Преди 105 години руски летец изпълнява „примката на Нестеров“ на хидроплан

17 септември 1916 г. за първи път в историята на авиацията лейтенант Ян Нагурски извършва „мъртвата примка“ на хидроплан М-9.

Но фигурата от висшия пилотаж едва не завършва с трагедия – механикът Николай Годовиков, който е в самолета, изпада от кабината и в последния момент успява да се хване за крилото и да оцелее.

Информацията за този уникален полет около о-в Езел, както съобщава историкът Юрий Галперин, е публикувана във февруарското издание на сп. „Въздухоплавател“ от 1917 година.

Любопитно, но руските летци рискуват живота си не просто така, а заради проверка на тактико-техническите характеристики на самолета-амфибия на Григорович и отработката на елементи от въздушния бой. По това време все пак тече Първата световна война.

„Летящата лодка“ М-9 е създадена като морски разузнавач, но войната показва, че самолетът-амфибия може успешно да влиза в ролята на бомбардировач или патрулен самолет. М-9 е биплан с двигател със 150 к.с. Фюзелажът и междукрилните стойки са направени от шперплат, крилата и опашката са само от платна. Хидросамолетът развива максимална скорост на полета от 110 км/ч, при кацане – 85 км/ч, като може да се издига на три километра височина.

Пилотът Ян Нагурски решава да пробва колко дълго хидропланът може да набира височина, насочен вертикално, и след колко време рульовете му ще загубят възможност да управляват машината. Така летецът изпълнява две мъртви примки подред. По време на изпълнението на маневрите Нагурски едва не загубва механика, който не е с колан – Никай Годовиков изпада от седалката, но се хваща за крилото на самолета.

„Свален в един от въздушните боеве над Балтийско море, той пада в морето на горящ самолет. Рапортът за гибелта на лейтенанта от флота Нагурски става документът, който позволява на историците по авиацията да завършат биографията на летеца през 1917 година. Но Нагурски не загива. Ранен в боя, той е пленен от английска подводница“, пише Юрий Галперин.

По време на Гражданската война Ян Нагурски се връща в Полша и става инженер-конструктор в захарната промишленост. През 1956 г. по покана на пилотите от полярната авиация прави пътуване до СССР, пише книгата „Първи над Арктика“, както и „Над пламтящата Балтика“. Почива на 9 юни 1976 г. във Варшава, пише „Российская газета“.

източник: RUSSIA BEYOND БЪЛГАРИЯ

Pin It on Pinterest