Общество

Призован от Бога: Кой е руският цар?

Какъв е произходът на думата „цар“? Какво означава за руския народ идеята за царя и как са коронясвани руските монарси?

Думата „цар“ произлиза от латинското название на римските императори – Цезар. Тя се появява в стария източнославянски през XI век. Руснаците наричат византийския император „цар“. Използва се и за библейски и древни владетели.

Миропомазване на император Николай Александрович в катедралата

Миропомазване на император Николай Александрович в катедралата „Успение Богородично“Валентин Серов/Руски музей

Руснаците обаче не наричат така чуждестранните монарси – дори иронично. Те са определяни като крале, кралици, императори, шейхове, махараджи и други подобни. Руските владетели също възприемат титлата „император“ през 1721 г. (първият император е Петър Велики), но продължават да бъдат наричани царе.

Великият княз на цяла Рус Иван Велики (1440-1505), се нарича „цар“, „император“ и „кайзер“ в дипломатическата кореспонденция. Синът на Иван Василий III, който през 1514 г. е официално признат за император от свещения римски император Максимилиан I, продължава да използва титлите на баща си. Първият официално коронован цар обаче е Иван IV (Иван Грозни).

Символиката

Legion Media

Въпреки, че „цар“ произлиза от „Цезар“, титлата на царя носи различна символика – православна. По време на церемонията по коронацията те са помазвани – свещеникът извършва миропомазване на монарха, като прави кръст на челото на монарха, очите, ноздрите, устата, ушите, гърдите и двете страни на всяка ръка с хризма (наричано също „миро“).

От този момент царят се превръща в уникален човек: мирянин и свещеник. Той е единственият мирянин, който може да мине през Царските двери в църквата и да присъства на олтара със свещениците, което се случва само по време на неговото миропомазване. Това показва, че да бъдеш цар е голяма отговорност и мисия, подобно на свещеничеството. Руските православни вярвали, че църквата и държавата се символизират от уникалната личност на царя, който е призован от Бога да бъде „обвързан“ с неговото царство и хора.

Коронация на царя

В Русия новият владетел поема всички привилегии и отговорности на царя веднага след възкачването си на трона. Коронацията, която трябва да бъде добре подготвена и е много, много скъпа, се състои по-късно, често дори година след възкачването.

Коронация на Николай II и Александра Фьодоровна през 1896 г.

Коронация на Николай II и Александра Фьодоровна през 1896 г.Лауриц Туксен/Държавен музей Ермитаж

Руските коронации се състоят в Москва. Церемонията е огромна, дълга, луксозна и се провежда в присъствието на елита на руското благородничество. Царят (и неговата съпруга – царицата, ако има такава) преминават от Червената веранда в московския Кремъл до катедралата „Успение богородично“. Там царят е помазван от руския патриарх, но сам поставя короната на главата си, защото стриктното условие за ритуала е царят да не се покланя пред никого, дори на най-големия свещеник на православната църква – патриарха.

Sputnik

След коронацията си царят се настанява на трона и за кратко увенчава съпругата си със собствената си корона, а след това поставя на главата ѝ короната на консорта. През това време жена му коленичи на възглавницата до трона му.

Public domain

Царят и царицата след това се помазват и приемат Светото причастие. Царят взема от хляба и виното отделно по клерически обичай. Това е единственият случай, в който на царя или на когото и да било друг православен представител е позволено да получи причастие по този начин. Тогава царят казва коронационната клетва, в която се заклева да запази автокрацията непокътната и да управлява царството си справедливо и честно.

Sputnik

По време на процедурата се казват много молитви и се провеждат символични церемонии, включително предаване на императорските регалии – императорската корона, скиптър и кълбо, както и знамето на страната. След коронацията следват масови тържества. Временно са намалени глобите и данъците, затворниците са помилвани, а три дни са обявени за национален празник.

Getty Images

автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest