Последният ден на СССР дневниците на неговите граждани
Сутринта на 26 декември 1991 г. гражданите на Съветския съюз се събуждат в Русия.
Събрахме записки от дневници на хора с различни професии и социално положения – спомени, записани през първите дни след разпадането на СССР.
Сергей Есин, писател
Peter Turnley/Corbis/VCG/Getty Images
Четвъртък. Вчера вечерта Горбачов подаде оставка и произнесе реч по ТВ. Не гледах. Няма човек, когото бих презирал повече. Аз съм специалист по имитация. Това е той, моят герой. Моята мечта е плесница за него от името на народа.
… Всичко е гадно и лошо: парите, които бяха вложени в банки, изчезват, животът става все по-труден. Завчера, в неделя, в осем часа на двора някой разби предното стъкло на колата ми. Два дни се мъчих да го сложа.
Владимир Бесонов, историк
Опашка пред московски магазин, 1991Александър Макаров/Sputnik
Наближава Нова година. Последните събития – споразумението от 11-и, разпадането на СССР де юре, вчерашното изявление на М.С. Горбачов, когото сега ще започнат да замерят с всякакви разобличения (това е наша национална болест – да риташ човек, защото той не може да ти отвърне и защото от това нищо няма последва). Този ще го „хапят“ без съмнение с невероятно сладострастие и от ляво, и от дясно. Бедният Михаил Сергеевич! („Независимая газета“ съобщава днес, че един от собствениците на казино му предлага работа за 1 милион долара!)
Всички чакат „цените на едро“, магазините са празни, но хората, очевидно, ще си дадат пълна сметка за този ужас едва след празниците. А сутринта те се събудиха… Наистина през Новата година всичко ще бъде по новому и аз ще стана безработен. Макар че (ето това е забавно!) сегашната ми заплата (270 руб. плюс 60) е по-малка от помощите за безработица (342 руб.). Бутилка шампанско в уличен павилион струва 150 рубли, яке (пухено) — 6500-7000 рубли, риза – 300-400 рубли.
Сега по „Радио России“ дикторката с прочувствен глас произнесе: „Напълно забравихме за душата. Никое парче от най-вкусния салам, изстрадан на опашка, продължила цяла нощ, няма да замени високите душевни преживявания, които дава лирическата песен“. Последва музикална заставка на Жана Бичевска. Е, какво, вестниците от 1918-а нагло са писали за ползата от глада, а през това време в страната е върлувал свиреп глад.
Людмила Полякова, актриса
В предверието на настъпващата гладна 1992-а настана страшно преяждане. Хората купуват храна, откъдето могат. Имам чувството, че никога не съм яла толкова. За в бъдеще. Господи, прости ни, помогни ни поне малко от малко да си върнем достойнството!
Олег Амитров, палеонтолог
Андрей Соловьов/ТАСС
Бабчето спря да се интересува от политика. Когато пускам телевизора (вечер), тя ме моли не да увелича звука, както беше по-рано, а да го намаля. Над Кремъл вместо червения флаг издигнаха трицветен, посолствата на СССР в чужбина станаха посолства на Русия.
Викентий Матвеев, журналист
Показателно бързане: днес сутринта Елцин зае кабинета на Горбачов в Кремъл. Интересно: при какви обстоятелства ще приключи Вашето управление, Борис Николаевич?
Юрий Поминов, журналист
Алексей Бойцов/Sputnik
На 25 декември вечерта, в края на информационната програма, по националната телевизия говори М.С. Горбачов. Той обяви оставката си „по принципни съображения“. Не знам какво в това беше повече – драмата или фарсът. Нима така трябва да слезе от политическата сцена първият (а сега трябва да се предполага и последният) президент на такава страна.
Когато М.С. четеше своето кратко изявление, му се прииска да си смаже гърлото (и имаше от какво!), но чашата, която взе, се оказа празна.
Аноним
В Москва под университета е построен подземен град за 120 000 жители. Там има хотели, магазини и всичко останало. До града от Кремъл има линия на метрото. Запасите от хранителни продукти биха стигнали за 25-30 години. Той е бил предназначен за ръководни работници в случай на война.
Анатолий Черняев, помощник на М.С. Горбачов по международните въпроси
В сряда, на 25-и, М.С. реши да излезе с последното „Обръщение“… Нито един вестник не отпечата пълния текст на Обръщението! Всички се страхуваха от Елцин.
На сутринта той помоли да го свържат с Буш (в 17.00 ч). И макар че там беше Рождество, Павел Палажченко (личният преводач на Михаил Горбачов – бел. Russia Beyond) намери Буш в Кемп Дейвид … И той се съгласи. М.С. водеше разговора на границата на фамилиарността – „по руски“… „като приятели“… Но и Буш за първи път „загърби“ сдържаността и наприказва много хвалебствени думи, а много от тях после влязоха в неговото изказване за края на СССР и за значението на Горбачов.
В стая № 41 (до кабинета), където той обикновено правеше изявления, предавани по телевизионните канали, се бяха събрали много кореспонденти… Но и това е симптоматично – позорно за нас – само западни ТВ-журналисти се въртяха около него, олицетворявайки онази значимост на Горбачов за целия свят, която западната общественост справедливо му придава.
Савельов/Sputnik
Аз стоя отстрани, на 8-10 метра от него. Пряк ефир. Той беше спокоен. Не се притесняваше да поглежда в текста. И излезе добре „в движение“. И след това колко ли „домашни“ допитвания не чух – оценките съвпадаха: достойнство и благородство.
Наистина трагична фигура, макар че за мен, който съм свикнал да го виждам „в ежедневието“, ми е трудно да му лепна този термин, с който той разбира се ще влезе в историята…
В 8.15 сутринта (на следващия ден – бел. Russia Beyond) Елцин със свитата си се появи в приемната на кабинета на Горбачов. Изкомандва дежурния секретар: „Е, показвай!“ И се запъти към кабинета…
– А ето тук на масата имаше мраморен прибор… Къде е?
Треперейки, секретарят обяснява: „Не е имало прибор… Михаил Сергеевич, видите ли, никога не използваше такива писалки. Слагахме му на масата комплект флумастери“…
SHONE/Gamma-Rapho/Getty Images
— Е, добре… А там какво има? — и тръгна към задната стая (стаята „за отдих“). Започна да вади чекмеджетата на масата. Едно се оказа заключено.
— Защо е заключено?! Извикайте коменданта…
Някой дотича с ключ, отключи, а вътре – празно.
— Е, добре…
Групичката напусна кабинета, хихикайки. На изпроводяк каза на секретаря: „Ти да внимаваш! Още днес ще се върна!“
Татяна Коробина, учителка
Сутринта тръгнах за вкъщи. Страшна опашка се извиваше за хляб – чак зад ъгъла на къщата! А следобед хляб вече изобщо нямаше. И вчера в редица райони нямаше хляб. А пък уж „живеем весело днес, а утре ще бъдем още по-весели“. Хубаво е у дома! Нахраних се с фиде с пържен лук. Четох от поредния детективски роман, гледах Информационната програма.
автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
