Общество

Премиера на последните две книги на д-р Петър Величков: “Непознатият поет Трифон Кунев” и „Лора, Яворов и аз“ (трето издание)

Изследванията на д-р Петър Величков се определят като истински литературни съкровища и плодове на безценния му труд в областта на литературната ни история.

Последните две негови книги, част от Колекция „Наследство“ на издателство „Библиотека България“ – „Непознатият поет Трифон Кунев“ и „Лора, Яворов и аз“, трето издание – допълват ювелирната мозайка на неговите издания.

Премиерата ще се състои на 25 април 2024 г. от 18:30 ч. в Български културен център (ул. „Веслец“ 13, гр. София).

Със специалното участие на: Боряна Дукова – писател и преводач, Ива Спиридонова – поет и редактор, Симеон Аспарухов – поет и издател. Актьорската интерпретация на текстовете е поверена на младия и талантлив артист Самуил Сребрев.

Книгите:

„Непознатият поет Трифон Кунев“, издадена с подкрепата на Министерство на културата, предлага изцяло нов поглед към многопластовата личност на Трифон Кунев – политик, журналист, писател и поет, един от най-непримиримите критици на властта. Книгата разкрива непознатата му, лирична страна, чрез неговите писма до украинката Маша Крилова. Заедно с поезията му, те оформят едно единство, като без едното или другото, е невъзможно да се обгледа личността му.

Кореспонденцията на Трифон Кунев с Маша Г. Крилова е уникален щрих както за емоционалната същност на поета, така и за епистоларното наследство на българската литература. Писмата издават важни детайли за ролята на Крилова като муза и вдъхновителка на Кунев, както и за драматичната тяхна любов, чийто плод са едни от най-изящните стихове в българската литература.

Хризантеми:

на любовните ми песни закъснелите слова,
тиха вечер със венец от хризантеми на глава;

звукове, които ще заспиват,
и мечти, които си отиват…

Хризантеми:

на любовните ми песни закъснелий звън –
тиха вечер и сърце мечтающе за сън;

Сладък дъх от свехнали мимози
и прочетени отдавна некролози…

Откъс:

„До:

Госпожица Маша Г. Крилова

Тук

Мойто дете, което толкова страда от и за мен,

Получих малкото пликче с твойта велика скръб, – сърцето ми е

кърваво – и, изтекая кровью, замира.

Онази вечер щях да избягам при теб, но някакъв си началник щял

да дохожда през нощта и аз останах: мъката ми беше ужасна; ти

беше печална тогаз и през въздуха твоята печал ми дойде.

Пустинята е безнадеждно дълга. Зноят – нетърпим вече. Бедуинът умира озлобен към своя Аллах; той не му се моли вече, изгубил

надежда поне за един мираж, който да ороси последните му часове

на вечна суша…

О, небеса, аз вярвам чудесата!…

Много пъти съм се питал отде се взе толкоз енергия в теб –

едно крехко клонче полски крин, – за да пренесеш толкоз идиотизми, толкоз мизерия, толкоз удари…

И винаги отговаряше ми историята през устата на онези християнски мъченици, които мряха с песни върху костерите, – защото имаха две велики сили: любовта и вярата. Ти, мойта мъченица, – дете, което вековният мрак и животинщина е затворил в тъмно подземие, дете, което се плаши от черните преизподни и което трепери от отвратителния писък на прилепи и мишки, – послушай ме. Дай си сърце, недей се убива с плач.

– Една звезда не бива и не може да изгасва: облаците ще липсват.

Аз съм вързан и докато не се отвържа, – не слабей. Кураж и победата ще бъде наша!“

“Лора, Яворов и аз” разкрива неизследваните страни от живота на един от най-емблематичните български поети – Пейо Яворов, през мемоарите на Дора Конова. Задълбоченото изследване на д-р Величков е с ясното съзнание за важността на този диалог от първо лице с една отминала епоха, в търсене на истината. „Години след смъртта на Яворов, всяко неизвестно архивно свидетелство, дори да е само от няколко реда, е ценност. Затова реших да подготвя спомените на Дора Конова за това тяхно първо пълно издание. Спрях се на личните екземпляри (машинопис с авторски ръкописни поправки и добавки) на Дора Конова в Централния държавен архив“, споделя д-р Петър Величков и оставя читателя сам да си отговори на въпросите, които остават мистерия от 1914 г. насам.

Откъс:

„Когато бях в командировка за втори път в Париж, Лора ме намери там при гроба на Минка (сестра на П. Ю. Тодоров), който всяка сутрин спохождах и обкичвах с цветя. Лора била в Лондон и като се научила за пребиванието ми в Париж, дохожда да ме намери. Знаейки чувствата ми спрямо покойната Минка и с пълното убеждение, че ще ме намери при гроба, дохожда направо там, където наистина бях. Тук тя ми откри и изрази своите чувства към мен. Отвърнах, че ценя тия нейни чувства, обаче трябваше да бъда искрен и да кажа, че не мога да се отзова, и на завършък дори прибавих да кажа: аз се боя, ако свържем заедно съдбините си, че ще завършим злополучно. Моят отговор я засегна болезнено. Тя сприхаво кипна и демонстративно ме остави, без да проговори. Видях, че честолюбието бе силно засегнато, и си останах с впечатление, че тази ще бъде първата ни и последна среща. Твърде много обаче съм се излъгал. Когато се завърнах в София, тя започна пак да ме следи и да ме атакува. Поздрави, изпращани по специални лица, подаръци, задирвания, посещения в театъра и другаде не ме отклониха от решението ми – да не се поддавам. Но една зимна нощ…“.

Тук Пейо изпусна една тежка дълбока въздишка. И след кратко замълчаване продължи:

„Една нещастна за мен зимна нощ, часът около 11 през нощта, се почука на вратата на стаята ми. Отворих вратата – и останах просто смаян и вкаменен от това, що видях пред очите си, което не исках да повярвам. Лора, прегазвала

сняг до колене, измръзнала, с наведена глава и усърнал поглед, стоеше насреща ми. Със задавен глас ме запита: „Ще проявиш ли и сега жестокосърдечие, с каквото не един път си ме дарявал, в тоя час да не дадеш приют на една слаба, нещастна жена, която има щастието да страда от любов към теб, коравосърдечния?“ – тонът, погледът, видът ме сломиха и аз, братко, не издържах: прибрах я тази нощ. И тази нощ аз се сдадох. Лора ме победи.“.

Авторът:

Д-р Петър Величков е български литературен историк, текстолог, журналист и изследовател. Автор е на бестселъри от типа „Стара слава“ – „Страсти и скандали в царска България“ (1. изд. 2000, 2. изд. 2004), „Софийските потайности“ (2004), на изследванията „Българинът: голата истина“ (2005), „Великденски и пролетни картички от Третото българско царство“ (2008), „Прототипи и герои“ (2013) и „Какво хапнаха и пийнаха великите българи“ (2013), на книгата „Яна Язова: проклятието на дарбата“ (2007), на стихосбирките „Сам си стигам“ (2002) и „Неразличим“ (2004). В периода 1987 – 1989 г. излизат подготвените от него за печат по оцелели чернови романи на Яна Язова „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“, които съставят трилогията „Балкани“. По-късно разчита и урежда издаването на останалите ѝ неизлезли приживе творби. Друг мащабен негов труд е разчитането на спомените на Дора Конова, последната любов на Пейо Яворов, които излизат в книгата „Лора, Яворов и аз“ (1. изд. 2019, 2. изд. 2020, 3. изд. 2024). Редактира над 200 книги на български класици и съвременни автори. Председател е на журито на Националния литературен конкурс за разказ от млади автори „Яна Язова“, който се организира всяка година от Народно читалище „Постоянство“ и Община Лом. Членува в Съюза на българските журналисти.

Издателство „Библиотека България“
и
Български културен център

п р е д с т а в я т

Д-р Петър Величков в Колекция “Наследство” на Издателство “Библиотека България”

Премиера на “Непознатият поет Трифон Кунев” и
„Лора, Яворов и аз“ – трето издание

С участието на:
Боряна Дукова, думи за книгите и автора
Ива Спиридонова, редактор
Самуил Сребрев, актьорска интерпретация
Симеон Аспарухов, издател

25 април, 18:30
Български културен център,
ул. “Веслец”13

Вход свободен.

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest