„Презентирай, вдъхновявай, споделяй“
Студенти от филмовия и екранния факултет на НАТФИЗ откриха съвместна фотоизложба „Костюмът през обектива на светлината“.
Второкурсниците от специалност „Фотография“ и „Театрална продукция“ работиха в екип, близо месец. С търпеливата помощ на своите преподаватели – д-р Екатерина Кънчева, доц. д-р Красимир Андонов, проф. Атанас Кънчев и менторите Дамянка Савова и Соня Илиева, младите автори реализираха първото от концептуалната поредица ателиета на д-р Кънчева „Презентирай, вдъхновявай, споделяй“.
Снимки от процеса
фотограф: Дамянка Савова
Снимки от изложбата
Защо преминаваме през светлината?
„Периодите, през които преминава светкавичната обработка на информацията са преимуществено визуални. Потоците на преноса на данни са предимно технически иновативни – бързи, летящи, изпреварващи мисълта, която си почива. Понякога процесът е ужасно шумен и бъбрив сякаш преминава товарен влак проникнал в тишината на сгушеното селце. Търси бягството от света, защото рядко успява да открие спокойствието в него. Търси своята мета вселена като остава преносител на вдъхновение, но на външни наблюдатели на движението и прогреса. Дали чувството би могло да бъде отстранен наблюдател? Вероятно не, защото това ще промени РНК интуицията пренасяща творческите потоци в сърцевината на времето. В контекста на тези разсъждения дано тази носталгия по натуралистично пренасяне на идеалните достижения в света на изкуството не ги разруши от прекаленото удобство на материалната дистанция на времето, в която живеем“ … Какво общо има това със сцената и сценичния живот? Дали катарзиса от живото усещане, в което понякога болката от невъзможност да се твори заради липса на възможност да бъдеш докоснат е за да ни напомни, че душата е жива и търси реалната среща с изкуството…“ – из статията на д-р Екатерина Кънчева „Архетипът на творческия процес – пробуждане“ публикувана в сп. „Театър“.
Защото в началото бе светлината…, а после? Всичко това предстои да бъде видяно, запечатано и архивирано за поколенията, които идват.
