Проф. Мария Нейкова: Технологиите могат да засилят изключването на малцинствата и коренните народи

Технологията прониква все повече във всеки аспект от нашия живот, от използването на големите данни (big data) до информационните и комуникационните технологии (ИКТ) до изкуствения интелект (ИИ) и автоматизацията.

Тези развития често са оформени около въпроси като ефективност, бързина и иновации, но при малцинствата, коренното население и други маргинализирани групи често участват много различни фактори, които могат да доведат до нови форми на изключване. Без съгласувани усилия, които да гарантират, че технологиите имат положителни резултати за малцинствата и коренните народи, те могат вместо това да засилят тяхното изключване.“ Това каза проф. Мария Нейкова по време на информационно събитие, организирано от Центъра за развитие на устойчиви общности (ЦРУО) и Българската платформа за международно развитие (БПМР) днес в София. В рамките на събитието се състоя и церемонията по награждаване на победителите в третия ежегоден конкурс „Журналистика за развитие – 2020“.

Проф. Нейкова представи българският превод на доклада на Minority Rights Group International – Малцинства и коренно население – Фокус върху технологията. Според авторите в контекст, в който дискриминацията срещу малцинствата и коренното население остава силна, само технологиите не са достатъчни за постигане на положителни промени. В доклада се изтъква, че без подходящи проверки и защити, те още повече могат да изтласкат встрани тези общности. Докладът алармира и, че е нужно да бъде сложен нов фокус върху правата на човека при развитието, разпространението и използването на технологиите и по-голяма осведоменост, че наред с техните ползи, те имат потенциал да причинят трайна вреда.

Доц. Алексей Пампоров от Българската академия на науките представи българската статия в доклада – „България: Употребата на информационни технологии като средство за постигане на положителна промяна за ромските общности“, чийто автор е. Той представи проектът „Академия Програмирай успех“, който обхваща деца от маргинализирани групи в риск да отпаднат от училище и деца, с които това вече се е случило. Доц. Пампоров изтъкна, че 100 деца са били включени в подготвителна програма за интензивно придобиване на умения по български език, английски език и математика, съчетани с психологическа подкрепа, която има за цел да компенсира някои личностни и семейни затруднения, преди началото на същинското ИТ обучение. 16 ученици успяват да завършат етапа успешно, а 12 полагат и приемен изпит в Софтуерния университет, като три от децата са наградени със стипендии. Според него успешното влизане в Софтуерния университет на 12 от 16 ученици, които са изхвърлени от образователната ни система като „негодни“ показва, че българското образование има спешна нужда от осъвременяване, навлизане на новите технологии и иновативни практики, които да задържат вниманието на съвременния ученик.

Изпълнителният директор на БПМР Петър Бучков представи данните за предоставената от България официална помощ за развитие (ОПР) за 2019 г., включени в доклада AidWatch на Европейската конфедерация на гражданските организации, работещи в областта на развитието и българската страница в него. Общо за развиващите се страни България е дала 113.6 млн. лв. 97.4 млн. лв. са били насочени към Европейския съюз, Групата на Световната банка и други МФИ и към ООН и нейните агенции. Двустранната помощ е 15.4 млн. лв., като почти половината е била насочена към издръжка на бежанците в България, 2.6 млн. лв. са отделени за хуманитарна помощ, за добро управление и гражданско общество и за социална инфраструктура – по 2 млн. лв., а за образование, здравеопазване и опазване на околната среда по-малко от милион общо. През 2020 г. в разгара на здравната криза, предизвикана от разпространението на COVID-10 българската държава е успяла да предостави 4150 комплекта, съдържащи защитни медицински принадлежности (специализирано защитно облекло, шлем и очила) и 5336 продоволствени пакета под формата на хуманитарна помощ за: Сърбия, Република Северна Македония, Албания, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора, Армения, Грузия, Молдова, Украйна, Беларус и Ирак. Въпреки някои положителни тенденции при провеждането на българската политика на сътрудничество за развитие през последните 1-2 години е чувствителна липсата на добра правна рамка и е належаща нуждата за създаване на закон за сътрудничеството за развитие, чрез който да се гарантира ефективността на Българската помощ за развитие и активното включването на българския бизнес и неправителствени организации в нея.

Събитието завърши с тържествена част по награждаването на отличените журналисти в конкурса „Журналистика за развитие – 2020“.  Директорът на ЦРУО Станимира Хаджимитова и председателят на УС на БПМР Петранка Филева обявиха първите трима в тазгодишната надпревара. Първо място и награда от 800 лева грабна журналистът на свободна практика Делян Тодоров за своите материали за мароканските жени, преминаващи границата с Испания, за сметището за електронни отпадъци в Гана – едно от 10-те най-замърсените места в света и за гробарят от Южна Испания, който погребва изхвърлените от морето тела на мигранти. Второ място и парична награда от 400 лева получи Анна-Мария Конова от bTV Медия Груп за репортажите си за Гана – Златният бряг на Африка и за бежанската криза в Босна и Херцеговина – Игри на Границата. Третото място заслужено взе Зарина Василева от OFFMedia с „’Амалипе’: Детето, на което даряваш надежда днес, може да е лекарят, който ще спаси живота ти утре“, „Проект Северозапад: За хората в края на картата, в края на живота и на края на силите си“ и интервюто си с белгийския писател, режисьор и продуцент, чието творчество ни разказва за хората, лишени от глас Жан-Марк Тюрин.

Организаторите връчиха и специална награда за разширените репортажи „На източната граница на ЕС: Бежанци в руска рулетка“ и „Марина, която поправя света“ на журналиста на свободна практика Десислава Микова. Тя ще получи възможността да посети Ливан по време на журналистическо пътуване, което ще се осъществи до края на годината.

Pin It on Pinterest