Проф. Илин Савов предупреждава: Престъпниците вече не крадат само пароли – те копират реалността
Гласове на близки, фалшиви профили и убедителни AI послания превръщат доверието в една от основните мишени на съвременните киберизмами
Изкуственият интелект променя не само технологиите, но и начина, по който действат киберпрестъпниците. Все по-голямата опасност вече не е просто кражбата на парола или пробивът в дадена система, а възможността за убедително „дигитално копиране на реалността“, предупреждава експертът по киберсигурност проф. д-р Илин Савов.
В интервю за „Труд“ той обръща внимание на новото поколение измами, при които могат да бъдат имитирани глас, лице, начин на писане и поведение на реален човек. Подобни технологии позволяват създаването на персонализирани сценарии, които за обикновения потребител могат да изглеждат напълно достоверни.
Според Савов основната мишена все по-често е човешкото доверие, а измамниците използват комбинация от спешност, силна емоция и натиск за незабавно действие. Подобни рискове, свързани с гласово клониране, deepfake съдържание и персонализирани AI измами, той е коментирал и пред БНР.
Обажда се близък човек, но отсреща може да стои измамник
Един от най-сериозните рискове е т.нар. гласово клониране. Изкуственият интелект може да възпроизведе характерни особености на гласа на реален човек, което позволява създаването на убедителни фалшиви обаждания.
Сценарият може да изглежда познат – „близък“ се обажда разстроен, твърди, че е попаднал в беда, и настоява спешно да бъдат изпратени пари или информация.
Савов препоръчва при подобна ситуация човек да прекрати разговора и сам да се свърже с близкия си на познат телефонен номер. Друг вариант е проверката да стане чрез различен комуникационен канал.
Спешният линк трябва да бъде предупредителен сигнал
Същият принцип важи и при съобщения от името на банки, куриерски компании или други институции. Искането за незабавно плащане, въвеждане на банкова информация, кодове или лични данни трябва да бъде сигнал за допълнителна проверка.
Експертът поставя акцент върху прост принцип за защита – преди да натиснем линк, да платим, да изпратим информация или да се доверим, първо да проверим кой действително стои отсреща.
Децата също са сред основните мишени
Според Савов особено сериозен остава рискът за децата в интернет. Киберпрестъпниците могат да използват фалшиви самоличности, психологически техники и генерирано с изкуствен интелект съдържание, за да изградят доверие и впоследствие да получат снимки, лични данни или друга чувствителна информация.
Експертът обръща внимание и на необходимостта от по-добра дигитална грамотност както сред децата, така и сред родителите и учителите.
Кибератаките вече могат да засегнат и критичната инфраструктура
Рисковете не се ограничават до отделните потребители. Здравеопазването, енергетиката и образованието също могат да бъдат мишена на кибератаки.
При болниците блокирането на информационни системи може да затрудни достъпа до пациентски досиета и работата на медицинските екипи, докато при енергетиката успешна атака срещу критична инфраструктура може да има значително по-широки икономически и обществени последици.
Основното послание на проф. Савов е, че с развитието на изкуствения интелект проверката на информацията и самоличността на човека отсреща се превръща в основно умение за лична сигурност.
