Проф. д.пс.н. Илия Пеев с доклад „Континуитета в българо-руските отношения: народно-психологически и културологически аспекти”
Научно-практическа конференция, посветена на 145-та годишнина от Освобождението на България „Руско-турската война 1877 г. – 1878 г. Съвременни аспекти”
Място на провеждане: Москва, Съюз на писателите на Русия, 02.03.2023 г., 16:00 часа
Континуитета в българо-руските отношения: народно-психологически и културологически аспекти
Капитан I ранг о.р., професор, доктор на психологическите науки Илия Пеев
Приветствам всички организатори и участници в Научно-практическата конференция, посветена на 145-та годишнина от Освобождението на България „Руско-турската война 1877 г. – 1878 г. Съвременни аспекти”! Форумът е много нужен и важен за нашето съвременно общество. Той предоставя възможност да почетем паметта на загиналите воини за Освобождението на България от петвековното турско робство и в същото време да изкажем своята ясна позиция против всички извращения на историята и опити да се утвърждават „нови ценности”, чужди на българския и руския народи. Затова предоставям на Вашето внимание главния въпрос за Континуитета в българо-руските отношения.
Темата на моя доклад пред конференцията се явява част от книгата „Народната дипломация” в историята на руските неправителствени организации. (1)
Първоначално ние свързваме континуитета в българо-руските отношения с дългоочакваното Освобождение на България от турското робство на Трети март 1887 година и възстановяването на българската държава на политическата карта на света след 500-годишен дисконтинуитет.
Ако хвърлим един ретроспективен поглед върху т.н. интелектуална карта на българо-руските отношения, със 145-годишна давност, ще можем да открием ярък полиптих (гр. polyptychos – многократно сложен; няколко картини, свързани с обща идея или сюжет; художествено произведение от пет или повече подвижно съединени части) в историята, икономиката, дипломацията, културната и духовната сфери.
Кои са основните елементи на този красив полиптих, които нагледно и убедително показват континуитета в междудържавните отношения между двете братски страни България и Русия?
Първо. Открояваме денят 7 юли 1879 г., когато беше установен фундамента на дипломатическите отношения между Русия и България.
Второ. Създаване с помощта на Русия армия и военен флот на България. Ако виртуално се върнем в онова далечно време, ние не можем да не се възхитим от мъдростта и радостта на свободните хора на град Русе на река Дунав, които със сърцата и душите си гордо са приветствали вдигането на българския морски флаг на 12 август 1879 година и създаването на военен флот на суверенната държава след 500 годишно турско иго. Ние съвместно с Вас, участниците в конференцията, можем да почувстваме спонтанните, идващи от чистите сърца думи, с които жителите на град Русе са приветствали през август 1879 година това историческо събитие:
– Ние имаме параходи! До неотдавна нямахме държава, а днес имаме флот!
– Да живее Русия! Да живее България!
(Възгласи на жителите на град Русе по време на тържествената церемония за вдигането на българските флагове на корабите през август 1879 година).
Трето. Ако можем с „машината на времето” да се върнем в град Плевен на 2 (14) декември 1877 година, то ние със собствените си очи бихме съзерцавали несравнимия възторг на хората, които поднасят своята човешка благодарност на руските освободители. Текстът на този благодарствен адрес не може да остави равнодушен нито един човек и днес, 145 години след освобождението на Плевен о турско робство.
За илюстрация – ето малка част от това приветствие:
„Велики Гсподарю!
Изминаха векове страдания на българския народ. Те свършиха безвъзвратно, защото ти, само Ти, Господарю, положи Своя меч на везните на съдбата.
Ти, Велики Господарю, със Своя щит ни закри от варварските неверници.
Ти ни даде нов живот!
Като слънце Ти озари нашата земя със Своето посещение, възкреси българския народ, и както снегът се топи от слънчевите лъчи, така се разтопиха веригите, които векове наред ни обременяваха!” (2)
Благодарственият адрес има не само историческо значение, но и съдържа огромен нравствен заряд, доколкото въплътява в себе си паметта на българския народ.
Това е особено важно да си спомним сега, защото в България преди повече от 30 години се утвърди грозна практика: В навечерието на Трети март, с мълчаливата подкрепа на властите или с непосредственото участие на властите от всички етажи, медиите се препълват от публикации, в които невярно, безсрамно и безотговорно се пише, че Русия не е освободителка на България от турско робство, а окупатор на България.
Четвърто. Необходимо е да се търси историческата истина и да се борим за нея, така както нашите предци се бореха за правдата и свободата по време на турското робство. Нужно е да се поддържа континуитета в българо-руските отношения, опирайки се на оригинални документи и първоизточници, свидетелства на очевидци, които историята е съхранила, истински достоверни факти и аргументи.
Пето. Петият елемент на красивия полихтих, намиращ се в основата на континуитета на междудържавните отношения между България и Русия, по наше мнение, се явява дипломацията, в т.ч. и народната дипломация.
Дипломацията се явява своеобразен магически ключ към миротворчество, затова се изкушаваме да използваме символиката на античната гръцка философия и митология за т.н. Пети елемент (The Fifth Element) – Етера или Божествената частица. Древните философи, описвайки света, са смятали, че той се състои от четири елемента (4 стихии, 4 същности): Земя, Въздух, Огън и Вода. Петият елемент е Любовта, тя спасява света.
Човечеството може да живее, докато на света има Любов. В този смисъл можем категорично да потвърдим нашата теза: континуитетът в българо-руските отношения ще продължава, докато между България и Русия се съхранява братската любов, благодарение на която ние сме се възродили и съхранили като държава и народ и ни има на картата на света. Сега, когато честваме 145-годишнината от Освобождението на България от петвековното турско робство, нашите народи ясно трябва да заявят пред своите държавници и политици и пред целия свят: Нашите народи искат да живеят братски, с Братска Любов да продължаваме да развиваме в бъдещите векове нашата съвместна славянска история!
След всичко казано до тук, следва да отбележим като кратък извод, че приведените от нас факти отразяват континуитета в историята на българо-руските отношения.
Ние осъждаме и отхвърляме всички опити на някои съвременни български историци, журналисти, политици и държавни дейци, които извращават ролята на Русия в Освобождението на България и не почитат паметта на тези, които не пожалиха своя живот за освобождението на славянските братя от многовековното турско иго. (3)
Историята на появяването на картата на света на независимата Българска държава и нейното развитие, изобилства с остри маневри, завои и катастрофални повратности на съдбата, нерядко от лошо към най-лошо. Въпреки континуитета на историческия процес, политиката на България през цялото време на своето съществуване е изпитвала неимоверни трудности, колебаейки се между традиционните русофилски настроения на народа и управляващите с германска, американска, европейска и НАТО-вска ориентация. На тази основа се е наложило и традиционното съперничество с другите славянски и балкански държави.
Ние уверено можем да кажем, че за съжаление, у съвременното наше ръководство, се измени фокуса на оценката на ролята на Русия в Освобождението на България, по силата на конюнктурни и моментни интереси и въпреки историческия континуитет. Никоя политическа конюнктура не може да обясни отстъплението от националната кауза. Що се отнася до тези конюнктурни политици и държавници, те скоро ще се убедят в своята незначителност.
Фокусът на оценката на ролята на Русия в Освобождението на България от турско робство е изключително важен и следва да се обръща по-голямо внимание на тази проблематика в обществения живот. След т.н. нежна американска революция по цяла Западна и Източна Европа през 90-те години на XX век, включително и в България (на практика у нас през 1989-1990 г. протекоха процеси, близки до т.н. майдан в Украйна през 2014г.) с изменението на този фокус започнаха да се занимават хора от различни НПО, включително и финансираните от Сорос. Тази промяна на фокуса изглеждаше твърде екзотична и се представяше като „модернизъм и нов” поглед върху историята. Започнаха да се подменят понятия и да се изключват различни категории, 500-годишното турско иго се представяше като добросъседско съжителство или владичество, дори като 500-годишно чуждо управление, омаловажаваха се жестокостите при потушаването на Априлското въстание 1876 г., не се говореше за Баташкото клане и пр. Дори самият Национален празник на Трети март се обяви като Ден на Освобождението, без да се обяснява от кого и как. Постепенно се посеяха съмнения защо Трети март трябва да бъде наш национален празник.
Конституцията на Република България дава правото на българския народ да поддържа свое мнение и позиция, да не приема наготово натрапването на различни нему парадигми, тези и становища, да отстоява националните интереси, които стоят над всичко!
Постепенно това пагубно движение започна да обхваща все нови и нови групи хора, за да се стигне дори до официална позиция на определении политически и управленски кръгове и ние не бива да сме безучастни и пасивни. Това вече е война 5-то поколение (5th generational warfare). Оръжието тук се явяват социалните медии за контрол над хората. Появяват се нови държавни и международни актори (ударението е на „а”, лат. actor, auctor от agree – правя, водя, действащ субект), които да указват и утвърждават „правилното мнение” и „вярната гледна точка”, а също и да коригират, осъждат и отричат „неправилното мнение”. Все повече се разширява т.н. акторски подход в социалния живот.
Новите държавни и международни „актори” в психологическата война се опитват да въздействат върху ума на хората, заставяйки ги да мислят в рамките на посочената тяхна парадигма като единствена правилната и вярната.
Привърженик съм оптимистичното и позитивното начало във взаимоотношенията между хората, институциите и държавите, горещ привърженик съм на Позитивната психотерапия на професор Носрат Песешкиан и Позитивната динамическа психотерапия на професор Владимир Слабинский, затова съм убеден, че положителната страна на борбата за умовете и душите на хората се заключава в това, че народът е много по-мъдър от своите управници (Глас Народен – Глас Божи) и конюнктурчиците в политиката и обществения живот.
Наблюдаваме как разминаването на управляващите кръгове и народа постоянно нараства и никак не е случаен фактът, че вече от много месеци не можем да си изберем нито парламент, нито да съставим правителство, на които да вярваме и да подкрепяме. Нека всички политици да помнят, че българският народ не е съгласен с тях! Българският народ е русофил по отношение на Руско-турската Освободителна война 1877 г. – 1878 г. и не е съгласен със своите политически и държавни „актори” на геополитическата сцена.
Ние сме дълбоко убедени, че по пътя на сътрудничеството и творческото взаимодействие, представителите на научната общност, неправителствените организации, деловите хора, бизнес-средите и творците на нашите страни, нашите народи ще могат да установят траен мир, духовен и материален прогрес.
И накрая нещо много лично и съкровено: Трети март 1878 г., Ден на Освобождението на България от турско робство, от моето детство и детството на моите предци, се явява един от най-светлите духовни празници. Нека такъв да бъде и за нашите деца, внуци и потомци и да остане да свети като маяк в грядущите векове и на грядущите поколения! Вечна слава и признателност към героите от „Руско-турската Освободителна война 1877 г. – 1878 г.!
1. „Народная дипломатия” в истории российских неправительственных организаций. М., 2020, стр. 240. ISBN: 978-5-4499-1205-3.
2. М. Грънчаров. Историята на Плевен. Възраждане и Освобождение. Издава регионален исторически музей. Плевен. 2001, с. 314–316.
3. Л. Баснин, А. Щелкунов. „О чём шумите вы, народные витии?” Журнал „Наш современник”. 2017. №2, с. 233-237.
