трогателните им истории. Домът и животът на всеки от героите на тази книга са малко късче от пъстрата историческа мозайка на столицата, която авторката неуморно подрежда.
Премиерата на книгата ще се състои на 30 ноември от 19.00 ч. в Клуб „Журналист“ на ул. „Граф Игнатиев“ 4. Тя ще бъде представена от проф. Вили Лилков, а на събитието ще присъстват и някои от наследниците на описаните в книгата видни българи. Сред тях са писатели, поети, художници, артисти, музиканти и общественици от 19-20 в.
Искра Ценкова е журналист с дългогодишна практика във вестниците „Труд “, „Сега“, „Новинар“, сп. „Тема“ и др.Книгата излиза с подкрепата на Столична община.
Между кориците на тази книга са събрани фрагменти от живота на едромащабни личности, политически мъже, фигури от литературната ни история, от културните ни реалности, хора с различни политически позиции, а сред тях и т. нар. бивши хора, квалифицирани от структурите на Държавна сигурност като класов враг. Тук са и момичетата, расли в тежките години на Втората световна и времето след голямата Революция, но успели да пробият с яркия си талант бодливите идеологически прегради на тоталитарните години. След това дочакали демокрацията, но и обидите въпреки неоспоримите си заслуги. А накрая тръгнали си от тоя свят без аплодисменти, духовно самотни, незаслужено забравени…
(Откъс от увода на Искра Ценкова)
